Решение № 3551 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11962/2008 г.

Решение № 3551 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11962/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Петър Стоянов Милев, от гр. Русе и на община Русе, срещу решение № 40/1.07.2008 г. по адм. д. № 218/2008 г. на Административен съд гр. Русе. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационните жалби Георги Стоянов Милев и Моника Валентинова не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Стоянов Милев срещу заповед № РД01/628/5.03.2008 г. на кмета на община Русе, с която на основание чл. 53, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 ЗКИР и § 4, ал. 1, т. 2 ПЗРЗКИР е наредено да се поправи кадастралния план на с. Николово, община Русе, като се попълни имотната граница между ПИ 1588 и ПИ 1589 и новообразувания имот се запише като нов пл. № 1723. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта не съдържа фактически основания, от които да е видно поради какви обстоятелства се предприема промяната в кадастралния план. В конкретния случай акт по текста на чл. 53, ал. 3 ЗКИР не е съставен, тъй като не е подписан от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Така постановеното решение е правилно и обосновано при следните съображения: Производството пред административния орган е по реда на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, препращащ към реда за отразяване на настъпили изменения в кадастралния план и регистър (разписни листове) до одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър към Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри. Материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 62 от цитираната Наредба изискват съставения акт за непълноти и грешки да се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, като е посочена и последицата от неподписването му от всички заинтересувани лица - издава се отказ за отразяване на непълнотата или грешката. Това е процедура, приложима само ако не е налице спор за материално право, тъй като с подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица се удостоверява факта, че по отношение на имота липсва спор за материално право. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, както е предвидено в чл. 53, ал. 2 от ЗКИР - в конкретния казус липсват подписите на заинтересуваните по делото лица, поради което не е налице съгласие с исканата промяна, отразено в акта за непълноти и грешки. Изменението в кадастралния план става само със съгласието на заинтересуваните лица, удостоверено с подписите им върху акта за грешки или непълноти или със съдебно решение по спор помежду им за правото на собственост. В случая нито една от двете посочени материалноправни предпоставки не е налице. В разглеждания аспект неоснователно се явява и поддържаното в касационната жалба, че се касае до случай, при който регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни. Това твърдение е разгледано и от решаващия съд, който законосъобразно е отбелязъл, че тази разпоредба от подзаконовия акт противоречи на закона. По силата на чл. 15, ал. 2 ЗНА тази норма от Наредбата не следва да се прилага, тъй като разширява установената с чл. 53 ЗКИР възможност за изменението на кадастъра без подписан акт за непълноти и съдебно решение по материалноправния спор. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен такъв, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение