Решение № 15711 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12248/2012 г.

Решение № 15711 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12248/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Венцислав Стефанов Александров против решение по адм. д. № 1982/2012 г. по описа на Административен съд София- град. Развива по същество оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост и материална незаконосъобразност, тъй като е инвалид със 100% неработоспособност и заради забраната за напускане на страната не може да извърши лечение в чужбина. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено именно поради здравословните му проблеми. Представя удостоверения за раждане на децата му, съответно на 21 г. и на 14 г., както и ЕР № 1984/125 от 6.07.2009 г. на ТЕЛК, вече приложено по делото пред първоинстанционния съд. Заявява, че никога не се е укривал, но международният паспорт му трябва с цел лечение в чужбина, каквото не може да бъде извършено в страната. Ответната страна заместник- директорът на Столична дирекция на вътрешните работи не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В случая административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което правилно са приложени разпоредбите на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД вр. с чл. 66 и чл. 70 от Наказателния кодекс. Само по време на изтърпяване на наказанието жалбоподателят ще може да поиска извършване на протезиране на ляв крайник, с каквато молба ще може да се обърне към министъра на правосъдието или директора на "Изпълнение на наказанието". Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед № 2012000644 от 1.02.2012 г. на заместник-директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 75, т. 3 и чл. 78 от ЗБЛД по предложение № П-136/12 на Софийска районна прокуратура от 31.01.2012 г. въз основа на наложена мярка за процесуална принуда "забрана за напускане пределите на Република България" с цел недопускане отклонение на лицето Венцислав Стефанов Александров от изтърпяване на наказание постановено с присъда от 14.04.2011 г. по НОХД № 5747/2010 г. по описа на СРС, изменена с Решение от 31.10.2011 г. по ВНОХД № 4094/2011 г. по описа на СГС, влязъл в сила на 31.10.2011 г., е приложена принудителна административна мярка забрана за напускане на страната считано от 1.02.2012 г. до отмяна на прокурорското разпореждане. С решение № 3924 от 10.07.2012 г. по адм. д. № 1982 от 2012 г. по описа на АССГ жалбата на Венцислав Стефанов Александров е отхвърлена като неоснователна. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Заповедта е издадена от заместник- директора на СДВР на основание делегиране на правомощия по чл. 78 от ЗБЛД със заповед № Iз-1903 от 21.10.2009 г. и заповед № 6685 от 8.06.2010 г. на министъра на вътрешните работи. От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъден с присъда по НОХД № 5747/2010 г. по описа на СРС на лишаване от свобода за срок от три месеца в затвор за извършено престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 3 вр. с ал. 1, пр. 1 от НК при определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието лишаване от свобода за срок от 3 години по НОХД 38/2002 г. по описа на СРС. Заповедта е издадена по предложение на прокурор при СРП от 31.01.2012 г. Разпоредбата на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД е императивна и забранява напускане на страната на лица осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание. Изключение е предвидено само в случаите на чл. 66 и чл. 70 от НК, какъвто не е настоящия. Следователно са законосъобразни и обосновани правните изводи на съда, че принудителна мярка е приложена при спазване на правилата за обвързана компетентност. Въпросите свързани със здравословното състояние на адресата на административния акт и възможностите за лечение в страната или в чужбина, са неотносими за издаването на заповедта. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение