Решение № 15887 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7696/2016 г.

Решение № 15887 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7696/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - П., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Пеева, против решение № 226 от 12.05.2016 г., постановено по адм. дело № 69/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на Д. Д. П. е отменена негова заповед № УРИ 316з-3646 от 21.12.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е следвало да изиска допълнителни доказателства, за да установи причината за разминаването относно посочения във всички доказателства в административната преписка номер на служебния автомобил, в който е извършено нарушението и номера на автомобила, посочен в представения по делото видеофайл. Съдът не е указал на страните да представят доказателства, както и не е изпълнил задължението си служебно да изясни несъответствието. С касационната жалба са представени доказателства, чрез които се твърди, че се установява извършване на поправки в номерата, индивидуализиращи записващите устройства/средства за заснемане, монтирани в служебните автомобили. Иска се отмяна на съдебното решение като постановено без да са изяснени фактите по спора, което е довело до неговата необоснованост и неправилност, и да бъде потвърдена оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът - Д. Д. П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е цитираната заповед на директора на ОДМВР - П., с която на Д. П. - полицейски инспектор VI степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" на ОДМВР - П. е наложено наказанието "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за извършено нарушение на служебната дисциплина. Нарушението се изразява в това, че по време на работа на 11.07.2015 г., в периода от 7.00 до 19.00 часа, осъществявайки наряд заедно със служителя Мусаков, със служебен автомобил с рег. № ЕН 5427 ВК, оборудван със система за видеонаблюдение, същият е закрил с кутия цигари камера № 2, монтирана върху таблото на автомобила, за времето от 15.51 до 16.46 часа. Деянието е квалифицирано като нарушение на изискванията на разпоредбите на т. 7 и т. 10 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение (Указанията), утвърдени със заповед № 8121з-197 от 19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно т. 7 от Указанията "назначените в наряд служители задължително поддържат предното и задното стъкло на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила", а съгласно т. 10 - "не се допуска поставянето на вещи и предмети на арматурното табло на автомобила". Съдът подробно е обсъдил, събраните по делото доказателства и е приел за установено, че Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР е изпратила сигнал до директора на ОДМВР - П., за открити при преглед на видеофайлове относно изпълнение на Организационно-техническите правила за работа с АИС "Видеозаснемане на пътен контрол" нарушения, изразяващи се в закриване на камерите и неуплътняване на работното време. Допълнително са изпратени и видеофайлове, установящи посочените нарушения. На основание данните в сигнала, директорът на ОДМВР със заповед № 316з-2180 от 11.08.2015 г., изменена с последваща заповед, е назначил комисия, която да извърши проверка. Резултатите от проверката са обобщени в писмена справка рег. № 27715 от 21.10.2015 г., в която е посочено, че при преглед на видеофайл с цитиран номер от 34 знака, намиращ се на диск № 05-01-000051 се установява, че в 15.51 часа на 11.07.2015 г. инспектор Парушев поставя кутия цигари върху камера № 2 върху таблото на служебния автомобил, с което я закрива, като я маха в 16.46 часа на същата дата. Въз основа на данните от месечните графици и ежедневната ведомост е установено, че на посочената дата същият е бил наряд заедно с инспектор Мусаков със служебен автомобил с рег. № ЕН 5427 ВК. В ежедневната ведомост не са отразени данни за закриването на камерата. Снети са обяснения. Всеки от служителите е бил поканен и е бил запознат със съдържанието на видеофайловете. До жалбоподателя е отправена покана, връчена на 08.12.2015 г. да се запознае с обобщените данни в справката от 21.10.2015 г. и да представи писмени обяснения, както и му е дадена възможност да представи доказателства. Жалбоподателят е дал обяснения, с входящ номер от 09.12.2015 г., в които е посочил, че вече е дал обяснения в хода на проверката. Съдът е приел за установено от представения протокол № 316р-5594 от 24.02.2015 г., че жалбоподателят е бил запознат на същата дата със заповедта на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа (Указанията), както и със самите Указания. Последните са представени по делото. При тези данни, съдът е приел от правна страна, излагайки обосновани с оглед доказателствата и нормите на закона изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидените в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срокове, при издаването й са спазени административнопроизводствените правила, в това число и изискванията на чл. 206 от ЗМВР. За да отмени процесната заповед, съдът е приел, че извършването на нарушението не е безспорно установено, тъй като от прегледа в съдебно заседание на 18.04.2016 г. на представения диск е видно, че същият се отнася до служебен автомобил с рег. № ЕН 2773 АК, с който жалбоподателят не е давал наряд. Всички доказателства в преписката са свързани с друг служебен автомобил - рег. № ЕН 5427 ВК, с оглед което разминаване съдът е приел, че нарушението не е доказано. От тук е изградил извод за неправилно приложение на закона и е постановил отмяна на административния акт. Постановеното решение е неправилно. Възражението в касационната жалба, че решението е необосновано и постановено в нарушение на съдебнопроизводствените правила е основателно, макар и не по посочените в касационната жалба мотиви. Видно от представеното с административната преписка писмено доказателство - обобщена справка от 21.10.2015 г., (л. 13 до 36 от делото), изготвена от назначената за извършване на проверката комисия, деянието на Парушев, за което е прието, че съставлява нарушение на т. 7 и т. 10 от Указанията, съответно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, е описано на л. 15 от справката. В същата изрично е посочено, че установяващия нарушението на Парушев видеофайл, с точен цитиран номер, се намира на диск № 05-01-000051. При прегледа на диска, представен по делото, с който се е запознал и първоинстанционния съд е видно, че същият е с друг номер - 05-01-000626. Естествено, на приложения по делото диск са записани различни видеофайлове, съдържащи записи от други записващи устройства, отнасящи се до друг служебен автомобил. Същият е посочен като рег. № ЕН 2773 АК. Съдът не е констатирал, че по делото е представен диск, който е неотносим към предмета на доказване и спора. Вещественото доказателствено средство е представено по повод протоколно определение на съда от 07.03.2016 г., с което е изискано представянето на копие от диска, въз основа на който е издадена оспорената заповед, т. е. съдът е изискал диск с № 05-01-00051, вместо което по делото е представен директно от Дирекция "Вътрешна сигурност" диск, съдържащ неотносим запис. Посоченото не е установено от съда, при което същият е изградил изводите си по неотносимо доказателство, съответно необосновано е приел, че процесното нарушение не е доказано. Делото е решено при липса на доказателства, и изводите на съда за нарушение на закона са необосновани. Постановеното съдебно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане за събиране на относимите към спора доказателства. Посоченото се налага, тъй като представените с касационната жалба писмени доказателства не могат да послужат за попълване на липсващите доказателства и изясняване на спорния факт относно извършването на нарушението. Става дума за липсващи доказателства, а не за тяхната неправилна интерпретация от първоинстанционният съд, като недопустимо е в касационното производство да се правят нови фактически установявания, както се иска с касационната жалба. В касационната жалба се твърди, че установеното от съда разминаване се дължи на промени в индивидуализиращите техниката номера на компонентите й, установени с представените писмени доказателства. В тази връзка е представена заповед на директора на ОДМВР - П. от 25.02.2015 г. за определяне на потребители - оператори на системата АИС "Видеозаснемане", сред които и жалбоподателя Парушев, като в т. 5 от същата е посочена и съответната техника по автомобили, която е индивидуализирана в описаните за всеки автомобил приемо-предавателни протоколи. За процесния автомобил с рег. № ЕН 5427 ВК в заповедта е посочен протокол № 316р-5131 от 13.02.2015 г. Към касационната жалба обаче е представен приемо-предавателен протокол № 316р-5531 и спецификация, неразделна част от него, която не касае техниката, монтирана на процесния автомобил, а се отнася до друг автомобил. Впрочем, копие от точния приемо-предавателен протокол, се намира в административната преписка, представена по делото - стр. 134, но същият установява само серийния номер на записващото устройство, в който действително има поправка. В случая е важно да се установи съдържанието на видеофайловете, а не само връзката им със записващото устройство, като от съдържанието им се установи извършването или неизвършването на нарушението. Както вече се посочи, относимия видеофайл се намира на диск № 05-01-000051, който следва да бъде изискан и представен от ответника по жалбата. По изложените съображения, делото следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК и да се върне за ново разглеждане, при което се съберат относимите доказателства. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,