Решение № 11046 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9091/2018 г.

Решение № 11046 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9091/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Петрова Тодорова, чрез процесуалния й представител адв. С. Станчев, срещу решение № 210 от 15.05.2018 г. по адм. дело № 245 по описа за 2018 г. на Административен съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата й срещу уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/3814 от 13.03.2018 г. на зам. изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" за неизпълнен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., за кампания 2017 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и за необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - зам. изп. директор на ДФ "Земеделие" оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК от юрисконсулт Ц. Цонева. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/3814 от 13.03.2018 г. на зам. изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" за неизпълнен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., за кампания 2017 г., от Л. Тодорова. Тя като земеделският производител е одобрена за участие по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство", с поет петгодишен ангажимент за площ 12. 98 хектара за извършване на дейности по това направление, за което е уведомена с писмо изх. № 02-040-6500/3814 от 07.12.2016 г. Със заявление от 09.05.2017 г. (стр. 41), на основание чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. е заявила разширяване поетия агроекологичен ангажимент с нови 1. 22 хектара. Така с оглед на това заявление с обжалваното писмо е отказано финансово подпомагане за кампания 2017 г. по посоченото направление. Прието е, че с подаденото заявление не са спазени изискванията по чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от МЗХ, въведени със заповед № РД09-160 от 28.02.2017 г., изменена и допълнена със заповед № РД09-278 от 31.03.2017 г. и със заповед № РД09-361 от 13.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Според тях не се приемат заявления за подпомагане/плащане, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., за кампания 2017 г. В мотивите на обжалваното решение съдът е изложил фактическата обстановка по спора, включително по повод на осъщественото административно производство, като е приел, че оспореният акт е издаден от материално компетентен орган в рамките на делегиране на правомощия от изп. директор на ДФ "Земеделие". Изпълнени са изискванията относно писмената форма на същия, както и императивните такива в чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактическите и правните основания за издаването му. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като според съдът правилно е приложен материалния закон. Това е и основният спорен момент по делото. При формиране на този последен извод съдът е направил обстоен преглед на приложимите в рамките на ЕС нормативни актове относно подпомагането и развитието на селските райони с финансови средства от него. Такъв преглед е направен и относно издадената от министъра на земеделието и храните Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. и съдържанието на нейните разпоредби на чл. 1, чл. 3, чл. 8, чл. 10, чл. 11 и чл. 14. Посочил е, че за агроекологичните мерки е характерно, че земеделските производители поемат петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването на околната среда, като в замяна на агроекологичните ангажименти държавните членки отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това допълнителни разходи. Чрез подаване на ежегодни молби се позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти, поради което като се основава на такива молби Разплащателната агенция е в състояние до проверява ефективно всяка година дали тези многогодишни ангажименти се спазват непрекъснато, и по този начин регулира изплащането на помощите. При съобразяване с този механизъм и като се е позовал на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съдът е обсъдил посочените по-горе заповеди, а именно заповед № РД09-160 от 28.02.2017 г., изменена и допълнена със заповед № РД09-278 от 31.03.2.0187 г. и със заповед № РД09-361 от 13.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните. С тях са изключени от прием за подпомагане заявленията, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Според тази разпоредба при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с до 20 на сто, но с не повече от 10 хектара, земеделските стопани не поемат нов агроекологичен ангажимент, а го разширяват с новите площи за оставащия период, ако новите площи отговарят на изискванията на тази наредба и са изпълнени условията на ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от нея. В изпълнение на посочените заповеди по реда на чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. се осъществява изключване от приетите за подпомагане заявления на тези от тях, при които е налице такова увеличение. Според съда тези изисквания към кандидатите за подпомагане, така и към реда за изплащане на помощите не противоречат на принципите, залегнали в посочените от него регламенти на общностното право, и са в съответствие с целите, прокламирани в чл. 15, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 807/2014, поради което са и допустими. Също така при съобразяване с уреденото в посочената заповед с нейните изменения и допълване, процесното заявление следва да бъде изключено, така както е постановил административният орган. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно. При формиране на такъв извод следва да се посочи, че в цитираната по-горе заповед № РД09-361 от 13.04.2017 г., в т. 2 от същата е направено изменение както следва: "През кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", с които се поема нов ангажимент, с изключение на заявления за подпомагане за: А. Дейности от направления "Традиционни практики за сезонна паша", "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" и "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство". С решение № 15604 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 4406 по описа за 2017 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 5113 от 29.04.2020 г., постановено по адм. дело № 574 по описа за 2020 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, тази т. 2 от цитираната заповед на министъра на земеделието и храните е отменена. Поетият от ДФ "Земеделие" ангажимент за финансиране е относим към размера на площите, заявени през 2016 г., при първоначалното кандидатстване по мярка 10 "Агроекология и климат" и с оглед на последващи изменения по реда на чл. 20 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. С отменената точка от посочената заповед министърът на земеделието, храните и горите е определил допълнителни условия, свързани с приема по посоченото направление, като е изключил възможността за кампания 2017 г. да се приемат заявления за подпомагане/плащане, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. С последната разпоредба е въведено ясно разграничение между значимите за правилното функциониране на съответната мярка термини "нов ангажимент" и "разширяване на поет ангажимент с нови площи". Тези понятия са от съществено значение за определяне на допустимостта на отправени към ДФ "Земеделие" по мярка 10 искания, както и за значението на настъпили в периода на действие на програмата 2014-2020 г. промени. В случая самият административен орган е приел за установено, че увеличението от 1. 12 хектара е в предвидените в чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. граници, които не изключват подпомагането, т. е. не е налице разширяване на поетия ангажимент. Така при преценката на материалната законосъобразност на оспорения административен акт следва да се приеме, че административният орган неправилно се е позовал на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., понеже същите се явяват взаимно изключващи се поради вложеното разбиране, че министърът на земеделието и храните има компетентност да забрани прием на заявление за подпомагане поради недостиг на средства или остатък на средства, при които не могат да се удовлетворят всички заявления за подпомагане чрез създаване на допълнителни условия, съгласно приложимата редакция на разпоредбата. Такива той може да създава само и доколкото са свързани с "приема на заявленията за подпомагане" по отделните направления. По тези съображения обжалваното решение следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт, като делото се върне на административния орган за произнасяне с оглед на така установената от правна страна обстановка. При този изход от спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в размер на 505. 00 лв., представляващи такива за адвокатско възнаграждение и за държавна такса. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение