Решение № 4930 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 15384/2014 г.

Решение № 4930 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 15384/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - П. при ЦУ на НАП против Решение № 2317 от 30.10.2014 г., постановено по адм. дело № 639/2014 г. на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 241302213/22.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 118/31.01.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП", с който на И. Ж. И. с ЕТ "И.-94-И. Ж." са определени данъчни задължения и осигурителни вноски, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3199,79 лева и лихви в размер на 1 453,31 лева, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 10 616,62 лева и лихви в размер на 2 525,69 лева, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 6 648,82 лева и лихви в размер на 892,84 лева, ДОО за самоосигуряващо се лице за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 10 925,73 лева и лихви в размер на 5701,89 лева и ЗО за самоосигуряващо се лице за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 4 236,22 лева и лихви в размер на 1 124,71 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът приел за установено различно от установеното с РА нулево начално салдо, след като изцяло се позовал на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), с което са изследвани паричните потоци при включване в началното салдо на ревизираното лице на сумата от 61 628,50 лева, какъвто приход по делото не бил установен и въз основа на това обосновал неправилни правни изводи за липса на установено превишение на разходите над приходите за ревизираните периоди. Твърди също, че съдът неправилно отменил РА, в частта на установените задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) с твърдения за доказано превишение на разходите над приходите, както и за приложимост на особения процесуален ред по чл. 124а от ДОПК /нов - ДВ бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г./ за ревизираните периоди 2008 г., 2010 г. и 2011 г. В заключение се претендира отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на И. Ж. И. с ЕТ "И.-94-И. Ж." срещу издадения РА. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на минималното възнаграждение за адвокат, определено по реда на Наредба № 1/9.7.2004 г. на ВАдвС. Ответникът - И. Ж. И. с ЕТ "И.-94-И. Ж.", чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира направените пред касационната инстанция разноски за адвокат, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. По подробно изложени доводи, счита, че решението е неправилно, в частта, с която е отменен РА, в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. и правилно в останалата му част Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт, съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд (АС) - П. e бил Ревизионен акт (РА) № № 241302213/22.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 118/31.01.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП", с който на И. Ж. И. с ЕТ "И.-94-И. Ж." са определени данъчни задължения и осигурителни вноски, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3199,79 лева и лихви в размер на 1 453,31 лева, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 10 616,62 лева и лихви в размер на 2 525,69 лева, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 6 648,82 лева и лихви в размер на 892,84 лева, ДОО за самоосигуряващо се лице за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 10 925,73 лева и лихви в размер на 5701,89 лева и ЗО за самоосигуряващо се лице за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 4 236,22 лева и лихви в размер на 1 124,71 лева. С оспореното решение, АС - П. е отменил изцяло издадения РА и осъдил Дирекция "ОДОП" - П. да заплати на И. Ж. И. с ЕТ "И.-94-И. Ж." разноски за производство в размер на 800 лева. За да постанови обжалваното решение, АС - П. е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, но в противоречие с материалния закон, тъй като по отношение на ревизираното лице не са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В тази насока съдът е приел, че при изготвяне на паричния поток на ревизираното лице, органа по приходите неправилно приел нулево начално салдо към 1.01.2006 г., вместо сумата от 61 628 лева. Този извод е обоснован със заключение по назначена ССчЕ, от което се установило, че общо приходите на семейство И. за периода 2004 г. -2005 г. възлизат на 128 253 лева, като са с произход възстановени от касата на ЕТ "Н. И. - Ж. Н" суми на съпруга на жалбоподателката. След приспадане на разходите по данни на НСИ за 2005 г. от общите приходи на семейството, както и съобразно режима на СИО, начално салдо на жалбоподателката към 1.01.2006 г. е определено в размер на 61 628 лева. Въз основа на неоспорено по делото заключение по назначена ССчЕ, съдът приел, че след включването на тези приходи в началното салдо към 01.01.2006 г., не е налице отрицателно салдо (недостиг на средства) към 31.12. на всеки от процесните периоди 2008 г., 2010 г. и 2011 г., поради което не е налице и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. По тези съображения, АС - П. отменил РА, както в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, така и в частта на установените задължения за ЗОВ. Решението е неправилно, в частта, с която е отменен РА, в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. и правилно в останалата му част. Спорен в настоящото производство е въпроса за правилността при определяне на началното салдо към 1.01.2006 г. на ревизираното лице, тъй като приходната администрация е приела и твърди нулево начално салдо, а съдът е обосновал изводи за наличие на приходи в размер на 61 628 лева към 1.01.2006 г., които включил в началното салдо. Настоящата инстанция счита за необоснован извода на първоинстанциония съд за начално салдо към 1.01.2006 г. на ревизираното лице в размер на 61 628 лева. Този извод, АС - П. е изградил само въз основа на заключение по назначена ССчЕ, изготвено по счетоводни журнали на ЕТ "Н. И. - Ж. Н", от които се установили счетоводни записвания за възстановени от касата на ЕТ на съпруга на жалбоподателката - Н. И. суми общо в размер на 128 253 лева за периода 2004 г. - 2005 г. Въз основа на заключението, съдът приел за установени приходи с посочения произход и размер, които включил в началното салдо към 1.01.2006 г. на ревизираното лице. На първо место, при липса на представени по делото доказателства за налични средства в касата на ЕТ, както и доказателства за предаване на твърдените суми на съпруга на ревизираното лице, само въз основа на счетоводните записвания по счетоводни журнали на ЕТ, не може да се обоснове извод за наличие на проходи в семейството с твърдения произход към 1.01.2006 г., поради което правилно приходната администрация е обосновала извод за нулево начално салдо на ревизираното лице към 1.01.2006 г. На второ место, следва да се отчете факта, че с влязло в сила Решение 364/23.05.2015 г., постановено по адм. дело № 684/2014 г. по описа на АС - П., оставено в сила с Решение № 8508/9.07.2015 г. по адм. дело № 4456/2015 г. на ВАС, второ отделение, е потвърден РА на съпруга на жалбоподателкта - Н. И. И. с ЕТ "Н. И. - Ж. Н", в частта на установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2010 г. и 2011 г., ведно със съответните лихви. При определянето на паричния поток на жалбоподателката, същият е изследван заедно с този на съпруга й, и тъй като за ревизирания период спорни са били само наличните и установени приходи на съпруга Н. И., при наличие на посоченото влязло в сила решение № 364/23.05.2015 г., постановено по адм. дело № 684/2014 г. по описа на АС - П., с което не са признати приходи от възстановени от касата на ЕТ на съпруга на жалбоподателката - Н. И. суми общо в размер на 128 253 лева за периода 2004 г. - 2005 г., нито такива получени по договори за заем през 2008 г. и 2011 г., при същите факти и доказателства по настоящото дело, не са налице основания, за да приемат различни правни изводи, поради което обжалваното решение на АС - П. е неправилно постановено, в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2010 г. и 2011 г., поради което следва да бъде отменено. И тъй като спора е изяснен от фактическа и правна страна следва да се отхвърли жалбата на И. Ж. И. с ЕТ "И.-94-И. Ж." срещу РА, в частта на определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 199,79 лева и лихви в размер на 1 453,31 лева, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 10 616,62 лева и лихви в размер на 2 525,69 лева, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 6 648,82 лева и лихви в размер на 892,84 лева Решението, в останалата му част е правилно. Касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. е неоснователна, а постановеното решение е правилно в частта, с която е отменен РА, в частта на установени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 10 925,73 лева и лихви в размер на 5701,89 лева и ЗО за самоосигуряващо се лице за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 4 236,22 лева и лихви в размер на 1 124,71 лева. Въпреки наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, в случая е неприложим особения процесуален ред по чл. 124а от ДОПК /нов - ДВ бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г./ за ревизираните периоди 2008 г., 2010 г. и от 1.01.2011 г. до 14.02.2011 г., поради липса на разпоредба, която да придава обратно действие на нормата на чл. 124а от ДОПК, приета след ревизираните периоди. Изводите за неприложимост на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК спрямо данъчни периоди преди влизането й в сила - 15.02.2011 г. са в съответствие с приетото от ОСК на ВАС Решение по Тълкувателно дело № 3/2015 г. Неправилно са установени и задълженията на ЗОВ за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г., поради липса на твърдения и установявания от страна на приходната администрация, че приходите с неустановен произход са от трудова дейност. Като е приел, че в частта на определените задължения за държавно обществено осигуряване и за здравно осигуряване, РА е незаконосъобразен и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в тази му част, следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора, обжалваното решение е неправилно и в частта на разноските. Настоящата инстанция като съобрази материалния интерес по делото от 47 325,62 лева и уважената част от жалбата за 21 988,55 лева, счита че от действително направените от страна на жалбоподателя разноски за първоинстанционното производство в размер на 800 лева, следва да му се присъдят разноски в размер на 371,70 лева, поради което решението на АС - П., в частта на присъдените разноски над 371,70 лева до присъдения размер от 800 лева, следва да се отмени. Наред с това, на Дирекция "ОДОП" - П. се дължат разноски за две съдебни инстанции, съразмерно отхвърлената част от жалбата, като за касационната инстанция същите следва да се редуцират до 2/3 предвид обстоятелството, че освен подаването на жалба не е осъществено процесуално представителство по делото. Съразмерно отхвърлената част от жалбата, от минималното възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Дирекция "ОДОП" - П. се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 043 лева и за касационното производство в размер на 695 лева или общо разноски в размер на 1 738 лева, които И. Ж. И. с ЕТ "И.-94-И. Ж." следва да заплати. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение