Решение № 92 от 19.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4212/2017 г.

Решение № 92 от 19.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4212/2017 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. М. М. Д. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 4215 от 13.06.2017 година, постановено по гр. възз. д. № 557/2017 година на Софийски градски съд, по извършване на делбата. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да се отмени. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса (доформулиран от касационния съд ) за приложимия способ за съдебна делба на недвижим имот в хипотезите на образувани дялове в натура за всеки един от съделителите и явява ли се способа по чл. 350 ГПК и последващото теглене на жребий възможно, когато до делба са допуснати имоти, обременени с вещно право на ползване на трето лице, учредено не от съделителите на имота и при определяне на пазарната стойност на дяловете трябва ли да се вземе предвид и да се пресметне стойността на ограниченото вещно право, което обременява имота. С подадения писмен отговор ответникът по касация М. А. оспорва наличието на релевираните основания за касиране на обжалвания съдебен акт. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и доводите на страните, в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил изцяло Решение № II-16794 от 24.10.2016 година по гр. д. № 43950/2013 година по описа на Софийски районен съд, II г. о, с което е обявен за окончателен на основание чл. 350 ГПК съставения и предявен на 21.04.2016 г. разделителен протокол и е постановил извършване на съдебна делба по реда на чл. 352 ГПК на образуваните от допуснатите до делба недвижими имоти дялове, както следва: ДЯЛ I Гараж № 5, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищна сграда на [улица] със застроена площ от 14, 62 кв. м., заедно със съответните прилежащи на гаража идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, върху 1/2 ид. част от който е учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на М. С. Д., при стойност на дела от 8 820 лв. / осем хиляди и осемстотин и двадесет лева/ и ДЯЛ II: Гараж № 8, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищна сграда на [улица] със застроена площ от 15, 72 кв. м., заедно със съответните на прилежащи на гаража идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, върху 1/2 ид. част от който е учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на М. С. Д., при стойност от 9 980 лв. (девет хиляди деветстотин и осемдесет лева). По изведения правен въпрос Целта на делбения процес е всеки от съделителите, притежаващи една обща вещ, да получи дела си в натура доколкото това е възможно. Когато в делбената маса има обособени дялове за всеки един от съделителите, и то в хипотеза на равенство на дяловете им в съсобствеността, най-справедливият способ за извършване на делбата е този на съставяне на разделителен протокол и обвяването му за окончателен, а след влизане в сила на решението по чл. 350 ГПК, и разпределението на дяловете чрез теглене на жребий. Ако тегленето на жребий се окаже невъзможно или много неудобно, то съдът е в правомощието си да извърши делбата като разпредели дяловете, без да тегли жребий. Учредяване на ограничено вещно право на ползване от страна на един от съделителите по отношение на собствения му дял респ. запазване правото на ползване при разпореждане с обема на притежаваните права в съсобствеността от съсобствения недвижим имот в полза на трето лице, ограничава само и единствено право на собственост в обема на съпритежанието на лицето, което притежава голата собственост. Това доброволно ограничение на собствеността в обема права на единия съделител, не може при делбата на съсобствените недвижими вещи чрез обособяване на самостоятелни дялове - индивидуална собственост, да засегне, като ограничи, правата на съделител, който не е е ограничил с ограничено вещно право своя дял. Неприемливо е делът, който получава съделителят, който притежава само голата собственост поради ограничението на притежаваното от него право на собственост до обема на притежаваните от него права в съсобствеността, да получи при делбата по чл. 350 ГПК и чл. 352 ГПК дял, ограничен само отчасти с ограниченото вещно право - в случая съделителят, притежаващ по 1/2 идеална част гола собственост, да се получи срещу това пълна собственост отново ограничена само до 1/2 идеална част, концентрирайки правото на собственост върху единия от самостоятелните обекти. Не може да се приеме и, че след извършване на делбата, така ограничено вещно право може да се разпростре и върху самостоятелния дял, получен от съделителя, който не е изразил воля по силата на сделка да ограничи правото си на собственост до запазване на "голата" собственост. Доколкото при делбата по реда на чл. 350 ГПК и чл. 352 ГПК е налице " замяна" в смисъла на взаимно транслиране на правото на собственост по отношение на дялове между съсобствениците от притежаваните в съсобственост при равни права недвижими имоти, то следва, че и ограниченото вещно право в полза на третото лице по отношение на тези заменени части ще се транслира и съответно концентрира изцяло в дела на съделителя- съсобственик, който го е учредил и който има само по 1/2 идеална част дял "гола собственост". Вярно е, че ограниченото вещно право на ползване следва вещта, но доколкото собственикът - учредил правото на ползване чрез този способ на делбата има само голата собственост, а именно тя трансформира в натура в индивидуална собственост на един конкретен имот, то не може да се приеме, че ограниченото вещно право не следва транслирането на правото, което ограниченото ограничава също не се концентрира при транслирането по отношение на единия от обособените самостоятелни обекти на правото на собственост, предмет на делбата, В тези хипотези, при определяне пазарната стойност на дяловете ограниченото вещни право не следва да се вземе предвид и да се пресмята стойността му, тъй като тази стойност касае вътрешни отношение между собственика на вещта и титуляра на ограниченото вещно право, без да се засягат правата между съделителите –съсобственици по повод на евентуално уравнение на дяловете. По основателността на касационната жалба С оглед на изложените съображение по изведения правен въпрос, като обуславящ изхода на спора по извършване на делбата по реда на чл. 350 ГПК и чл. 352 ГПК, касационната жалба се явява основателна. От фактическа страна няма спор, че съделителите са двама, че предмет на делбения процес са два еднакви по функционална характеристика недвижими имота - гараж, като правата на съделителите в съсобствените недвижими имота са равни. Без съмнение, в аналогична хипотеза най-справедливият способ за извършване на делбата е този по чл. 350 ГПК и чл. 352 ГПК, ако не се държи сметка на установеният по делото факт, че единият от съделителите – а именно ответника по касация М. А. не разполага с пълната собственост на своите идеални части поради запазеното право на ползване в полза на нейния частен праводател – М. Д.. Обремененото с ограничено вещно право право на собственост на един от съделителите, в обема на притежаваните от него по 1/2 идеална част от всеки един имот - т. е. от всеки един от процесните гаражи, не може да не бъде съобразено в посочения по горе смисъл относно правните последици на настъпилата "концентрация" на идеалните части от отделните обекти (гаражи) в право на собственост по отношение на един индивидуално обособен самостоятелен обект на собственост. В този контекст е недопустимо, без да е налице участие в собствеността на другия новообособен в самостоятелен дял обект от страна на лицето - съсобственик само на голата собственост, "отделеното вещното право на ползване " да се отдели от обекта, концентрирал само гола съсобственост и да остане като ограничение на правото на собственост и върху дела на съсобственика, който притежава право си на собственост в пълен обем на двете концентрирани в едно идеални части от двата имота. В настоящата хипотеза, по изложените съображения тегленето на жребий се явява много неудобно, поради което делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК чрез възлагане на реален дял в полза на всеки един от съсобствениците, като делът за съделителката М. А. е този, който ще концентрира и запазеното в полза на третото лице- бивш съсобственик М. Д., право на ползване. Решението на въззивния съд, предвид избрания способ за извършване на делбата по чл. 350 ГПК и чл. 352 ГПК, се явява неправилно, поради което следва да се отмени като такова. Доколкото не се налага извършване на нови процесуални действия или повтаряне на порочни такива, настоящият състав намира, че следва да се произнесе по същество относно способа за извършване на делбата като приема за законосъобразно разпределянето на обособените реални дялове между съделителите на основание чл. 353 ГПК, ведно със законните последици. С изслушаната съдебно техническа експертиза се приема, че допуснатите до делба два недвижими имота, с еднакво функционално предназначение- гараж следва да се обособят в два дяла, а именно: ДЯЛ I Гараж № 5, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищна сграда на [улица] със застроена площ от 14, 62 кв. м., заедно със съответните прилежащи на гаража идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, върху 1/2 ид. част от който е учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на М. С. Д., при стойност на дела от 8 820 лв. / осем хиляди и осемстотин и двадесет лева/ и ДЯЛ II: Гараж № 8, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищна сграда на [улица] със застроена площ от 15, 72 кв. м., заедно със съответните на прилежащи на гаража идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, върху 1/2 ид. част от който е учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на М. С. Д., при стойност от 9 980 лв. (девет хиляди деветстотин и осемдесет лева), като с оглед на вече изложените съображения на настоящия състав относно ограниченията на собствеността по силата на запазеното вещно правото на ползване следва да се приеме, че това вещно право се транслира и концентрира изцяло и единствено върху дела, който следва се разпредели на съделителя М. И. А., което притежава от двата дяла, обединени в един нов дял – индивидуална собственост, по 1/2 идеална част "гола" собственост. Като съобрази данните по делото, в т. ч. и обясненията на страните, настоящата инстанция намира, че дяловете следва да бъдат разпределени на в самостоятелен дял на всеки един от съсобствениците, като се съобрази и обстоятелството за начина на ползването им до настоящия момент - а именно, че гаражът, съставляващ дял първи се ползва от лицето М. С. Г. - Д. (бивша съпруга на ищеца), в чиято полза е запазено вещното право на ползване при разпореждането на притежаваните от нея идеални части от имотите, поради което този дял следва да бъде разпределен на ответника М. И. А. с посоченото ограничения на собствеността. Данните по делото сочат, че в продължение на години ищецът-понастоящем касатор М. М. Д. е ползвал гараж, съставляващ дял втори по заключението на техническата експертиза, поради което той следва да получи при разпределението на дяловете именно този недвижим имот. Доколкото е налице разлика в стойността на дяловете, то съделителя М. Д., получавайки дял който по стойност надвишава дела на М. А. със 1160 лв., ще следва за уравнение на дяловете да и заплати сума от 580 лв. / петстотин и осемдесет лева/, припадаща се част от стойностната на разлика на дяловете, изчислена на база дяловете на съделителите в ликвидираната съсобственост. Съгласно разпоредите на чл. 8 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК при приключване на втората фаза на делбата с решение по извършването и се събират и дължимите държавни за производството, възлизащи на 4% от стойността на имотите, предмет на делбата, дължими от всеки съделител според притежавания от него дял. При данните по делото стойността на двата делбени имота е общо 18 800 лв., или дължимата ДТ е общо в размер на 752 лв. / седемстотин петдесет и два лева/, като всеки от съделителите дължи да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 376 лв. / триста седемдесет и шест лева/. По искането за разноски: съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК всеки от съделителите в делбата заплаща разноски, съобразно на дела си. По делото и двете страни са направили искане за заплащане на разноски. Съделителят М. Д. е доказал извършени разноски за всички инстанции в размер на сумата 1131. 10 лв., а съделителката М. И. – разноски за сумата 200 лв., направени за защита пред ВКС (в тази насока е съобразено и влязлото в сила определение за отказ от присъждане на разноски за долните инстанции). При това положение съделителят М. Д. има право на разноски за сумата 565. 55 лв., а съделителката М. А. - за сумата 100 лв., или по компенсация в полза на М. Д. следва да се присъди сума от 465. 55 лв. (четиристотин шестдесет и пет и 0. 55 лв.). По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия