Решение № 1180 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12989/2008 г.

Решение № 1180 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12989/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 13 ал. V от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Образувано е по жалба на Кръстьо Иванов Тодоров от гр. Козлодуй, против Решение № 21/22.08.08 г., постановено по адм. д. № 288/2008 г. на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлено оспорване на Заповед № 145/25.02.08 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Козлодуй, потвърдена с Решение № РД-01-63/17.05.08 г. на директора на РД"СП" гр. Враца. Обжалваният административен акт е благоприятстващ касатора и не се атакува неговата основа, а размера на отпуснатата еднократна помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на ЗСП. От обстоятелствената част на жалбата се извлича касационен довод за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост (чл. 209 т. 3 АПК). Жалбоподателят счита, че то е постановено при несъобразяване на всички установени в производството обстоятелства. Настоява за отмяна на оспореното съдебно решение и уважаване на искането му за отпускане на социална помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП в пълния претендиран размер от 489.43 лева, представляващи преки разходи за извършена очна операция на 8.01.2008 година в "Медицински център-Орбита-Иво Ралчовски"ЕООД гр. Враца. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Козлодуй, не е ангажирал становище по делото. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли първоначалната жалба срещу Заповед № 145 от 25.02.2008 г. на директора на Д "СП" гр. Козлодуй, Административният съд гр. Враца е приел, че индивидуалният административен акт - предмет на съдебното производство, е съответен на установените по делото факти и закона. Правилно е осъществен съдебния контрол, предвид императивната норма на чл. 168 ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, като по отношение на конкретния спорен предмет - размера на отпуснатото обезщетение, съдът е извел законосъобразен извод, че определянето му е предоставено на дискреционната власт на административния орган, при съобразяване (чл. 169 АПК) с поставената от нормата на чл. 16 ал. II ППЗСП граница -"еднократната помощ по ал. 1 до петкратния размер на гарантирания минимален доход се определя Решението на Административен съд гр. Враца е законосъобразно. Административното производство е започнало по подадена молба-декларация вх. № 145/23.01.08 г. от касатора, с приложени документи, съобразно изискването на чл. 26 ал. IV ППЗСП. Извършена е социална анкета и е изготвен социален доклад, в който е направено предложение за отпускане на помощта по чл. 16 ал. 1 ППЗСП, в размер от 250.00 лева, при законоустановен максимум от 275 лева. Ответният по касация административен орган е възприел мотивите в социалния доклад, обосноваващи и предложения размер, изцяло и е издал оспорената Заповед № 145/25.02.2008 г. Заявената за подпомагане потребност правилно е определена като инцидентно възникнала по смисъла на чл. 16 ал. I ППЗСП, тъй като осъществената очна интервенция в медицинското заведение е била жизненоважна за социално слабото лице и е с характер от кръга на примерно изброените в нормата - задоволяване на здравна потребност. От приложената Епикриза на Кръстьо Иванов Тодоров от 9.01.08 г., издадена от лекар-офталмолог от МЦ "Орбита-Иво Ралчовски" ЕООД гр. Враца, се установява неотложността на проведеното оперативно лечение, предвид диагнозата "нуклеарна старческа катаракта на двете очи". От издадената фактура № 170/9.01.08 г. и приложения към нея фискален бон от същата дата, е виден точния размер на извършените разходи за очната операция, възлизащ на 430 лева. При изписването, на жалбоподателя е предписано медикаментозно лечение и контролни прегледи след 7 и 30 дни. Лекарствата за следоперативно лечение са със стойност 29.43 лева, като молителят е претендирал и още 30 лева -разходи за двукратното му пътуване до гр. Враца, с цел осъществяване на медицинските дейности в специализираното болнично заведение. Така е формирал претендираната стойност от 489.43 лева, която счита, че му се дължи изцяло. Контролирайки дейността по издаването на оспорения ИАА, първоинстанционният съд правилно е приел, че директорът на Д"СП" гр. Козлодуй е обсъдил нормативно зададените въпроси с разпоредбите на чл. 26 ал. IV-ал. V, във връзка с чл. 16 от ППЗСП и чл. 2 ал. III от ЗСП, както следва: 1. Налице ли е инцидентно възникнала потребност от вида на изброените в чл. 16 ал. I ППЗСП; 2. Какви доходи по смисъла на §1 т. 9 от ДР ППЗСП има жалбоподателя; 3. Какво имущество притежава и може ли от него реално да реализира доходи; 4. Има ли задължени по закон лица да го издържат. Отговаряйки, съответно на установените факти в производството, компетентният орган е извършил преценката по отношение на размера на дължимата социална помощ, като е възприел предложението в социалния доклад. Административният съд гр. Враца е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен, които изводи се споделят от настоящата инстанция. Гарантираният минимален доход е определен с Постановление № 51 на МС от 29.03.2005 г. в размер на 55.00 лева. Законоустановената горна граница на еднократната помощ по чл. 16 ал. I ППЗСП следователно възлиза на 275 лева, като е ясно, че помощ по-голяма от лимитираните 275 лева, касаторът не може да получи. Ето защо, без значение за спора е обстоятелството кога точно му е бил изплатен дохода от 256.00 лева, представляващ рента за ползването на собствените му земеделски земи, щом това обстоятелство не може да се отрази върху максималния размер на помощта, определен със закон. Правилно са преценени фактите, относими към доходите на касатора - отпуснатата социална помощ за отоплителен сезон 2007-2008 г. в размер на 250.00 лева; притежаваните от него собствено жилище, в което живее и 50 дка земеделски земи, както и получавания доход от пенсия, възлизащ на 113.72 лева. Всичко това е обосновало извода за размера на отпусната социална помощ, близък до законоустановения максимум, а именно от 250.00 лева. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения, Върховният административен съд, VI-то отделение