Решение № 4654 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11917/2019 г.

Решение № 4654 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11917/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД – гр. Сливен чрез процесуалния си представител адв. С. Рафаилов срещу решение № 165/19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 228/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане № 63/18.08.2017 г. (по-нататък в решението ще се изписва само АУПДВ), издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за установени задължения за дължими такси за водовземане за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2106 г. по б. "А" по разрешително № 31510163/15.04.2009 г. в размер на 2 800 лв. и лихви за забава – 956, 10 лв. върху главницата за периода на падежа до 18.08.2017 г. и по б "Б" по разрешително № 31510112/01.12.2008 г. в размер на 483 лв. и лихви – 164, 93 лв. върху главницата за периода на падежа до 18.08.2017 г. Сочат се всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на АУПДВ в посочената част. В съдебно заседание не се е явил представител на касационния жалбоподател и не е изразил становище. Ответникът по касационната жалба Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юриск. М. Христова в депозирани писмени бележки от 02.03.2020 г. и 05.03.2020 г., я оспорва по подробни съображения, като се иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд, Първо отделение. Първоначално с решение № 213/02.01.2019 г., постановено по адм. дело № 383/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Сливен е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация- Сливен" ООД срещу процесния АУПДВ в частта за таксите за водовземане за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. по б. "А" по разрешително № 31510163/15.04.2009 г. в размер на 2 800 лв. и лихви за забава – 956, 10 лв. върху главницата за периода на падежа до 18.08.2017 г. и по б "Б" по разрешително № 31510112/01.12.2008 г. в размер на 483 лв. и лихви – 164, 93 лв. върху главницата за периода на падежа до 18.08.2017 г. В останалата част АУПДВ е отменен като незаконосъобразен. С решение № 8479/05.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2732/2019 г. на Върховния административен съд, Първо отделение е отменено първоинстанционното решение и е върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Дадени са указания от първата касационна инстанция да се преценят предпоставките за заместване на титуляра на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", като въз основа на тази проверка съдът да се произнесе относно валидността на акта в частта, в която е отхвърлена жалбата. В тази връзка се посочва, че е допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК, както и да се съобрази новата разпоредба на чл. 170, ал. 3 АПК При ново разглеждане за да отхвърли жалбата на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД срещу АУПДВ № 63/18.08.2017 г. за установени задължения за такси за водовземане по цитираните по-горе 2 бр. разрешителни от 01.12.2008 г. и от 15.04.2009 г., първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия. В тази връзка са изложени мотиви от съда, че актът е издаден при условията на заместване поради отсъствието на титуляра – чл. 25, ал. 2 и 4 от Закона за администрацията. Според съда налице е основанието по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" във връзка с ал. 2 на същата разпоредба от ЗВ, според която таксата за водовземане се определя на база на отнетия обем вода. В тази връзка съдът се е позовал на приложимата за процесните периоди 01.01.2010 г. – 31.12.2106 г. Тарифа за такси за водовземане, съгласно която се определя размерът, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане. Този размер на таксите съдът е посочил в решението си, че административният орган е използвал изходни данни на декларираните от управителя на оспорващото дружество стойности, а също и от констативните протокол – 3 бр. По отношение възражението на дружеството-жалбоподател за изтекла 5-годишна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК за периода 01.01.2011 г. – 312.12.2011 г., съдът е изложил мотиви, че давността е прекъсната с издаването на АУПДВ и е започнала да тече нова 5-годишна давност. Според съда не е изтекла и 10-годишната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК и затова е прието, че не е налице погасяване на задължения за такси водовземане, определени с оспорения АУПДВ. Обжалваното решение е правилно постановено. Предвид, че първоначално постановеното от първоинстанционния съд решение е отменено с решение по адм. дело № 2732/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане, новият съдебен състав на Административен съд – гр. Сливен е извършил проверката за компетентността на органа, издал индивидуалния административен акт с оглед указанията на първата касационна инстанция. Установено е от първостепенния съд още при първоначалното разглеждане на делото, че със заповед № РД-562/07.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите в случай на отсъствие на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", функциите му по заместване са възложени на М. Маринов на основание чл. 25, ал. 2, т. 4 от Закона за администрацията и чл. 84, ал. 2 и 3 от Закона за държавния служител, като заповедта е вписана изрично в АУПДВ, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. Съдът правилно е установил, че към момента на издаване на оспорения административен акт от М. Маринов, е налице и заповед № 873/01.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с която на титуляра е разрешен отпуск. Правилно съдът се е позовал на чл. 84, ал. 2 и 3 от Закона за държавния служител, в който ясно е разпоредено, че заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искането на непосредствения ръководител. В същата разпоредба съдът е посочил, че изрично се съдържа изискването тази процедура да не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра. В заповедта за заместване на М. Маринов, изрично е упоменато, че същият е изпълнявал длъжността директор на дирекция "Планове и разрешителни" в Басейновата дирекция, поради което същият не е заместник на титуляра съобразно длъжността му, поради което правилно министърът е издал и неговата заповед за заместване. Предвид установеното обосновано и въз основа на закона и доказателствата по делото решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е валиден и по този начин е изпълнил и указанията на първата касационна инстанция. По съществото на спора законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че установените с АУПДВ такси за водовземане на основание чл. 194, ал. 1, б. "а" и "б" ЗВ са съобразени със законовите изисквания и съгласно начинът и редът, установен в съответната Тарифа. Установено е, че издателят на акта на основание чл. 194б, ал. 3 и 4 ЗВ е извършил проверка на предоставените му от дружеството-жалбоподател данни за водния обем, който е отнет от използваните от касационния жалбоподател от различни водоизточници – кладенци каптиран дренаж "Минков кладенец" в с. Загорци и 3 бр. каптирани кладенци в с. Съдиево и въз основа на посочените по –горе 2 бр. разрешителни. В тази връзка следва да се отбележи, че административният орган при издаване на акта е използвал подадената от дружеството информация. – годишни справки и декларации по чл. 194б ЗВ. Това е потвърдено и от съдебно-счетоводната експертиза. Въз основа на експертизата и останалите събрани по делото доказателства, съдът е направил законосъобразен извод за дължимостта на определените с АУПДВ такси, като е установено, че водните количества се измерват след резервоара, което прави невъзможно да се измерят само водите в каптажа, за който е издадено съответното разрешително. Затова и обосновано съдът е приел, че основата за облагане на процесните такси съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ е отнетият обем вода. При липсата на годно измервателно устройство, правилно е прието, че таксите са изчислени въз основа на писмените данни, предоставени на административния орган от касационния жалбоподател и за разрешените количества съгласно разрешителните за водоползване на дружеството. Правилно съдът не е приел за основателно възражението на жалбоподателя за погасяване на част от задълженията за такси по чл. 171, ал. 1, респ. - ал. 2 ДОПК. Следва да се споделят изводите на съда, че с издаването на споразумителен протокол от 07.06.2012 г. за разсрочване на задълженията е спряна давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 3 ДОПК(а не прекъсната, както се сочи в първоинстанционното решение), като отново е започнала да тече на 01.01.2014 г., когато е изтекъл срока на разсрочване, поради което задълженията на дружеството за 2010 г. не са погасени по давност. Не е изтекла погасителната давност и за задълженията за 2011 г., тъй като давността е прекъсната с издаването на процесния индивидуален административен акт на 18.08.2017 г. съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК. Макар в касационната жалба да са посочени всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, те не са развити. Допълнението от 24.02.2.0202 г. на касационната жалба с оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК, не следва да се взима предвид от настоящата касационна инстанция, тъй като е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. При извършената преценка по повод на касационната жалба съдът не установи наличие на отменително основание, поради което същата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова не е поискано. На жалбоподателя, въпреки направеното искане за разноски, също такива не се присъждат с оглед изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение