Решение № 9380 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7324/2019 г.

Решение № 9380 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7324/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Хасан от [населено място], [улица], [община], срещу решение № 107 от 27.03.2019 г., постановено по административно дело № 771/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което съдът е отхвърлил жалбата на Г. Хасан против Експертно решение (ЕР) № 1074 от заседание 152 от 14.11.2018 г. на Национална експертна лекарска комисия, Специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания. Изложените в касационната жалба и допълнително подадени две молби от 07.06.2019 г. и 14.06.2019 г. твърдения и доводи, без да са изрично означени като такива за неправилност на съдебното решение или за наличие на други касационни основания за отмяна, се квалифицират от настоящия състав като твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон относно определяне на степента на намалена работоспособност - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Жалбоподателката моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Ответниците по касация – Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), ТЕЛК към "МБАЛ Добрич" АД, ТП на НОИ - Добрич, Агенцията за хора с увреждания - София, Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Добрич, редовно призовани, не изразяват становище по касационната жалба и не се представляват в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. След издадено от личния лекар медицинско направление за ТЕЛК № 10/28.09.2017 г., на 16.04.2018 г. жалбоподателката (настояща касаторка) се е явила на преглед пред ТЕЛК към "МБАЛ Добрич" АД - Общи заболявания. След анализ на представената медицинска документация и извършения преглед, ТЕЛК към "МБАЛ Добрич" АД - Общи заболявания е издала ЕР № 1413 от заседание 075 от 26.04.2018 г., в което е направена оценка на работоспособността на освидетелстваното лице - 14% трайно намалена работоспособност (ТНР) за срок от 3 години с оглед проследяване на състоянието. За датата на инвалидизация (ДИ) е посочена датата на медицинското направление за ТЕЛК. Като водеща диагноза е посочена [диагноза], а като придружаващи такива: [диагнози]. Г. Хасан е подала жалба срещу така постановеното ЕР с вх. № 935/03.05.2018 г. по описа на Регионалната картотека за медицинска експертиза (РКМЕ), като е направила искане за преразглеждане на решението от ТЕЛК. Така подадената жалба е постъпила в НЕЛК с вх. № 4059/29.05.2018 г. След това е подадена и уточняваща жалба до НЕЛК. С писмо изх. № НЕЛК - 4059/10.05.2018 г., адресирано до Г. Хасан, с копие до ТЕЛК към "МБАЛ – Добрич" АД, Агенцията за хора с увреждания - София, ТП на НОИ - Добрич и РДСП - Добрич, председателят на НЕЛК е уведомил адресатите, че в НЕЛК е образувано административно производство по чл. 112 от Закона за здравето против ЕР № 1413/26.04.2018 г. С оглед на това и на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройство и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) жалбоподателката е уведомена, че производството по НЕЛК ще бъде приключено по документи, като е планирано разглеждането им на 08.11.2018 г. С оспореното пред първоинстанционния съд експертно решение специализираният състав на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания е изменил ЕР № 1413 от заседание 075 от 26.04.2018 г. на ТЕЛК към "МБАЛ Добрич" АД по оценката и е определил краен процент трайно намалена работоспособност 24 %, като изменена и датата на инвалидизация на 29.09.2017 г., а определеният срок на инвалидизация остава три години. В частта относно неврологичните и очни болести НЕЛК е отразила [диагноза] - 2017 г. и [диагноза], без ФД - 0% ТНР по ч. VІІ. [диагноза], но не са обективизарани други пристъпи. Не следва % ТНР по т. 10, част VІІ. [диагноза] - 0% ТНР по част VІІ. В частта относно хирургични и ортопедични болести НЕЛК е отразила [диагноза], обуславящ по ч. І, р 9, т. 17. 1 по 10% ТНР за всяка ТБС. [диагноза], обуславящ по ч. І, р. 9, т. 30. 1 по 10% ТНР за всяка коленна става. С проверяваното решение съдът е приел, че в жалбата и в хода на съдебното дирене от страна на Г. Хасан не са ангажирани конкретни доказателства, които въз основа на обективни данни да обосноват искането й за определяне на по-висок процент ТНР, което налага извод за недоказаност и неоснователност на заявеното от жалбоподателката твърдение. Постановеният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решението на Административен съд - Добрич, с което жалбата срещу оспореното пред него ЕР на НЕЛК не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не е засегнат от пороци. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и е издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореното експертно решение е постановено от компетентен орган, в законен състав, след анализ на представената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на относимите материалноправни разпоредби. Процесното ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган по чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето, в кръга на неговите правомощия, и е мотивирано съобразно изискванията на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Индивидуалният административен акт е постановен въз основа на проверка и анализ на събраната относима медицинска документация и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на Закона за здравето и ПУОРОМЕРКМЕ. Г. Хасан не е доказала твърденията си за неправилност на експертното решение на НЕЛК. Първоинстанционният съд е дал изрични указания на жалбоподателката относно разпределението на доказателствената тежест с разпореждане от 04.01.2019 г. Изводите относно здравословното състояние на освидетелстваното лице и следващия се процент трайно намалена работоспособност могат да бъдат успешно оборени чрез заключение на други специалисти със съответната компетентност. В съдебното производство това може да бъде сторено чрез заключение на вещи лица с необходимата специалност. Такова искане не е направено от жалбоподателката. Липсват и обективни данни с оглед спецификата на случая, налагащи извод, че съдът въпреки изричното изявление на жалбоподателката, че няма други доказателствени искания, е следвало да назначи съдебно-медицинска експертиза. Видно е от съдържанието на двете решения на НЕЛК и ТЕЛК, че са взети предвид всички относими медицински документи, които се съдържат в медицинското експертно досие, което е приложено и по делото, извършен е преглед на лицето от ТЕЛК и пълно освидетелстване, проведени са необходимите изследвания, свързани с установеното заболяване, направена е подробна анамнеза. В хода на съдебното производство не е установено несъответствие на определения в решението на НЕЛК процент на трайно намалена работоспособност със степента на констатираните дефицити у освидетелстваното лице. За пълнота трябва да се посочи, че видно от представената по делото епикриза от 18.07.2018 г., след прегледа в ТЕЛК жалбоподателката е лекувана в "МБАЛ – Добрич" АД с диагноза [диагноза]. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ (настояща ал. 4) правилно НЕЛК не е обсъдила представеното доказателство, ведно с приложения амбулаторен лист от 18.04.2018 г. Посочените документи могат да бъдат представени от жалбоподателката за извършване на преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза. Обективираните в първоначалната жалба и в допълнително представените към касационната жалба две молби от 07.06.2019 г. и 14.06.2019 г. твърдения за извършени действия от посоченото от жалбоподателката лице (лекар от ТЕЛК), осъществяващи състава на престъпление по Наказателния кодекс, стоят извън правораздавателната компетентност на Върховния административен съд, в която не попада дейност по разследване на извършени престъпления и ангажиране на наказателната отговорност на извършилите ги лица. Относно изискванията за издаване на ЕР на НЕЛК като административен акт съдът е обсъдил приложимите правни норми, при което е достигнал до обоснования и правилен извод, че не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 от АПК, които да представляват основание за отмяна на акта. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Добрич е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение,