Решение № 8422 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2992/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба, подадени от И. Т. Г., чрез адвокат С. Еленкова, срещу Решение 324 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело 474/2021 г. по описа на Административен съд Русе и Определение 60 от 09.01.2024 г. постановено по същото дело. С обжалваното решение е отхвърлена предявената от И. Т. Г. против Агенция за социално подпомагане, гр. София искова молба за обезщетяване на причинени неимуществени вреди като неоснователна. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като спорът се реши по същество от касационната инстанция, като се уважи изцяло предявеният иск и му се присъдят направените по делото разноски. С обжалваното определение И. Т. Г. е осъден да внесе по сметка на Административен съд - Русе сума в размер на 1165,60 лева, представляваща доплащане за възнаграждения за вещи лица, изготвили приетата по делото експертиза. Иска се отмяна на определението. Ответната страна Агенция за социално подпомагане, гр. София, чрез юрисконсулт Благоев взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната и частната жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Русе се е развило по исковата молба на И. Т. Г. против Агенция за социално подпомагане, гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е претендирал обезщетяване за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи се непредприемане на действия и липса на работа с дете, страдащо от синдром на родителското отчуждение съгласно указанията, дадени в Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждение, необективност при изготвяне на докладите по водени съдебни производства и бездействие изразяващо се в неуведомяването на Окръжен съд Варна по водено от ищеца гражданско дело, че ДСП Вълчи дол като дирекция, която е поела случая на детето Т. Г., следва да участва в съдебното производство. Претендира и лихва върху главницата, считано от 01.01.2015 г. до предявяване на иска и до окончателното и изплащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове като неоснователни, като е приел, че не се установява от доказателствата по делото наличието на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ наличие на незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Съдът е извел предмета на делото от сочените в исковата молба обстоятелства, съобразно извършени уточнения от ищеца след оставянето и без движение при добавяне на нови факти, основаващи според ищеца основателността на въведеното спорно право, обсъдени в обжалваното решение. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Правилно е приета в обжалваното решение недоказаност на твърденията на ищеца, чиято е доказателствената тежест, за осъществени от служители на ответника незаконосъобразни действия и бездействия, от които, като пряка и непосредствена последица да са произтекли подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. Не се установява от доказателствата по делото служителите на ответника да са бездействали или действали незаконосъобразно. Предприети са всички дължими се действия съобразно вменените от закона задължения в защита на интересите на детето и за подобряване на семейните взаимоотношения, подробно изброени в обжалваното решение. Във връзка с твърдяната неефективност на осъществената от органите на ответника дейност следва да се отбележи, че дори в началото, след развода на родителите, детето да е страдало от синдром на родителското отчуждение, то видно от приетата по делото експертиза безспорно е установено преодоляването му. В случая се касае за деликатен процес по заздравяване на взаимоотношения между родители и дете, който изисква време и съдействие, за да се постигне търсения ефект. Неразбирателството между ищецът и майката на детето, довели до множеството водени дела и съответно постановени ограничителни заповеди, по повод които на Г. е било ограничено правото на срещи с детето, не могат да бъдат вменени във вина на ответника за настъпилото отчуждение на детето спрямо него. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Определението е правилно. В производството по ЗОДОВ съгласно чл. 10, ал. 2 ищецът заплаща разноските по производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло. С оглед изхода на спора съдът при съобразяване разпоредбата на чл. 77 ГПК е постановил определение за изпълнение на задължението за разноски на страната - възнаграждения на вещите лица за изготвената от тях експертиза. Размерът на дължимото се възнаграждение е определен при съобразяване със сложността и спецификата на поставените задачи и в съответствие с Наредба Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ за сума в размер на 100 лева, определена при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд , трето отделение