Решение № 375 от 12.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3221/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение за колективно управление на права върху танцови хореографии Денсаутор, гр. София, срещу решение 7657/13.12.2022 година на Административен съд София-град по адм.д. 7846/2022 година. С последното е отхвърлена жалбата на Сдружението срещу Заповед РД-09-534/27.07.2022 година на заместник-министъра на културата, обективираща отказ за регистрация за колективно управление на авторски и сродни на тях права. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Решението не било мотивирано, тъй като съдът изцяло повторил доводите на административния орган. Последният нарушил процедурата по издаване на заповедта, като не дал указания за отстраняване на нередовности по преписката. Като се позовава на чл. 94в, ал.4 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАвПСрП, в редакцията му към датата на подаване и процедиране на заявлението, ДВ, бр. 94 от 2018 г.), касаторът твърди, че когато заявлението и приложените към него документи не отговарят на изискванията по ал. 1 3 и чл. 94б1, ал. 3 6, заявителят се уведомява за това, като му се предоставя едномесечен срок за отстраняване на нередовностите заедно с указания, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено. За обективираните в оспорената заповед пропуски заявителят не бил уведомен и не му бил даден срок за отстраняване на нередовностите. Изводите на АССГ за несъответствие между заявеното искане и упълномощаването за колективно управление на права по договорите, сключени с членовете-правоносители; както и за несъответствие между искането за регистрация и възможностите, предвидени в Устава на заявителя досежно колективното управление на видове/категории права, била несъответни на събраните в хода на производството доказателства. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед РД-09-534/27.07.2022 година на заместник-министъра на културата. Претендира разноски.

Ответникът, заместник-министърът на културата, чрез държавен експерт с юридическа правоспособност Пашова, прави възражение за валидност, допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на Сдружение за колективно управление на права върху танцови хореографии Денсаутор, гр. София, срещу Заповед РД-09-534/27.07.2022 година на заместник-министъра на културата, обективираща отказ за регистрация за колективно управление на авторски и сродни на тях права. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че: Предмет на оспорване е заповед на заместник-министъра на културата с правно основание чл.94в, ал.7, т.1 във връзка с чл. 94б 1, ал.2, т.1 и т.3 от ЗАвПСрП, с която е отказана регистрация за колективно управление на авторски и сродни на тях права по заявление вх. 62-00-161/27.04.2021 година. Заповедта е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й и правилно приложение на материалния закон. Отхвърлено е като неоснователно възражението на жалбоподателя, че органът е следвало да даде указания за отстраняване на нередовности в искането. Като е обосновал липса на предпоставките по чл. 94б 1, ал.2, т.1 и т.3 от ЗАвПСрП за поисканата регистрация, първоинстанционният съд е направил извод за правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения като общи, са неоснователни. Касационната инстанция не извършва служебна проверка на посоченото основание (по аргумент от чл. 218, ал.2 от АПК).

Досежно възраженията на неправилно приложение на материалния закон и необоснованост:

1. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение в хода на процедурата пред административния орган. Процесната заповед е с правно основание чл.94в, ал.7, т.1 във връзка с чл. 94б 1, ал.2, т.1 и т.3 от ЗАвПСрП. Сочената от касатора разпоредба на чл. 94в, ал.4 от ЗАвПСрП е относима към ал. 1 3 и чл. 94б1, ал. 3 6 от същия нормативен акт. Правилен е изводът на АССГ, че проверката за редовност на заявлението и приложените към него документи е формална. Тази проверка изисква формално установяване дали заявлението е в посочения образец в писмена форма и на български език, дали към него формално са приложени нормативно изискуемите документи. Предпоставките за регистрация по чл. 94б 1, ал.2, т.1 и т.3 от ЗАвПСрП се проверяват от органа при разглеждане на заявлението по същество (а не при проверка за формална редовност). Отсъствието им е основание за отказ от регистрация.

1. Неоснователно е възражението на касатора за съответствие между заявеното искане и упълномощаването за колективно управление на права по договорите, сключени с членовете-правоносители; както и за съответствие между искането за регистрация и възможностите, предвидени в Устава на заявителя досежно колективното управление на видове/категории права.

2.1. Правилен е изводът на АССГ, направен въз основа на анализ на доказателствата, че при сравнение между представените договори от 31.05.2021 година и заявлението за регистрация, се установява, че в договорите с правоносители не се съдържа текст за прехвърляне на права върху обекти на сродни права. Обекти на сродни права артистични изпълнения по чл. 72, т.1 от ЗАвПСрП в договорите не са записани. Те не се прехвърлят за колективно управление и договорите не съдържат упълномощаване по отношение на обекти на права сродни на авторското. Сключените договори не прехвърлят за колективно управление и не съдържат упълномощаване по отношение на права, сродни на авторското. В противоречие с това искането за регистрация се отнася до колективно управление и на обекти, и начини на използване на права, сродни на авторското. Ето защо, както правилно приема АССГ, изискването на чл. 94б 1, ал.2, т.1 от ЗАвПСрП не е спазено.

2.2. Правилен е и изводът на АССГ, че при сравнение между искането за регистрация и възможностите, предвидени в Устава на заявителя досежно колективното управление на права се установява несъответствие, доколкото права сродни на авторското не са предвидени в обхвата на колективното управление по представения Устав. Налице е несъответствие между искането за регистрация и възможностите предвидени в Устава на заявителя досежно колективното управление на категории права, видове права, произведения или други обекти на закрила. Ето защо, както правилно приема АССГ, изискването на чл. 94б 1, ал.2, т.3 от ЗАвПСрП не е спазено.

Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационни инстанция в размер на 150 лева, при приложение на чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд