Решение № 9587 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15417/2012 г.

Решение № 9587 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15417/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Деком" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София р-н "Витоша", кв. "Манастирски ливади", ул. "Майстор Миленко Радомирец" № 4, представлявано от управителя Георги Цветанов Христов, против Решение № 5907 от 06.11.2012 г. на Административен съд София-град, по адм. д. № 1176 по описа за 2012 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 21001008287_1/16.05.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2375 от 27.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта му, с която на ревизираното лице са начислени лихви върху задължения за главници по ЗДДС за данъчни периоди м. 07.2006, м. 04.2007; 01.10 - 30.11.2008, м. 05.2009 и от 01.08 до 30.09.2009 г. в общ размер на 23 821,15 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в тази част е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод, че РА не е обжалван, в частта му, за определените задължения по ЗДДС, като непроизнасянето по жалбата по административен ред в тази част в потвърждаващото РА Решение на директора на Д "ОУИ" не променя наличието на жалба по административен ред против всички, определени с акта задължения. Необосновано съдът кредитирал заключението на вещото лице Шаламанова, вместо следващото на вещото лице Манчева. Последното коректно изчислило коректния размер на лихвите по ЗДДС - 2 367,31 лв., предвид отмяната на РА по административен ред за част от задълженията за главниците по ЗДДС. Иска се отмяна на Решението в обжалваната част и на РА в посочената част. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Станчева, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата на РЛ в посочената част, административният съд е приел, че спорните задължения за лихви са определени като е взет предвид размерът на невнесения в срок ДДС, внесения ефективно данък и остатъка ДДС за довнасяне, като ревизионният акт по отношение на задължението на ДДС главница за довнасяне за процесните периоди не е обжалван по административен и съдебен ред и възражения против размера на главниците, върху които са определени лихвите са направени едва при поставяне на задачата на втората съдебно-счетоводната експертиза в съдебното производство. Затова съдът кредитирал именно заключението на вещото лице Шаламанова относно размера на спорните задължения, вместо това на вещото лице Манчева, което изчислило задълженията за лихви върху различни от определените с РА главници. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че спорното задължение за лихви върху късно внесен ДДС било неправилно потвърдено, защото не е отчетена отмяната на РА за главниците по ЗДДС с Решението на директора на Д "ОУИ" София. Видно от диспозитива на Решение № 2375 от 27.12.2011 г., постановено по жалбата по административен ред, процесният РА е бил отменен в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2004 до 31.04.2005 г., м. 06.. 2006 г., от 01.11.2006 до 31.12.2006 г., от 01.05 до 31.08.2007 г. и от 01.12.2009 г. до 28.02.2010 г. Спорните акцесорни задължения са определени върху невнесени в срок главници ДДС за внасяне за различни данъчни периоди, а именно: м. 07.2006, м. 04.2007; 01.10 - 30.11.2008, м. 05.2009 и от 01.08 до 30.09.2009 г. Правилно съдът е приел, че доколкото РА не е бил обжалван в частта му относно определените задължения по ЗДДС за главници за посочените данъчни периоди, върху установените с РА суми по главниците /без да бъде обсъждана законосъобразността на РА в тази част/ следва да се определят процесните лихви. От таблицата на стр. 31 и сл. от РА се вижда, че на ревизираното лице с акта са определени задължения по ЗДДС за посочените периоди както следва: за данъчен период м. 07.2006 г. - 3 815,59 лв. главница и 2 338,71 лв. лихви; за м. 04.2007 г. - 41 898,77 лв. главница и 21 452,96 лв. лихви; за периода 01.10.-30.11.2008 г. 0,00 лв. главница и 3,34 + 10,75 лв. лихви; за м. 05.2009 г. - 0,00 лв. главница и 7,13 лв. лихви и за периода 01.08. - 30.09.2009 г. - 0,00 лв. главница и 1,76 лв. + 6,50 лв. лихви. С жалбата против РА по административен ред от 21.06.2011 г. до Директора на Дирекция "ОУИ" София, РА е оспорен изцяло и искането за отмяната му е изцяло за установените задължения, което означава и за задълженията за въпросните главници. С жалба вх. № 53-00-758 от 19.12.2011 г., ревизираното лице чрез директора на Д "ОУИ" до Административния съд София-град отново е оспорило РА изцяло като петитумът на жалбата е за цялостна отмяна на РА в частта му на установените задължения. С последваща произнасянето на горестоящия административен орган по жалбата по административен ред жалба от 06.01.2012 г. до АССГ, РЛ е изложило оплаквания само относно размера на лихвите за посочените данъчни периоди, а в петитума на жалбата е поискано отменяне на РА, в потвърдената му с Решението на директора на Д "ОУИ" част, с която освен другите конкретно изброени задължения е посочено и въпросното задължение за начислени лихви по ЗДДС за процесните периоди. При това положение, с основание съдът е кредитирал заключението на вещото лице Шаламанова, което е изчислило размера на акцесорните задължения в зависимост от периода на забава върху определените с РА суми по главниците. Съдебното решение в оспорената част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение