Решение № 13342 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14435/2019 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Копис-Т" ЕООД, ЕИК 202338440, представлявано от управителя Т. Абаджиева, против решение 3333/16 май 2019 г., постановено по адм. д. 8009/2018 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Подадена е и частна жалба от адв. А. Владимирова, в качеството й на пълномощник на М. Ризова, представлявана от С. Ризов, против определение 5855 от 05 август 2019 г., постановено по същото дело - адм. д. 8009/2018 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлено искането за допълване на решението за разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението и на определението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Ризова, М. Ризова и Ц. Ризова против виза за проучване и проектиране 70-00-244/12 февруари 2007 г., презаверена на 31 октомври 2012 г., издадена от главен архитект на община "Витоша", Столична община за "Нова сграда със смесено предназначение - ниско свободно застрояване в устройствена зона Жм2 (ОУП-СО), Нкк <10 м., Кпл<30%, Кинт<1.00, Козел>60%, с допълващо застрояване вкл. подземни гаражи, съгл. чл. 140 ЗУТ, чл. 31-35 ЗУТ, наредба 7 за ПНУТ, § 2 ПЗР ЗУЗСО, в имот находящ се в УПИ ХХ-180, кв. 28, м. "Беловодски път", кв. Бояна, по плана на гр. София, с идентификатор на имота 68134.1941.1349. Съдът е оставил без разглеждане жалбата на Ц. Ризова, а по жалбата на И. Ризова, М. Ризова е отменил оспорения административе акт - виза за проучване и проектиране 70-00-244/12 февруари 2007 г., презаверена на 31 октомври 2012 г., издадена от главен архитект на община "Витоша", Столична община. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено от заключенията на основната и допълнителна СТЕ, приети по делото, че с процесната виза се допуска проектиране на сграда със смесено предназначение, вместо жилищна сграда, с което се променя предназначението на имота съгласно Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, както и на подземен гараж, който не съответства на действащия ПУП, непредвиждащ подземно строителство. Оспорената виза за проектиране допуска строителство, различно от предвидено в действащия ПУП, поради което тя подлежи на съдебен контрол. В тази връзка е верен изводът на съда, че жалбоподателите са лица от кръга на заинтересуваните по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, имащи правен интерес от оспорване на визата и доколкото визата не им е била съобщена по съответния ред, то правилно съдът е приел, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 34 АПК. Следва тук да се изложат коригиращи мотиви, в смисъл, че правният интерес на И. Ризова и М. Ризова е в резултат на това, че в съседния имот е налице промяна в предназначението на имота от жилищен имот в имот за сграда със смесено предназначение (чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ), както и вида на застрояването - т. 2 на посочения законов текст, предложение второ. Това, че предвиденият подземен гараж е на регурационната граница с техния имот, не ги прави заинтересувани по чл. 131, ал. 2, т. 2, предл. първо и т. 3 ЗУТ, тъй като предвижданията на закона касаят надземното строителство. Обоснован е изводът на съда, че подземният гараж не попада в обхвата на понятието за допълващо застрояване по отношение на допустимите възможности за неговото разполагане в имота. Той не представлява пристройка, а става част от основното застрояване, тъй като се интегрира неделимо под сградата на основното застрояване. С оглед на това, правилно е прието, че той не принадлежи към обектите на допълващото застрояване, а визата противоречи на чл. 41, ал. 2 ЗУТ. Правилно също съдът е приел, че в случая е неприложима хипотезата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ за допускане на поисканото застрояване без изменение на ПУП-ПЗ, тъй като с разрешеното застрояване в графичната част на визата не се променя само разположението и конфигурацията на предвиденото застрояване по действащия ПУП от 1980 г., а се предвижда нова сграда, като се променя и нейното предназначение в такова, което не е предвидено по ОУП и ПУП. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. От представеното по делото пълномощно се установява, че адвокатът е указал правна помощ на М. Ризова във вид на процесуално представителство по делото на основание по чл. 38, ал. 1, т.3 от Закона за адвокатурата. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, съдът по искане на адвоката може да му присъди възнаграждение. Това е право на адвоката. Адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на страната, като в случая са налице необходимите за това предпоставки-безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие на лице, попадащо в някоя от посочените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица и основание за възлагане на разноските на насрещната страна. Съдът определя възнаграждението в размер, не по-нисък от предвидения, в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая съдът е определил размер на адвокатското възнаграждение, който е съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е съобразил обема на свършената работа. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на адв. А. Владимирова от САК, адрес на упражняване на дейността - гр. София, ЖК "Лозенец", ул. "Банат", бл. 16а, ет. 2, ап. 4а следва да се присъдят разноски по делото,на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, за процесуално представителство по касационната жалба в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав