Решение № 12131 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2015 г.

Решение № 12131 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив против решение № 2747 от 13.12.2014 г. по адм. д. № 2765 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № ДД-Ю-ЗЗ-916 от 06.08.2014 г. и преписката е изпратена на Директора на ДСП - Пловдив за произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Надежда Лазарова Тодорова от гр. Пловдив е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил заповед № ДД-Ю-ЗЗ-916 от 06.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, потвърдена с решение № РД01-176 от 23.09.2014 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Пловдив, с която на Надежда Лазарова Тодорова, действаща като майка и законна представителка на малолетното й дете София Пламенова Ляпчева, е отказано отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги на детето, с мотиви, че представените разходооправдателни документи не доказват извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги. За да постанови решението си, Административен съд - Пловдив обосновано е приел, че при пребиваването в хотел "Сънсет бийч" в село Лозенец на детето е проведена социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ. Изводът на съда са основава на преценката на събраните по делото доказателства, при която са установени извършени действия, насочени към стимулиране на двигателната активност, подобряване на здравословното състояние на детето, което е със степен на увреждане 100 % с чужда помощ и промяна на живота му към по-висока степен на независимост. По естеството си тези дейности представляват социална рехабилитация (§ 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ). Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на чл. 42, ал. 2, т. 4 и чл. 42г от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и на чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). Изложените в касационната жалба подробни съображения, релевиращи необоснованост и неправилност на съдебното решение, се преценяват като неоснователни. От фактическа и правна страна не се спори, че на основание чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ малолетната София, род. на 26.02.2002 г., като дете със степен на увреждане 100 на сто с чужда помощ за заболяване с диагноза "ранен детски тежък аутизъм" има право на добавката за балнеолечение и рехабилитационни услуги в размер съгласно чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ. При спазване на изискването по чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ Надежда Лазарова Тодорова в качеството й на майка и придружител на детето е представила разходооправдателен документ - фактура № 492/22.06.2014 г. на стойност 384 лв., за извършени разходи за настаняване и храна в хотел "Сънсет Бийч" в с. Лозенец, обл. Бургас, където е била проведена предписаната рехабилитация - климатолечение, водотерапия - съгласно медицинско направление от 16.06.2014 г. Спорът между страните е относно факта на реално ползване на балнеолечение и рехабилитационни услуги като материалноправна предпоставка за отпускане на месечната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. Разпоредбата на чл. 15 от ЗИХУ разграничава две разновидности на рехабилитацията по смисъла на закона: медицинска и социална. Съгласно алинея 4 "социалната рехабилитация" се състои в създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Събраните по делото доказателства сочат, че през едноседмичния период в село Лозенец на детето са били предоставени социални рехабилитационни услуги, които са го подпомогнали физически, интелектуално и психически и които са осигурили възможност за промяна на живота му към по-висока степен на независимост (§ 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ). Детето е участвало в т. нар. летен отдих, организиран за децата, ползващи социални услуги в КСУ (Комплекс за социални услуги) "Олга Скобелева", Център за социални услуги и рехабилитация. Договорът за ползване на материално-техническата база е бил сключен на 14.02.2014 г. между юридическото лице, което е собственик на хотела, и КСУ "Олга Скобелева" - Пловдив. Освен социалните рехабилитационни услуги детето е имало възможност да се възползва от "климатолечение и водотерапия от естествените източници", както е посочено и в изпратения от хотела отговор. Извършването на разхода е доказано с издадената фактура и представената вносна бележка за групово плащане по банков път. Налице е основанието по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ за получаване на добавка, която да покрие допълнителните разходи за рехабилитационни услуги, получени от детето. Като е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на административния орган за решаване на въпроса при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответницата по касация се присъждат разноски за тази инстанция в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,