Решение № 9608 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 742/2019 г.

Решение № 9608 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 742/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- гр. Кюстендил против Решение № 251 от 22.11.2018 г., постановено по адм. дело № 175/2018 г. по описа на Административен съд- Кюстендил, с което е отменено Решение № 2153-09-6/30.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. Славев против Разпореждане № [ЕГН]/08.02.2018 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, а преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. С решението е осъдено ТП на НОИ - Кюстендил да заплати на С. Славев деловодни разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, по- точно Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране / ПКТП/ (отм.); и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са възражения, че съгласно нормите на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и чл. 104 от КСО законодателят изрично е установил писмена форма за доказателствата, с които се установява трудов стаж и категорията труд. Изложени са мотиви, че по отношение на С. Славев не е възникнало право за прилагане на чл. 63б от КСО. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба- С. Славев, чрез адв. Й. Божкова, в писмено становище, представено по делото, оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд- Кюстендил е отменил Решение № 2153-09-6/30.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. Славев против Разпореждане № [ЕГН]/08.02.2018 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, при съобразяване задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови това решение, съдът е приел, че при преценката за наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, административният орган неправилно е приел, че трудът, положен от С. Славев през периода от 20.04.1992 г. до 1.03.1995 г. на длъжността "шофьор" в ЕФ "Рефлекс-Ин"- гр. Дупница, не следва да бъде зачетен като такъв от втора категория при условията на т. 63б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/ПКТП-отм. /. Съдът е приел, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че спорният трудов стаж на длъжността "шофьор" в ЕФ "Рефлекс-Ин"- гр. Дупница е втора категория при условията на т. 63б от ПКТП (отм.); По делото, на основание чл. 171, ал. 2 е назначена и частично приета от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, като са изслушани и свидетелски показания. Настоящата касационна инстанция приема заключението на експертизата в частта, която е кредитирана и приета от административния съд, тъй като е ясна и кореспондираща с писмените доказателства по делото, а свидетелските показания счита за непротиворечиви. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е определил кой е спорният въпрос по делото, като е приел, че той се свежда до това дали положеният от лицето труд през периода 20.04.1992 г. – 10.03.1995 г. при осигурителя ЕФ "Рефлекс – Ин" – гр. Дупница следва да се зачете по т. 63б от ПКТП (отм.);. От представените по делото писмени доказателства- служебни книжки и трудова книжка на С. Славев, безспорно се установява обстоятелството, че през спорния период е заемал длъжността "шофьор" и е работил при осигурителя. По делото са приложени изплащателни ведомости, които са били обект на проверка от вещото лице, като от тях и от приетото по делото допълнително споразумение от 15.04.1997 г. между община Дупница и осигурителя, непротиворечиво се доказва, че през спорния период Славев е изпълнявал длъжността "шофьор" при осигурителя в отдели "Автотранспорт" и "Улично почистване". Горецитираното допълнителното споразумение от 15.04.1997 г. между община Дупница и осигурителя дава вярна и точна информация за предмета на дейност, която е извършвала ЕФ "Рефлекс – Ин" – гр. Дупница и съответно дава представа за трудовата функция и характера на полагания от Славев труд в него. От допълнителното споразумение безспорно се е установило, че работодателят, от датата на сключване на основния договор на 15.04.1992 г. до 31.12.1997 г., е имал задължение да извършва дейностите, включени в нормата на чл. 63б, пр. 1 от ПКТП (отм.); , както и че посочените дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на общината са се извършвани само и единствено от осигурителя. Тъй като при попълването на трудовата книжка и на служебните такива са направени пропуски относно някои съществени за решаване и изясняване на делото обстоятелства по арг. от 165, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетелите са допустими. Свидетелите установяват, че през процесния период осигурителят единствен е осъществявал дейностите в обхвата на чл. 63б, пр. 1 от ПКТП (отм.); с машини, включени в терминологията за "комунална техника" и че Славев е упражнявал длъжността "шофьор" именно на такива превозни средства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по арг. от чл. 6 от НТКТС, във вр. с чл. 349, ал. 2 от КТ, не следва да приеме поправката относно вида на автомобила и мястото на полагане на труда, извършена от бившия работодател след оформяне на книжката, тъй като такива поправки могат да се извършват до прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съгласно нормите на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и чл. 104 от КСО, законодателят изрично е установил писмена форма за доказателствата, с които се установява трудов стаж и категорията труд. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС определя трудовите книжки и документите по утвърден образец като доказателства за осигурителния стаж. Разпоредбата на чл. 104, ал. 10, предложение първо КСО, действително съдържа забрана категорията труд да се доказва със свидетелски показания, но предложение второ от същия текст конкретизира, че за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът и по време на полагането му. В случая е налице трудова книжка, оформена от работодателя/осигурителя, служебни книжни, изплащателни ведомости, допълнителното споразумение от 15.04.1997 г. между община Дупница и осигурителя, както и приетата съдебно-счетоводна експертиза. Следователно първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от касатора нарушение на цитираната разпоредба. С оглед релацията с другите доказателства по делото, свидетелските показания само потвърждават данните относно предмета на дейност, извършвана от осигурителя ЕФ "Рефлекс – Ин" – гр. Дупница и дават допълнителна информация за машините и техниката, използвани при работния процес, както и обстоятелството, че Славев е упражнявал длъжността "шофьор" на превозни средства- комунална техника. Свидетелските показания просто прецизират редица подробности и елементи от естеството на работата и условията на труд, които дават основание да се направи извод, че показанията са плод на непосредствени възприятия и че са надеждни и достоверни. По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 104, ал. 10, предложение второ от КСО, Върховният административен съд има постоянна практика, изразена в Решение № 918/22.01.2019 г. по адм. дело № 6095/2018 г., на ВАС, шесто отделение, Решение № 602/15.01.2019 г. по адм. дело № 13611/2017 г., на ВАС, шесто отделение и др.. В разпоредбата на т. 63б ПКТП (отм.); е предвидено, че от втора категория е трудът на шофьорите на комунална техника, непосредствено заети в дейностите по поддържане на санитарно-хигиенното състояние, снегопочистването, събирането и преработката на твърди битови и хранителни отпадъци и работници, работещи на сметоразтоварищата. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че е налице тази хипотеза досежно процесния осигурителен стаж. Събраните по делото доказателства, прецени в тяхната съвкупност, правилно са обследвани от първоинстанционния съд, който е достигнал до извода, че трудът на С. Славев през периода от 20.04.1992 г. до 1.03.1995 г. на длъжността "шофьор" в ЕФ "Рефлекс-Ин"- гр. Дупница следва да се зачете от втора категория. Придобиването на право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО включва два кумулативни елемента: 1/15 години работа при условията на 2 категория труд и 2 определена възраст, според начина на изчисляването й в нормативното правило. От гореизложеното безспорно се установява, че по отношение на С. Славев са налице и двете кумулативни изисквания на нормата и той отговаря на условията за придобиване право на пенсия на основание чл. 69, ал. 2 от КСО. Следва да се отбележи, че от данните по делото е видно, че след прекратяване съществуването през 1992 г. на БКС-Дупница, неговата дейност и функции са поети единствено и изцяло от ЕФ "Рефлекс-Ин"- гр. Дупница. С. Славев има положен, според Удостоверение № 256/27.04.2005 г., обр. УП-3 от община Дупница, през периода 25.02.1980 г. – 20.04.1992 г., стаж в БКС на длъжността "шофьор – сметосъбиране", който стаж е признат от административния орган като труд от 2 категория по т. 63б от ПКТП (отм.);. В този смисъл е и Решение № 3745/2.04.2015 г. по адм. дело № 14447/2014 г., на ВАС, шесто отделение. Изводите на решаващия състав на Административен съд – Кюстендил обосновано кореспондират със събраните доказателства, установяващи фактическата обстановка по спора, която е разяснена изцяло. Липсват нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а материалният закон е приложен правилно. След като Славев е работил и през процесния период при условията на т. 63б ПКТП (отм.); , то неправилно трудът е бил зачетен от органите на НОИ като такъв от трета категория. Предвид изложените мотиви, касационната инстанция приема, че процесното решение не страда от визираните в нормата на чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на касатора не се присъждат предвид нормата на чл. 143, ал. 4 АПК, но такива не са и претендирани. С оглед изхода по спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на ТП на НОИ- гр. Кюстендил следва да бъде присъдена сумата 300 /триста/ лв. Същата се явява доказана за посочения размер с договори за правна защита и съдействие от серия К № 0000022696 от 04.05.2018 г. Липсва възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,