Решение № 3888 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2018 г.

Решение № 3888 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на "РАДИ ОЙЛ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., представлявано от управителя Д. Т., подадена чрез адвокат Л. Сръндев, против решение № 3385 от 22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1689/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град, в частта, с която е отхвърлена исковата му молба против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за разликата над уважения размер от 640 лева до пълния предявен такъв от 1200 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради и което се иска неговата отмяна и уважаване на исковата претенция в пълния ? размер. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски съгласно приложен списък на същите. Ответната страна – Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е посочил, че обезщетението за непозволено увреждане не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване. Съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, отправен от ответната страна в исковото производство, както и приложимата наредба по Закона за адвокатурата, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по предявен иск от "РАДИ ОЙЛ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., представлявано от управителя Д. Т., срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИААА/, с който се претендира обезщетение в размер на 1200 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 19643/2016 г. по описа на РС – С., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С обжалваното решение АССГ е осъдил ИААА да заплати на "РАДИ ОЙЛ" ЕООД сума в размер на 640 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 42-0000753 от 14.04.2016 г., издадено от Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2018 г. до окончателното й заплащане. В останалата част съдът е отхвърлил исковата молба за сумата над 640 лева до пълния предявен размер от 1200 лева. Решението, в осъдителната му част, не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила. Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването му адвокатско възнаграждение, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Посочил е, че съгласно представената фактура от 01.11.2016 г. дружеството ищец е заплатило на адвокатско дружество "Сръндев-Дойнов" адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, като за плащането на сумата като доказателство е представено и банково извлечение. Съдът е приел, че е доказано плащането на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство по НАХД № 19643/2016 г. по описа на РС – С. в размер на 1200 лева, но поради направено от страна на ответника възражение, обезщетението е определено съразмерно на извършената от адвоката правна помощ. Съдът изложил, че предявяването на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца, като в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, е посочено, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона. Въз основа на изложеното, административният съд е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение на 640 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. За разликата до пълния предявен размер от 1200 лева исковата молба е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди от отменен незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 42-0000753 от 14.04.2016 г., издадено от Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. С., изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 1200 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2018 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай исковата претенция е основателна и доказана, но същата не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което обосновано е приел и приложил възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, отправено от страна на ИААА. В случая размерът на обезщетението за имуществени вреди, представляващ заплатено адвокатско възнаграждение, не е бил съобразен с приложимата разпоредба по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно размера на имуществената санкция, наложен с Наказателно постановление № 42-0000753 от 14.04.2016 г., издадено от Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. С., който е 3000 лева. Следва да се посочи, че минималният размер на адвокатските възнаграждения трябва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото техните размери следва да съответстват на два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. З. да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въз основа на изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,