Решение № 2672 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13606/2010 г.

Решение № 2672 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13606/2010 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ефросина Ангелова Павлинова и Георги Митков Павлинов - и двамата от с. Гара Елин Пелин, община Елин Пелин, Софийска област, срещу решение № 600 от 03 август 2010 г., постановено по адм. дело № 900/2009 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-02-Сф-146/06 октомври 2009 г. на началника на Софийска РДНСК. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена заповедта на началника на СРДНСК. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор Софийска област при РДНСК - Югозападен район, чрез процесуалния си представител юрк. Юлияна Белегова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд София-област Ефросина Ангелова Павлинова и Георги Митков Павлинов са оспорили заповед № ДК-02-СФ-146/06 октомври 2009 г. на началника на Софийска РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат установения незаконен строеж "двуетажна жилищна сграда (смесен тип) с гараж и работилница" в УПИ I-148, кв. 8 по плана на с. Гара Елин Пелин, община Елин Пелин, изпълняван от Георги Митков Павлинов. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения и е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ефросина Ангелова Павлинова и Георги Митков Павлинов срещу процесната заповед. Решението е неправилно. От данните по делото и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че за строежа "двуетажна жилищна сграда (смесен тип) с гараж и работилница", находящ се в УПИ I-148, кв. 8 по плана на с. Гара Елин Пелин, община Елин Пелин, има одобрени от главния архитект на община Елин Пелин инвестиционни проекти и е издадено разрешение за строеж № 35б/13-Н-2008 г., както и това, че строителството се извършва в съответствие с тези строителни книжа. Установено е също така, че последните са издадени в противоречие с действащия подробен устройствен план, но съобразно издадената виза по чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, като тази виза е била отменена по съдебен ред. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, е неправилен. Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 от ЗУТ изискване за законосъобразност на инвестиционния проект и на разрешението за строеж е съответствието им с подробния устройствен план. Поради това с влизането им в сила това изискване се счита за окончателно установено. Окончателността произтича от уредената в чл. 156, изр. второ от ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредни способи, в това число и на основание чл. 99, т. 1 от АПК - поради съществено нарушаване на изискванията за законосъобразността им, едно от които е съответствието им с действащия план. Следователно, изключен е и инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество представлява отказа на началника на Софийска РДНСК да зачете действието на строителните книжа поради противоречието с подробния устройствен план. Такава преценка административният орган може да направи само до влизането им в сила. Обратното би означавало премахването на строеж на това основание да може да бъде разпоредено безсрочно, включително и след въвеждането на строежа в експлоатация по установения ред. Засиленият стабилитет на разрешението за строеж, предвиден в чл. 156 от ЗУТ, има за цел да установи предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Колизията между тази цел и целите на конкретния подробен устройствен план, предмет на защита по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, не може да бъде решена чрез абсолютизирането на която и да е от двете норми, съответно цели, защото това би означавало да се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение, или тези на плана. Решението следва да бъде различно, като се вземат предвид и двете норми, като се даде приоритет или на разрешението за строеж, или на подробния устройствен план в зависимост от тежестта на несъответствието между тях. Когато това несъответствие е основание за унищожаемост на разрешението за строеж, правните му последици следва да бъдат взети предвид и строежът не следва да бъде третиран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Обратно - строеж, макар и съответстващ на разрешението за строеж, следва да бъде считан за незаконен по посочения текст, когато несъответствието на разрешението с плана е толкова тежко, че последиците му са правно нетърпими - т. е., когато разрешението за строеж е нищожно. В случая несъответствието между разрешеното ново строителство и предвиденото по действащия подробен устройствен план не води до нищожност на строителното разрешение, като тук следва да се има предвид и наличието на виза по чл. 140 от ЗУТ. Поради това следва да се даде предимство на неотмененото по реда на чл. 149, ал. 3 или чл. 156 от ЗУТ разрешение за строеж, а това изключва възможността за премахване на строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон решение, което ще следва да бъде отменено, а вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед на началника на Софийска РДНСК като незаконосъобразна ще следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, Дирекцията за национален строителен контрол ще следва да бъде осъдена да заплати на касаторите направените за двете съдебни инстанции разноски в размер общо на 515 лева, от които 300 лева - изплатено адвокатско възнаграждение, 200 лева - възнаграждение за вещо лице и 15 лева държавни такси. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,