Решение № 5452 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14677/2008 г.

Решение № 5452 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14677/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Иван Ангелов Иванов, действащ като ЕТ "Коши - 777 - Иван Иванов" гр. Варна, против решение № 633/03.10.2008 г., постановено по адм. дело № 175/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 0302651/01.11.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС , обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на ЕТ "Коши-777-Иван Иванов" гр. Варна, против ревизионен акт № 0302651/01.11.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 1011/03.01.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна. Осъдил е жалбоподателя да заплати на данъчната дирекция юристконсултско възнаграждение в размер на 421, 26 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно с обжалвания ревизионен акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 6012, 40 лв. по фактури №№ 679/29.04.05 г., 718 и 719 от 30.05.05 г., 720/31.05.05 г., 788/20.06.05 г., 790/21.06.05 г., 759, 760 и 843 от 27.07.05 г., 844 и 845 от 28.07.05 г., издадени от "Булстрой - инженеринг - 2000" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради това че доставчикът не е представил поисканите му документи и писмени обяснения съгласно искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № 03-87-42/14.06.2006 г., връчено на управителя, и в резултат на това не е установено извършването на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че са изпълнени всички изисквания по чл. 64, ал. 1 ЗДДС, като в тази връзка е изложил, че не е изпълнено изискването за осъществяване на реална доставка по чл. 63 ЗДДС, вр. чл. 6 ЗДДС. Посочено е също, че издаването на данъчни фактури само по себе си не означава наличието на извършена доставка по смисъла на ЗДДС, затова начисляването на ДДС по фактури, които не удостоверяват реални доставки не води до възникване право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката. По съображения в посочения смисъл съдът е приел, че е налице обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради което правилно с ревизионния акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Булстрой - инженеринг - 2000" ЕООД. Така постановеното решение е правилно. От констатациите и направените изводи в ревизионния акт и решението на директора на дирекция "ОУИ", с което е потвърден, е видно, че правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Булстрой-инженеринг-2000" ЕООД е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради това че доставчикът не е представил документите и писмените обяснения, които са му поискани с искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) изх. № 03-87-42/14.06.2006 г. и са от значение за извършената доставка, за счетоводната отчетност по нея и за предходните доставки. Безспорно е по делото, че ИПДПОЗЛ е връчено на управителя на дружеството Пламен Петков и нито едно от доказателствата и обясненията, които са изискани не е представено от доставчика по време на ревизията в указания срок, както и в производството по обжалване на ревизионния акт. Въз основа на извършената насрещна проверка по данъчното досие на доставчика е установено, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и справките - декларации, както и че данъкът не е внесен по "ДДС-сметка" на доставчика. С жалбата против ревизионния акт по административен ред ревизираното лице е представило договор от 15.02.2005 г. сключен между него и "Булстрой-инженеринг-2000" ЕООД за доставка на миди, както и 5 бр. приемо-предавателни протоколи, съответно от 01.04.05 г., 01.05.05 г., 15.05.05 г., 01.06.2005 г. и 10.07.05 г. за предаване на миди. Не са представени останалите доказателства и обясненията по ИПДПОЗЛ - по т. 2 - хронологични ведомости на сметки 411, гр. 70, 4532, месечни оборотни ведомости за процесните периоди, по т. 3 - фактури от предходни доставчици, справка за покупките и продажбите, по т. 4 - доказателства за разплащане със съконтрахентите, по т. 5 - писмени обяснения относно посочените обстоятелства, свързани с извършените доставките, по т. 6 - доказателства относно наличието на материална, кадрова, техническа, технологична и икономическа обезпеченост за извършване на доставките по процесните фактури, като справки за търговски обекти, заявки, складови разписки, товарителници, искане за изписване на материални ценности, ведомости от гр. 20 и гр. 70 или договори за наети дълготрайни материални активи, нает персонал, участващ в изпълнение на доставката и т. н. Поради това, обстоятелството по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС не е отпаднало и при обжалването на ревизионния акт. Неоснователно е оплакването на касатора, че органите по приходите са изисквали ненужни доказателства. Всички доказателства, които са изискани с посоченото ИПДПОЗЛ са такива, които имат значение за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, т. е. представляват доказателства за установяване на обстоятелствата визирани в чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Предвид изложеното, правилно съдът е потвърдил РА, с който е отказано право на данъчен кредит на това правно основание. Наред с това, правилен и обоснован от доказателствата по делото е изводът, че процесните фактури не удостоверяват реално осъществени доставки на стоки. Както е посочил и първоинстанционният съд, наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчно задължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно, наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т. е. не е достатъчно стоките по принцип да са съществували, а е необходимо да са доставени именно от лицето, посочено като доставчик в издадената данъчна фактура. В конкретния случай не е установено, че издателят на процесните фактури притежава кадрова и материална обезпеченост за извършване на доставките, а проверка в счетоводството му не е извършена, поради това че не е открит на декларирания адрес за кореспонденция при извършените посещения и не е представил поисканите доказателства и писмени обяснения съгласно връченото на управителя ИПДПОЗЛ. Поради това че предмет на стопанските операции са родово определени вещи - миди, копърка, сафрид, цаца, хек, за да се приеме, че стоката е индивидуализирана, следва да е осъществено отделяне на същата. Доказателства в тази насока не са представени, тъй като приемо-предавателните протоколи за миди, представени с жалбата по административен ред са оспорени от данъчната администрация още в решението на директора на дирекция "ОУИ" относно достоверността им, включително датата на съставянето. При липсата на каквито и да било други доказателства, тези протоколи не могат да установят реалното прехвърляне на стоката, тъй като на първо място не съответстват на датите на издаване на фактурите за доставка на миди (протоколите са от дати 01.04.05 г., 01.05.05 г., 15.05.05 г., 01.06.2005 г. и 10.07.05 г., а фактурите - от 29.04.05 г., 30.05.05 г., 31.05.05 г., 20.06.05 г., 21.06.05 г., 27.07.05 г. и 28.07.05 г.), същевременно във фактурите няма позоваване на тези протоколи. Същите не са представени от ревизираното лице по време на ревизията, въпреки че носят неговия подпис и би следвало единия от екземплярите да се съхранява при него. Представения договор за доставка на миди от 15.02.2005 г. по принцип доказва само факта, че е сключен, но не и че е изпълнен. В него не е посочено количеството и цената на мидите, като според клаузите по чл. чл. 1, 2, 3 и 4 допълнително следва да бъдат уточнени между страните количествата миди, региона, от който трябва да се извърши улова на миди и цената. По делото не са представени заявки за количествата и за региона на улова, нито анекси или споразумения относно цената на стоката. Следователно, по същество няма доказателства които да установяват реално изпълнение на този договор. Наред с това, предмет на част от процесните фактури са различни видове риба (копърка, сафрид, цаца, хек), за които не са представени никакви доказателства. Следва в тази връзка да бъде споделено становището на органите по приходите, изразено в ревизионния доклад и в решението, че за улова на риба са необходими специални съоръжения и разрешителни, както и воденето на съответни дневници и отчетност, а по делото няма доказателства издателят на фактурите "Булстрой-инженеринг-2000"ЕООД да е притежавал такива, същевременно липсват и доказателства, доставчикът да е придобил тази стока от други лица - предходни доставчици. Представеният пред окръжния съд ревизионен акт № 0303962/01.02.2007 г. на доставчика "Булстрой-инженеринг-2000" ЕООД е неотносим към спора, тъй като ревизията по ЗДДС не обхваща данъчните периоди, през които са издадени процесните периоди - м. 04-м. 07/2005 г. включително. Затова, макар първоинстанционният съд да не е обсъдил този ревизионен акт като доказателство, той не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, тъй като ревизионния акт не установява релевантни за спора факти и обстоятелства. Нещо повече, този РА установява неизгодни за жалбоподателя обстоятелства, доколкото в ревизионния доклад № 3962/08.12.2006 г., представляващ неразделна част от РА, е посочено (на стр. 2 и стр. 15), че няма информация за основната дейност на задълженото лице, тъй като за 2005 г. не е подало годишна данъчна декларация и няма декларирани обекти, в които упражнява дейността. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение