Решение № 5761 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14502/2013 г.

Решение № 5761 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14502/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Асгхар Али, гражданин на Пакистан чрез адв. Митрева против решение № 5261 от 26.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4584/2013 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Асгхар Али се явява лично и с адв. Митрева, която поддържа жалбата и моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на Асгхар Али, гражданин на Пакистан срещу решение № 457/29.03.2013 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган и актуалните справки за политическата ситуация в Пакистан, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. След като подробно е обсъдил противоречията в бежанската история на чужденеца и заявеното в крайна сметка негово желание да получи статут на бежанец в България, за да остане тук и да развива бизнес, съдът е приел, че правилно административният орган е отказал на Асгхар Али предоставянето на статут на бежанец, тъй като посочените от него причини по чл. 8 от ЗУБ - преследване от страна на Народната партия по повод участие в избори през 1994 г. са недостоверни и не разкриват наличието на реална заплаха за живота и здравето на чужденеца. Съдът е приел, че в Пакистан не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, поради което липсват и условията за предоставяне хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - София град. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Асгхар Али не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Наведените от молителя причини да напусне и да не се завърне в родината си са по-скоро от битов и икономически характер, отколкото от характера, посочен в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Асгхар Али за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Самият чужденец твърди, че не бил осъждан, арестуван, бит, измъчван и изтезаван. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки и е заключил, че същите не дават основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Пакистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Правилно съдът е приел, че изтъкнатите от чужденеца причини за получаване на статут не могат да бъдат преценени като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение