Решение № 5080 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8157/2011 г.

Решение № 5080 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8157/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 ДПК (отм.) и чл. 208 АПК. Касаторът Димитър Делийски, действащ като ЕТ "Димитър Делийски - Дими Рос" моли да бъде отменено решение от 21.04.2011 г. по адм. д. № 16/2010 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 407/18.06.2004 г. на ТДД - Кюстендил като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане, при което да се допуснат свидетелски показания за установяване предаването на заемните суми. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - София по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд, е отхвърлил жалбата на Димитър Делийски, действащ като ЕТ "Димитър Делийски - Дими Рос", против ДРА № 407/18.06.2004 г. на ТДД - Кюстендил, с който за периода 2002 и 2003 г. са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) с лихви след проведена по чл. 109, ал. 5 ДПК (отм.) ревизия. Ревизираното лице е декларирало счетоводна загуба в продължение на 6 години - от 1998 г. до 2003 г., като през ревизирания период е придобило почивен дом в курорт "Паничище" на стойност 231 101,98 лв. и друго имущество, осчетоводено на стойност 42 000 лв. В РА е прието, че е налице несъответствие между имущественото и финансово състояние на лицето, и декларираните приходи, поради което са налице условията на чл. 109, ал. 5 ДПК (отм.) за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 109 ДПК (отм.). Съдът е обсъдил подборно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. Отговорил е подробно и правилно на възраженията на касатора, като е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определени задължения на ревизираното лице за 2002 г. и 2003 г. По възраженията на касатора съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи, които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да се повтарят отново. След съвкупна преценка на доказателства съдът обосновано е приел, че са налице условията на чл. 109, ал. 5 ДПК (отм.) за провеждане на ревизията по чл. 109 ДПК (отм.). Законосъобразен е изводът на съда, че с представените неподписани приходни касови ордери не се установява реално предаване на договорени заемни суми. По чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗСч счетоводните документи, които засягат само дейността на предприятието трябва да съдържат подписи на лицата, отговорни за осъществяване и оформяне на стопанските операции. По чл. 11 ЗСч лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях. Приложените приходни касови ордери не съдържат подписи на лицето внесло сумата, нито на касиер и съставител. Предвид цитирания чл. 11 ЗСч неподписаните от съставител приходни касови ордери нямат доказателствена стойност и правилно съдът е приел, че по делото не е установено предаване на заемните суми по приложените договори. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на касатора, че предаването на сумите е установено в самите договори. Съдът е обсъдил чл. 3 от спорните договори, в който е посочено, на кои дати следва да се предадат заемните суми, но доказателства за предаване на сумите на ревизираното лице не са представени. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е допуснал разпит на свидетел за установяване предаването на заемните суми. Свидетелски показания по чл. 128, ал. 2 ДПК (отм.) са допустими при условията на чл. 87 ДПК (отм.). По делото са събрани многобройни, противоречащи си доказателства относно възможността на заемодателите на касатора да предоставят договорените заемни суми, които съдът е обсъдил подробно и в тяхната съвкупност и е достигнал до обоснован извод, че договорените заемни средства не са предадени на касатора. Допуснатото процесуално нарушение от съда не е съществено, щом не е опорочило правилните крайни изводи на съда за липса на изпълнение по договорите за заем. Решенето като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,