Решение № 425 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5821/2007 г.

Решение № 425 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5821/2007 г., II г. о., докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 193, ал. 1 от ГПК /отм/ във връзка с § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК. Постъпила е молба от Н. В. К., с която молителят твърди, че с решение № 1487/08 от 7.01.2009 г. постановено по гр. д. № 5821/2007 г. по описа на ВКС, състав на Пето гражданско отделение, касационният съд се е произнесъл по подадена от него молба за отмяна на влязлото в законна сила решение от 2.07.2003 г. на Софийски районен съд, ГП, III ГО, 58 състав, постановено по гр. д. № 4594/2003 г. по описа на същия съд, частично изменено с влязлото в законна сила решение от 25.04.2005 г. на Софийски градски съд, IV"Г" отд., постановено по гр. д. № 97/2004 г. по описа на същия съд, с което молбата да отмяна е оставена без уважение. Молителят посочва, че освен горепосоченото решение по гр. д. № 4594/2003 г., постановено на 2.07.2003 г., с което съдът е допуснал делба на описания имот, между посочените лица и при определените им права, които са били частично променени от посоченото въззивно решение на СГС, по гр. д. № 4594/2003 г. след допускане на делбата, във втората фаза на процеса е постановено решение от 24.07.2007 г., с което съдът е постановил нейното извършване с изнасяне на имота, предмет на делбата на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК /отм/, което също е предмет на молбата за отмяна, по която касационният съд се е произнесъл с горепосоченото решение. Ето защо, молителят счита, че съдът не се е произнесъл по всички отправени до него искания по подадената молба за отмяна, а именно претендираната такава за влязлото в законна сила решение от 24.07.2007 г. на Софийски районен съд, IIГК, 58 състав и моли същото да бъде отменено на основание чл. 233, ал. 2 от ГПК /отм/. Особеният представител на ответника по молбата за отмяна Е. Т. Д. П. Л., в писменото си становище не се противопоставя на молбата за допълване на решението и счита същата за основателна. Ответниците по молбата за отмяна Ц. В. В. и А. В. В. не вземат становище по същата. Основните твърдения на молителя, за наличието на горната хипотеза, са свързани с придобиването от него на имота, предмет на делбата, по силата на нот. акт № 133 от 18.04.2003 г. по нот. дело № 304/2003 г. на нотариус В. Ч., с рег. № 210,по извършената покупко-продажба, от продавача Е. Д. Т., която продажба е била извършена при висящо делебно производство, в неговата първа фаза от продавача, един от съделителите. Като основание за отмяна молителят счита, че делбата е допусната и извършена между ненадлежни страни, които не са собственици на процесния имот. Както вече бе посочено от касационият съд, в основното решение, във връзка с постановеното по молбата за отмяна на влялото в сила решение на първоинстанционния съд, с което е допусната делбата на процесния имот, така извършената делба, с решението предмет на настоящото искане за отмяна, е непротивопоставима на молителя и не се обхваща от силата на пресъдено нещо спрямо него. Поради това така извършената делба по горепосоченото гражданско дело не поражда правни последици спрямо молителя, тъй като е налице промяна на съсобствеността на общата вещ, което обаче не е основание за отмяна, така както претендира молителя, позовавайки се на чл. 233, ал. 2 от ГПК /отм/ В. от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд