Решение № 15973 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9296/2009 г.

Решение № 15973 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9296/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас срещу решение № 581/27.05.2009 г., постановено по адм. дело № 232/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е изменен РА № 200800242/03.12.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-22/30.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, вследствие на което е намален данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 1 425, 85 лв. до 79 138, 94 лв. и лихви за просрочие над сумата от 130, 85 лв. до 1 425, 85 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване на касатора се свежда до неправилно приложение на разпоредбите на чл. 26, т. 2 и чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО в сила от 01.01.2007 г., тъй като последната не е приложима за всички случаи на непризнаване на приходи по чл. 26, т. 2 ЗКПО. Ако се следва логиката на съда според касатора, то се обезсмисля изцяло непризнаването на разходи за данъчни цели от ревизиращите, тъй като след като се приложи чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО, то същата сума като приход няма да бъде призната за данъчни цели и тогава крайният резултат ще бъде един и същ размер на данъка, тъй като с една и съща сума са намалени както разходите, така и приходите. В тази връзка касатора излага доводи, че ако по този начин винаги приложението на чл. 26, т. 2 е във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО, то наличието на нормата на чл. 26, т. 2 се явява излишно, а от друга страна ще се нарушат и принципите на счетоводството за вярно и точно отразяване на всяка стопанска операция. Твърди се, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО обхваща случаите, в които е налице отчетен разход и този разход не е признат за данъчни или на основание чл. 26 ЗКПО и впоследствие по повод на този непризнат разход или във връзка с него е възникнал счетоводен приход, което показва, че е задължително прихода да е възникнал след непризнаването на разхода, което в настоящия случай не е така. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част, както и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 178 лв. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Армекс - Димитър Димитров" - гр. Сливен, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като по делото не е спорно, че изкупената селскостопанска продукция е била предмет на вътреобщностни доставки в периода 27.07.2007 г. - 23.12.2007 г., както и че от тях са реализирани приходи в размер на 934 054, 41 лв., които участват в декларирания приход по отчета за приходи и разходи и при формиране на крайния финансов резултат. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да измени РА № 200800242/03.12.2008 г., вследствие на което е намален данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. на ЕТ "Армекс - Димитър Димитров" за сумата над 1 425, 85 лв. до 79 138, 94 лв. и лихви за просрочие над сумата от 130, 85 лв. до 1 425, 85 лв., Административен съд - гр. Бургас е приел, че изкупената селскостопанска продукция от физически лица, за част от която органът по приходите не е признал разходите впоследствие е била предмет на вътреобщностни доставки, които са реализирани в периода 27.07.2007 г. - 23.12.2007 г. и от тях са реализирани приходи в размер на 934 054, 41 лв. Въз основа на това съдът е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО. Съдът е приел, че аналогично е и заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съдът не е споделил възражението на приходната администрация, че по този начин се обезмисля непризнаването на разходите, тъй като приходът по който не е признат разходът участва в общия финансов резултат и при формиране на печалбата, съответно при формирането и на данъка. Съдът е изложил мотиви, че изкривяването на резултата би бил възможен по-скоро в обратната хипотеза - когато не се признава разхода, но независимо от това реализираният срещу него приход не се отрича и той формира общия финансов резултат, печалбата и данъка, т. е. безусловно се признава приход, без да се признава разход. Обжалваният резултат съдът е формирал чрез приетото в заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е направил извод, че дължима данък по чл. 48 ЗДДФЛ за внасяне е в размер на 1 425, 85 лв., вземайки предвид, че 747, 75 лв. са внесени, а по отношение на лихвата е приел, че е дължима в размер на 130, 85 лв. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Въпреки, че в касационната жалба са въведени всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК, основното оплакване се свежда до неправилно прилагане разпоредбите на ЗКПО в сила от 01.01.2007 г. - чл. 26, т. 2 и чл. 27, ал. 1, т. 2. Следва също така да се има предвид, че финансовият резултат винаги се характеризира с двете си основни величини - разходите и свързаните с тях приходи. Това разбира се означава, че когато са извършени разходи, които са осчетоводени и осъществени реално срещу тях се формират и приходи. Данъчните постоянни разлики по смисъла на ЗКПО от 01.01.2007 г. се разделят на непризнати разходи и непризнати приходи. В процесния случай не се спори между страните, че ревизираният субект е изкупувал селскостопанска продукция - орехови ядки и животни от физически лица, които при проверката, извършена от органа по приходите една част от тях са заявили, че са продавали такава продукция, а други са отричали. Вследствие на това е прието, че финансовият резултат законосъобразно органа по приходите е увеличил със сумата 329 754 лв. по разписките, по които физическите лица са заявили категорично, че не са продавали селскостопанска продукция на ревизираното лице. Затова и изводите, които са направени се подкрепят от разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, тъй като разходите, за които няма несъмнени доказателства, че са извършени по повод на твърденията за изкупуване на орехови ядки и животни са документално необосновани. От друга страна безспорно е установено и друго обстоятелство по делото - реализиране на вътреобщностни доставки за периода 27.07.2007 г. - 23.12.2007 г. на същата селскостопанска продукция, от която са реализирани приходи в общ размер на 934 054, 421 лв. и тези приходи, както правилно е отбелязал съда участват при формирането на крайния финансов резултат за 2007 г., поради което следва да се приложи чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО. Настоящият съдебен състав изцяло поддържа извода на съда, направен по повод възражението от страна на приходната администрация, че преобразуването по този начин обезсмисляло непризнаването на разходите, тъй като в случаите, когато не се признават разходи, но реализираният от тях приход не се отрича означава, че прихода се признава, без да се признава извършения преди това разход. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО в редакцията за 2007 г., когато е и процесния ревизиран период изрично посочва, че в случаите, когато не са признати разходи по смисъла на чл. 26 ЗКПО, то не следва да се признават и реализирания приход, произтичащ от непризнатите разходи, като по този начин се спазва принципа на съпоставимост между приходи и разходи по едни и същи сделки. С оглед гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че решението в обжалваната част е постановено при стриктно спазване на приложимия за ревизирания период материален данъчен закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка по делото правилно е установена от първоинстанционния съд, който въз основа на нея е направил и законосъобразни правни изводи, поради което постановеното решение е и обосновано. В този смисъл решението в обжалваната му част е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,