Решение № 11840 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8741/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Комисията за регулиране на съобщенията, Йеттел България ЕАД и А1 България ЕАД против решение 772 от 09.06.2025 г., постановено по адм.д. 1023/2024 г. по описа на Административен съд София област. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушения на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му. Ответникът - Виваком България ЕАД, в писмени становища и чрез процесуалните си представители, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът "Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори", в писмено становище и чрез процесуалния си представител, излага съображения за основателност на касационнните жалби. Ответникът - "Сдружение за електронни комуникации" не изразява становище по касационните жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София област отменя решение 220/30.07.2024 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е определен пазара на едро на достъп до пасивната (физическата) инфраструктура като съответен пазар, подлежащ на ex-ante регулиране, определя съответния продуктов и географски пазар, на който липсва ефективна конкуренция поради наличие на предприятие със значително въздействие върху пазара; определя Виваком България ЕАД за предприятие със значително въздействие върху определения пазар и налага специфични задължения на Виваком България ЕАД като предприятие със значително въздействие върху пазара, подробно описани в административния акт. За да постанови този резултат съдът констатира, че с решение 41/22.02.2024г., на основание чл. 151, ал. 2 ЗЕС, Комисията за регулиране на съобщенията приема проект на решение за определяне, анализ и оценка на пазара на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура, като пазар, който подлежи на ех ante регулиране, определя предприятието със значително въздействие на него и налага специфичните задължения. С решението е открита процедура по обществено обсъждане на проекта, като процедурата приключва с решение 169/12.06.2024 г. на КРС. Констатира, че проектът е изпратен на Европейската комисия и на регулаторните органи на държавите-членки на Европейския съюз, като в отговор на нотификацията постъпва решение на Европейската комисия от 26.07.2024 г., в което е посочено, че Комисията няма забележки към нотифицирания пазарен анализ и предвидените корективни мерки. Други фактически установявания в обжалваното решение не са направени. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Изводите на съда, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, са необосновани и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не са събрани доказателства, които да опровергават фактическите констатации и направените въз основа на тях изводи на регулаторния орган при определяне на продуктовия и географския пазар. От съдебното решение не става ясно въз основа на какви, установени по делото, факти съдът достига до заключението за неправилно определен продуктов и географски пазар. Не са посочени и нарушените правни норми, които са довели до това. Изводите на съда не почиват на обективно установени факти, а са израз на несъгласие с определения в административния акт продуктов и географски пазара. Съдът приема, че неправилно от продуктовия пазар е изключена стълбовната мрежа и каналната мрежа, собственост на електроразпределителните дружества и е следвало регулаторния орган да направи анализ за взаимозаменяемостта. В случая съдът не обсъжда фактическите основания и направените изводи в приложението към решението на регулаторния орган, в което е обоснован изводът за липса на взаимозаменяемост на услугите за достъп до подземната канална мрежа на електроразпределителните дружества с каналната мрежа изградена за полагане на съобщителни мрежи. Съдът приема, че неправилно не е направен анализ за взаимозаменяемост между стълбовна мрежа, изградена за целите на съобщителните мрежи и стълбовна мрежа, собственост на електроразпределителни дружества. Посочва, че принципното разбиране е, че стълбовете и каналите принадлежат на един пазар на физическа инфраструктура, тъй като върху тях могат да се разполагат елементи на съобщителните мрежи. Въз основа на това разбиране е направен извод, че след като физическата инфраструктура включва канална мрежа и стълбовна мрежа, предназначени за разполагане на съобщителни мрежи, то би следвало същите да са част от пазара на физическата инфраструктура. В случая от съда не са взети предвид и не са анализирани критериите по чл. 6 и чл. 7 от Методиката за условията и реда за определяне, анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара, за да се обоснове взаимозаменяемост при търсеното и взаимозаменяемост при предлагането. Продуктовият пазар включва всички обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които могат да се приемат от ползвателите като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени, но също и от гледна точка на условията на конкуренцията и/или структурата на търсенето и предлагането на разглеждания пазар (чл. 4, ал. 3 от Методиката за пазарни анализи).Следователно изводите, че регулаторът неправилно определя продуктовия пазар са направени без да се установят релевантните факти, без да се обсъдят събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и без да се посочат нарушените правни норми, които да обосноват материална незаконосъобразност на оспорения административен акт при определяне на продуктовия пазар. В този смисъл са и изводите относно неправилното определяне на географския пазар. Изводът, че съдът не споделя заключението на регулатора относно определения географския обхват на пазара, тъй като не могат да се определят ясни и стабилни зони, с различни конкурентни условия и няма цени и условия за достъп, които да са различни, не обосновават, че определянето на географския пазар като национален е направено в нарушение на закона. Не са обсъдени изложените от регулаторния орган факти в т.ч. и въз основа на подадените в КРС данни от операторите на електронни съобщителни мрежи и направените въз основа на тях подробни изводи. На стр. 120 от приложението изрично е посочено, че услугите за достъп до пасивната инфраструктура, обект на анализа, образуват специфичен генеричен пазар. От събраните по делото доказателства е установено, че регулаторният орган прави анализ въз основа на събраната по преписката информация и достига до заключението, че е невъзможно да се да се определят ясни и стабилни граници на евентуални географски подпазари. Съдът не обсъжда установените факти, които са взети предвид при определяне на географския пазар, (други фактически установявания по делото не са направени в съдебното производство), поради което изводите на съда в обратния смисъл са необосновани. Необосновани и незаконосъобразни са изводите на съда за нарушение на чл. 152, ал. 5 ЗЕС. Същите са направени без да се анализират фактите, установени по делото и да се приведат към относимите правни норми. Незаконосъобразен и необоснован е изводът, че не е извършен пазарен анализ на дребно, което е отправна точка за определяне на пазар на едро. Определянето, анализът и оценката на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, подлежащи на ex ante регулиране, се регламентира в чл. 64 и чл. 67 от Директива (ЕС) 2018/1972, чл. 150-157в от ЗЕС и съответните разпоредби на Методиката за пазарни анализи. Съгласно чл. 152, ал. 1 ЗЕС, КРС определя съответните пазари в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз и националните условия. При изпълнение на тази разпоредба следва да се вземат предвид и Препоръката за съответните пазари от 2020 г. и Насоките за извършване на пазарни анализи, като оценката относно наличието на ефективна конкуренция на съответния пазар се определя въз основа на изготвен анализ на съответния пазар. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Методиката за пазарни анализи, КРС определя съответните пазари, върху които извършва анализ за наличието на ефективна конкуренция, съобразно списъка от пазари, посочени в приложимата препоръка на ЕК относно съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения. Списъкът от пазари, посочени в приложението към Препоръката за съответните пазари от 2020 г. не включва пазара на едро за достъп до пасивна (физическа) инфраструктура. Съгласно Съображение 22 от Препоръката за съответните пазари от 2020 г. националните регулаторни органи следва също така да анализират пазарите, които не са обхванати от препоръката, но се регулират на тяхна територия въз основа на предходни пазарни анализи или други пазари ако имат достатъчно основание да смятат, че проверката по трите критерия е изпълнена. Освен това съгласно съображение 24 от Препоръката ако засегнатият пазар на дребно не е действително конкурентен от перспективна гледна точка при липса на регулиране ex ante, следва да се определят и анализират съответните пазари на едро, които подлежат на регулиране ex ante в съответствие с член 67 от Кодекса. Съдът не изследва дали тези изисквания са налице, поради което и направения извод за незаконосъобразност на оспорения акт поради липса на извършен анализ на пазар на дребно е незаконосъобразен и необоснован. Не е отчетен и факта, че е налице нотификация от Европейската комисия на проекта за решение, включващ, определяне анализ и оценка на пазара на едро до пасивната фактическата инфраструктура, без забележки след проучване на нотификацията и допълнителната информация, представена от КРС. Незаконосъобразни и необосновани са и изводите, че не са отчетени националните особености при определяне на среднопретеглената цена на капитала (WACC) и по-конкретно премията за пазарен риск (ERP), като основа за определяне на WACC. В тази насока съдът се позовава на заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, оспорена от страните. Оспорването е аргументирано и съдът неправилно не допуска извършване на повторна експертиза. Освен това в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не са обсъдени доводите в писмената защита на КРС, депозирана в Административен съд Соифя-област на 29.04.2025 г. От изложеното следва, че решението на Административен съд София област е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на съдебния акт и противоречието му с материалния закон. Липсата на фактически установявания за релевантните за спора факти и съответно липсата на правни изводи въз основа на фактите по делото, налагат извод, че съдебният акт е постановен без мотиви, които да обосноват взетото от първоинстанционния съд решение. Допуснатите пропуски при обсъждането и събирането на относимите доказателства и липсата на мотиви за релевантните факти и приложимите правни норми са довели до необосновано решение, постановено и в противоречие с материалния закон. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационните жалби нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необоснован, поради което следва да бъде отменен, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното и да обсъди релевантните за спора доказателства и правни норми, като изложи аргументи в подкрепа на направените изводи, а с оглед изясняване на спора от фактическа страна да допусне повторна съдебно-икономическа експертиза. Освен това всички доказателства по делото следва да се прономероват, тъй като в случая е допуснато грубо нарушение на чл. 82, ал. 6 от Правилника за администрацията в съдилищата, като се има предвид, че в делото има и доказателства, представляващи търговска тайна. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,