Решение № 11845 от 20.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Райчева, и.д. директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. И. Панова, против Решение 216/27.09.2019 г., постановено по адм. д. 159/2019 г. по описа на Административен съд Кърджали. С него по жалба на Е. Мустафа, [ЕГН], с адрес: гр. Кърджали, [населено място], [улица], е отменен Ревизионен акт Р-16000918003649-091-001/15.01.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив и ответната страна е осъдена да заплати деловодни разноски на жалбоподателя в размер на 2 791,30 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно отсъствието на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Твърди, че Е. Мустафа е управител на Транссенденс-23 ЕООД в периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. и в това си качество е укрил факти и обстоятелства като в СД по ЗДДС и дневниците за покупки е декларирал фактури, за които е доказано, че не отразяват реални доставки. Включването на фактурите в отчетните регистри е довело до укриване действителния размер на подлежащия на внасяне ДДС в бюджета. Според касационните доводи, със своето поведение управителят е възпрепятствал събирането на данъчните задължения, тъй като през съответния период дружеството е било действащо предприятие и е разполагало с достатъчно средства да погаси задълженията, ако са били коректно декларирани. В касационната жалба са развити подробни аргументи. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение по съществото на спора и в частта за разноските като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и заплатената държавна такса. Ответната страна - Е. Мустафа, чрез адв. Старева, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение по съображения, изложени в представените по делото отговор и писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирана позиция за основателност на касационната жалба поради наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Кърджали е бил РА Р-16000918003649-091-001/15.01.2019 г., с който е ангажирана отговорност по реда на чл. 19 ДОПК на Е. Мустафа за задължения на Транссенденс-23 ЕООД по ЗДДС в размер на 41 446,21 лв. и ведно с лихви за просрочие - 11 012,82 лв., както и задължения по ЗКПО в размер на 324,57 лв. и лихви за просрочие 59,06 лв. От фактическа страна съдът е установил, че през ревизираните периоди управители на Транссенденс-23 ЕООД са били Ц. Кадьов и Е. Мустафа, които съгласно дружествения договор и представените по делото документи, са представлявали дружеството заедно и поотделно. Ревизираното лице Е. Мустафа е било управител на дружеството до 07.03.2017 г. На търговското дружеството е издаден РА Р-16001617002260-092-001/31.10.2017 г., с който са установени задълженията по ЗДДС и ЗКПО. Ревизионният акт е влязъл в сила и задълженията по него не са внесени от дружеството, предвид липсата на имущество и активи. От правна страна първоинстанционният съд е извършил проверка на валидността на оспорения административен акт, приемайки че е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в съответствие с разпоредбите на чл.чл. 112, 113 и 119, ал. 2 ДОПК, в предписаната писмена форма, съгласно чл. 120 ДОПК вр. със Закона за електронния документ и електронния подпис, като при ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да отмени процесния РА като незаконосъобразен съдът е изложил подробни мотиви за условията, при които се реализира отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК и е посочил, че доказателствената тежест за установяването им е на органите по приходите съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. От извършения анализ на доказателствата по делото е приел, че са установени първите две предпоставки - ревизираното лице има качеството управител на задълженото юридическо лице в процесния период и дружеството има непогасени задължения за ДДС. По отношение на другите две кумулативни условия, съдът е обосновал извод, че поведението на ревизираното лице не може да се квалифицира от обективна и субективна страна по фактическия състав на разглежданата разпоредба. В тази насока е съобразено и заключението на вещото лице по ССЕ, от което се установява имущественото състояние и ликвидността на Транссенденс ЕООД за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. В мотивите на съдебното решение са изложени съображения относно липсата на причинно-следствена връзка между конкретни действия от управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. С оглед на посоченото са приети за необосновани изводите в РА/РД и решението на горестоящия административен орган. Обжалваното решение на Административен съд Кърджали е правилно. Страните по делото не спорят, че през ревизираните периоди управители на Транссенденс-23 ЕООД са били Ц. Кадьов и Е. Мустафа, които заедно и поотделно са представлявали дружеството. Извършената от настоящата съдебна инстанция проверка по повод оплакванията в касационната жалба потвърждава като правилни и обосновани изводите на решаващия съд по отношение съдържанието на процесните РА/РД и решението на горестоящия административен орган. В издадените актове от органите по приходите липсва детайлен анализ на управленските отношения в дружеството и конкретни фактически обстоятелства, които могат да доведат до ангажиране на отговорността на управителя Е. Мустафа на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК. Касаторът поддържа неоснователно и бланкетно становище, без обаче в хода на съдебното производство да доказва различна от установената фактическа обстановка по делото. Видно от почти всички представени с административната преписка СД за ДДС на дружеството за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г., като подател в тях фигурира името на другия управител Ц. Кадьов. По делото е изяснено, че установените задължения с РА Р-16001617002260-092-001/31.10.2017 г. на дружеството за ЗДДС в размер на 41 446,21 лв. произтичат от отказ да бъде признато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 5 ЗДДС по доставки от Хидрострой БГ 63 ЕООД, КеКе ЕООД, Уелнес 360 ЕООД и Алексис 5000 ЕООД. При извършената ревизия не са били представени документи и писмени обяснения относно доставките. Обосновано административният съд е акцентирал върху отсъствието на обективност и задълбочено изследване на фактите при процесната ревизия. В тази насока касаторът не възразява, че с процесния РА е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК за задължения на Транссенденс-23 ЕООД и по фактури, които стоят извън ревизирания период и няма данни Е. Мустафа да е бил управител или представляващ на дружеството (фактура 421/26.04.2015 г., издадена от Алексис 5000 ЕООД). Идентично на горепосоченото обстоятелство, в повечето от фактурите с получател Транссенденс-23 ЕООД фигурира името на управителя Ц. Кадьов, а административният орган не е установил по надлежния процесуален ред авторството на поставения подпис в приемо-предавателните протоколи към фактурите. С цел ангажиране отговорността на трето лице в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно условията: 1. лицето да има качеството член на управителен орган или управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3. да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събрани те от задълженото юридическо лице; и 4. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. В разглежданата законова хипотеза на чл. 19, ал. 1 ДОПК не е въведена оборима презумпция, която подкрепя доводите в касационната жалба. Първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, но съответните предпоставки не са установени по безспорен и несъмнен начин от административния орган. Изводите на решаващия съд, че по отношение на Е. Мустафа не са установени две от кумулативните предпоставки на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. По делото не е установено поведение на ревизираното лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен и не е обявил пред органите по приходите, както и причинно-следствената връзка между невъзможността да бъдат събрани задълженията за ДДС на Транссенденс-23 ЕООД и поведението на единия от неговите управители. Солидарната отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК се отнася до укриване на факти и обстоятелства, свързани със събирането на задълженията на юридическото лице, а не до тяхното установяване. Неправилно в позицията си касаторът отъждествява двете групи обстоятелства. В настоящия случай подобно поведение на Е. Мустафа не е констатирано от съда при анализа на представените доказателства по делото. Твърденията на органите по приходите, поддържани и в касационната жалба, са за укриване на факти и обстоятелства в подадените СД по ЗДДС и дневниците за покупки, в които са декларирани фактури, за които при ревизията по ЗДДС на Транссенденс-23 ЕООД е установено, че не отразяват реални доставки. Крайното заключение на административния съд по този въпрос е логически и правно издържано, тъй като е формирано след съвкупна преценка на представените в тази насока документи. Резултатите от анализа на вещото лице по ССЕ, приета без насрещно оспорване, са разгледани и обсъдени в мотивите на решението съвкупно с останалите факти и доказателства в изпълнение на изискването на чл. 202 ГПК вр. с § 2 от ДР ДОПК. Освен субективния елемент, по делото не е установена и последната предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК - причинна връзка между невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за ДДС от неговото имущество и поведение на ревизираното лице. Единственият касационен довод в тази насока представлява обобщение, че за 2015 г. - 2016 г. дружеството е разполагало с достатъчно финансови възможности, с които биха могли да се покрият задълженията му, ако те са били коректно декларирани. Правните изводи на решаващия съд по спора са правилни и се споделят от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите, довели до отмяната на процесния административен акт. Липсата на което и да е от предвидените в чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице Е. Мустафа за несъбраните задължения за ДДС на дружеството. Като е достигнал до същото крайно заключение и е отменил издадения на основание чл. 21, ал. 1 ДОПК ревизионен акт, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора се дължат заявените разноски от ответника по касация. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 3 276 лева адвокатски хонорар, въз основа на приложените по делото доказателства за реалното му заплащане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,