Решение № 2421 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13090/2010 г.

Решение № 2421 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13090/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Христо Сталев и Мария Сталева против решение № 309/15.07.2010 г. по адм. д. № 827/2009 г. на Административен съд - Хасково като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответната страна - ГД "Гранична полиция" към МВР чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил исковете на двамата жалбоподатели против ГД "Гранична полиция" МВР за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000 лв. и имуществени - в размер на 2000 лв., причинени от проявено бездействие на съответните длъжностни лица по повод иззетия им на 14.06.2009 г. на ГКПП "Капитан Андреево" личен автомобил, издирван от Интерпол - Италия. Съдът е изложил съображения, че закупеният от жалбоподателите лек автомобил на 19.12.2007 г. от "Дива Ауто" ЕООД гр. София е бил регистриран за общо държавно издирване със сист. дата на въвеждане 30.05.2009 г. по телеграма на Интерпол като откраднат и мярка към обекта "конфискация", поради което на 14.06.2009 г. с протокол рег. № 3379/14.06.2009 г. автомобилът е предаден от жалбоподателката на служител при ГПУ-Свиленград. След отправено допълнително запитване до Интерпол - Рим е пристигнало съобщение, че автомобилът продължава да бъде издирван и до този момент не е свален от издирване в италианската и европейската база данни за издирвани автомобили. При така установените фактически обстоятелства съдът е направил изводи, че за длъжностните лица при ГД "Гранична полиция" не съществува законово разписано задължение да оказват съдействие на лицата, предали доброволно подлежащи на задържане транспортни средства. Задълженията на тези длъжностни лица като граничен полицай са императивно уредени в чл. 85 от ЗМВР, както и в разпоредбите на Инструкция № Iз-1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничния паспортно-визов контрол на ГКПП, които не съдържат нормативно вменени задължения за действия, претендирани от жалбоподателите като "проявено безотговорно отношение по конкретния случай", поради което не е налице хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е правилно като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства като е изложил законосъобразни правни съображения. Правилни са изводите на съда, че в случая не е налице бездействие на административния орган и съответните негови длъжностни лица в случаите на неизпълнение на действия, които не са му били вменени нормативно като задължение, произтичащо по нормативен акт и непредприемане на мерки за изясняване на статута на колата и неотговаряне по молбата на жалбоподателите за случая. След като автомобила се издирва от Интерпол българските гранични власти не могат да го свалят от международно издирване, което е от компетентността на издирващата го държава, от която и до сега няма съобщение относно свалянето му от издирване. В тази връзка съдът правилно е тълкувал приложимите норми на чл. 256 АПК, чл. 52б и чл. 85 ЗМВР, чл. 87, ал. 2 и чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ППЗМВР и разпоредбите на Инструкция № Iз-1405/2009 г. за осъществяването на граничния паспортно-визов контрол на ГКПП. Преценявайки установените фактически обстоятелства и тълкувайки посочените правни разпоредби на ЗМВР и ППЗМВР, съдът е обосновал законосъобразни правни изводи за липсата на предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като длъжностните лица при ответния административен орган са изпълнили задълженията си, предвидени в чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ППЗМВР - при установяване на издирвано транспортно средство органите на ГДГП го задържат и предават в съответния ГПУ в случаи, когато е обявен за издирване, което поведение не е оспорено от жалбоподателите като незаконосъобразно. По изложените съображения, Върховният административен съд, III отделение