Решение № 882 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2007 г.

Решение № 882 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на С. Б. Г., Г. Б. Г. и В. Б. Г. срещу решение № 110 от 19.04.2007 г. по гр. д. № 73/2007 г. на Софийския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът И. Б. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата в писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийският окръжен съд е отменил решението от 03.11.2006 г. по гр. д. № 232/2005 г. на Самоковския районен съд в частта, с която на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е извършено разпределение на ползването на следния недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ ХIV-351 в кв. 25 по плана на с. Б., община С., ведно с построената в него паянтова стопанска сграда, между ищците И. Б. Г., Г. Б. Г. и С. Б. Г. и ответника В. Б. Г., и е отхвърлил иска, присъдил е и 110 лв. разноски на ответника. Със същото решение въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция в частта, с която на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е обезсилен нот. акт № 70, т. IIА, н. д. № 264/2006 г. на нотариус Б. М., с който ответникът е признат за собственик на основание давностно владение на процесния имот. Установено е по делото, че страните са наследници на Б. Г., поч. на 22.12.1980 г. - негови синове и дъщеря. Наследодателят е оставил в наследство процесния имот. От свидетелските показания е установено, че след смъртта му само ответникът го е ползвал, а ищците въобще не са посещавали имота. С нот. акт № 70, т. IIА, н. д. № 264/2006 г. на нотариус Б. М. ответникът е признат за собственик на основание давностно владение на имота В съд е направил извод, че претенцията за разпределение на ползването е неоснователна1 тъй като не е налице съсобственост, а имота е изключителна собственост на ответника, който се легитимира като собственик на основание придобивна давност с нот. акт № 70/2006 г., в подкрепа на който са и доказателствата, установяващи упражняването на трайна и пълна фактическа власт от ответника в изискуемия от закона период от време и демонстрираното намерение от него да завладее целия имот по открит и несъмнен начин, който е достигнал до знанието на ищците. Въззивният съд е приел, че решението на първата инстанция в частта за отмяна на констативния нот. акт е недопустимо, като е взел предвид характера на производството за разпределяне на ползването на съсобствена вещ- съдебна администрация на граждански отношения, в което не се установява със сила на присъдено нещо правото на собственост, а отмяната на нот-акт по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е правна последица на иск за собственост, какъвто в случая няма. Решението е неправилно в частта по претенцията за разпределение на ползването на имота. Само фактът на упражняване на фактическа власт от единия сънаследник върху целия имот в продължение на повече от 10 години, който е установен от гласните доказателства, не е достатъчен за извод за осъществено владение като придобивно основание. Този сънаследник се счита владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници- съсобственици на имота. За да се превърне във владелец на целия имот той е трябвало да доведе до знанието им промяната в субективното си отношение към вещта, т. е. намерението си да свои имота изцяло. В случая ответникът е манифестирал намерение за своене на целия имот едва в хода на първоинстанционното производство и се е снабдил с констативния нотариален акт през 2006 г. Нотариалният акт по обстоятелствена проверка се издава в едностранно охранително производство, има констативен характер и не може да легитимира ответника като собственик на имота и да се противопостави на останалите страни, щом като те оспорват правата му, а е следвало да бъде доказано посоченото в него основание за придобиване на собствеността- давностно владение. Предвид изложеното следва извод, че ответникът не е изключителен собственик на имота, а същият е съсобствен на страните по наследство. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно разпределението на ползването и в частта за разноските и да бъде постановено друго по същество от ВКС. Подаването на молбата за разпределение на ползването от мнозинството съсобственици е достатъчно да се приеме, че мнозинството не е било в състояние да вземе решение за управлението на общия имот, а и ответникът оспорва правата им да ползват имота, поради което съдът следва да разпредели ползването. Съгласно заключението на вещото лице с приложена към него скица, неоспорено от страните, съдържа един вариант за разпределение на ползването на дворното място с построената в него паянтова стопанска сграда, който е съобразен с правата на съсобствениците и с изразеното съгласие от ищците да ползват общо съответстващата на правата им част. Ето защо разпределението следва да се извърши по заключението на вещото лице и скицата към него. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Правилен е изводът на въззивния съд за недопустимост на решението на първата инстанция в частта за обезсилване на нотариалния акт от 2006 г. Отмяна на нотариалния акт съгласно чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е допустима като последица от уважаване на иск за собственост срещу лицето, което се ползва от този нотариален акт. В случая се касае за спорна съдебна администрация на отношенията между страните относно ползването на съсобствения имот, а не за иск за собственост. С решението относно разпределяне на ползването не се разрешава със сила на присъдено нещо спор за собственост. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.