Решение № 2368 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13397/2013 г.

Решение № 2368 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13397/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Севим Осман Юмер от гр. Кърджали срещу решение № 90 от 13.08.2013 г. по адм. дело № 75 по описа за 2013 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата за обявяване на нищожността на заповед № РД 01-350/2.11.2012 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Кърджали. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират материалноправни нарушения като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Кърджали не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Кърджали е образувано по жалба на Севим Осман Юмер от гр. Кърджали с искане за обявяване нищожността на заповед № РД 01-350/2.11.2012 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Кърджали, с която на жалбоподателката Юмер е наредено да възстанови сумата 24.00 лв., представляваща неизползвана по предназначение целева помощ за закупуване на батерии за слухов апарат, предвид обстоятелството, че в срок от 30 дни от получаване на помощта не е била представена фактура и фискален бон за закупуване на батериите. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Кърджали обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, установени в чл. 42, ал. 3 и чл. 43б от ППЗИХУ, при спазване на изискванията за писмена форма и съдържание и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоспорването в срок на законосъобразността на заповедта е преклудирало възможността за разглеждане на спора по същество. По това съображение съдът е извършил проверка за валидността на акта, но не е осъществил контрол за материалноправна законосъобразност и евентуална унищожаемост на акта. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че Севим Осман Юмер от гр. Кърджали не е упражнила правото на жалба в указания 14-дневен срок, считано от 20.11.2012 г., когато й е била съобщена заповед № РД01-350/2.11.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Кърджали. Пропускането на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е преклудирало правото й да иска отмяна на неблагоприятната за нея заповед като незаконосъобразна. Поради това Севим Осман Юмер е подала жалба (наречена "искова молба") на основание чл. 149, ал. 5 от АПК с искане за прогласяване на нищожността на заповед № РД01-350/2.11.2012 г. Проверката за нищожност обаче е само по отношение наличието на тежки пороци, засягащи валидността на волеизявлението на административния орган, каквито в случая не се установяват. Заповед № РД01-350/2.11.2012 г. е издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Кърджали, на когото разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания) във вр. с чл. 44, ал. 5 от ЗИХУ (Закон за интеграция на хората с увреждания) е предоставила материалната компетентност да издава заповеди, с които отпуска или отказва целевите помощи по ал. 1 за за покупка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления или съоръжения. Респективно, в хипотезата на чл. 43б от ППЗИХУ същият административен орган е компетентен да издава заповеди, с които задължава лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение, да възстановяват пълния размер на помощта. Заповед № РД01-350/2.11.2012 г. е издадена в задължителната писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването й не са били допуснати такива съществени нарушения на административно производствените правила, които да са я опорочили до степен на нищожност. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на материалния закон от страна на административния орган не са относими към жалбата за нищожност. Дори и да са били допуснати материалноправни нарушения, те не са опорочили валидността на волеизявлението на компетентния административен орган. Такива нарушения биха обосновали евентуална унищожаемост, която е извън обхвата на съдебната проверка, осъществявана по искания за прогласяване на нищожност на административни актове. Като е приел, че жалбата с искане за обявяване на нищожност е неоснователна, Административен съд - Кърджали е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,