Решение № 9264 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14910/2011 г.

Решение № 9264 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14910/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ-София моли да бъде отменено решение № 4180/15.09.2011 г. по адм. д. № 8816/2009 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № 2000807510/21.05.2009 г. в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. на "Хотел Европа" ЕООД и е определен корпоративен данък като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА в частта за определени публични задължения по ЗКПО (отм.) да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Моли решението в останалата част да бъде оставено в сила. Втора касационна жалба е подадена от "Хотел Европа" ЕООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен в частта, с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС. Моли определеното юрисконсултско възнаграждение от административния съд да бъде намалено като прекомерно. По жалбата на другата страна поддържа, че е неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2000807510/21.05.2009 г. в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2004 г. с 313 698,50 лв, за 2005 г. - с 280 260 лв. и за 2006 г. - със 140 440 лв, извършено на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 13, чл. 14 и чл. 15 ЗКПО (отм.) ведно със съответните лихви и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. В мотивите си съдът е обсъдил подробно констатациите в РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото. Обсъдил е подробно процесуалните възражения на ревизираното лице и е достигнал до обоснован извод за проведена ревизия по правилата на ДОПК. Законосъобразен е изводът на съда, че невръчването на ЗВР за удължаване на срока на ревизията с един месец не опорочава издадения РА, тъй като не представлява съществено процесуално нарушение. В частта по ЗДДС (отм.) и ЗДДС след обстоен анализ на събраните по делото доказателства обосновано съдът е приел, че фактурираните СМР от доставчиците "Грини инженеринг" ЕООД, "Ковал строй" ЕООД, "Вива строй инженеринг" ЕООД, "Дон транс" ЕООД, ЕТ "Стобот-Б. Стоянов" и "Инком 2000" ЕООД са осъществени в обекта хотел "Европа", но не е доказано да са осъществени от издателите на спорните фактури. Представените приемо-предавателни протоколи за извършени СМР с възражението по РД не съдържат данни за вид, обем и количество на извършените СМР, нито са представени количествено-стойностни сметки към тях с тези данни. Вещото лице не е намерило доставчиците на адресите им за кореспонденция и не е извършило проверка в счетоводствата им за счетоводното отразяване на строителните услуги, разходи за заплати, материали и осигуровки. Представените договори от 2004 г., 2005 г. и 2006 г. за възложени СМР - ремонтни работи в хотел "Европа" противоречат на приложеното по делото разрешение за ползване № 506/13.10.2003 г. на ДНСК, с което е разрешено ползването на сградата на хотел "Европа" на ул. Лидице № 1, строена в периода 2000 г. - 2003 г. Разрешението е издадено след съставен акт обр. 16/9.10.2003 г., с който е установена годността за ползване на строежа. Представените договори за хидроизолация, замяна на В и К тръби, ремонт на гръмоотвод, ремонт на ел. инсталация със шпакловка и боядисване на стени противоречат на установеното с разрешението за ползване, че сградата е нова, завършена на 9.10.2003 г. и годна за експлоатация. Изводът на съда, че не е доказано СМР в новата сграда да са извършени от посочените във фактурите и договорите доставчици е обоснован и законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която не е признат данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.) по спорните фактури с предмет СМР. За периода 2004 г. - 2006 г. вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците и изводът за начислен данък по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) от доставчиците на вещото лице е необоснован. По фактурите "Грини инженеринг" ЕООД, "Ковал строй" ЕООД, "Вива строй инженеринг" ЕООД от 2008 г. в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 68, ал. 2, чл. 25, ал. 2 и чл. 6 ЗДДС, тъй като не са осъществени фактурираните доставки на СМР. Съдът обосновано е приел, че представените договори и приемо-предавателни протоколи не съдържат данни за обема и количеството на фактурираните СМР, не са представени количествено-стойностни сметки за СМР, от които да се установи обема на извършените работи, поради което не е доказано осъществяването на фактурираните СМР. Законосъобразен е и изводът на съда, че не е доказано получаването на посреднически услуги, услуги за реклама и компютърни услуги, нито за действителното им извършване от посочените във фактурите доставчици. Съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит поради липса на доставки на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. и чл. 6 ЗДДС. Правилно съдът е приел, че приложените РА на преките доставчици не съдържат констатации, касаещи фактурите, по които доставчиците са изпълнители и не установяват релевантни за делото факти. В съответствие със закона съдът е приел, че начисляването на данък по неосъществена доставка е извършено без основание и не се касае до двойно данъчно облагане, както неоснователно поддържа ревизираното лице. Решението в частта по ЗДДС (отм.) и ЗДДС като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗКПО (отм.) в РА е увеличен финансовия резултат на ревизираното лице за 2004 г. с 313 698,50 лв, за 2005 г. - с 280 260 лв. и за 2006 г. - със 140 440 лв, извършено на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.), като е прието, че е занижен финансовия резултат с разходи за услуги, които не са осъществени, което води до отклонение от данъчно облагане. Неправилно съдът е приел, че в случая е приложим чл. 13 ЗКПО (отм.), който касае отношения между свързани лица, каквито страните по процесните доставки не са. В РА правилно е определена квалификация по чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.), като е пропусната и приложимата разпоредба на чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.). Съдът е приел, че анализът дали е налице отклонение от данъчно облагане изисква да се вземе предвид и облагането на получателя на разходите по фактурите, които за него са приход, довел до заплащане на по-висок корпоративен данък. Приел е също, че в тази хипотеза не е налице отклонение от данъчно облагане. Според съда не е доказано наличие на обстоятелството отклонение от данъчно облагане и е отменил РА в частта за увеличение на финансовия резултат с разходите по фактурите за неосъществени доставки на услуги за 2004 г. - 2006 г. и съответни лихви. Решението в тази част е неправилно. По приложимите чл. 14, чл. 15, ал. 2 и 3, т. 2 ЗКПО (отм.) осчетоводяването на разходи по фактури за доставка на неосъществени услуги води до отклонение от данъчно облагане за лицето платило разходите. По чл. 14, ал. 2 ЗКПО (отм.) е употребен изразът "дължимият данък в случаите на ал. 1 се определя", в който дължимият данък е посочен в единствено число. От тази редакция следва, че в хипотезата на чл. 14 ЗКПО (отм.) и свързаните с нея чл. 15, ал. 2 и 3, т. 2 ЗКПО (отм.) няма изискване преценката за наличие на отклонение от данъчно облагане да се прави като общ резултат за двете дружества, участващи в сделка за доставка на услуга, която не е реално осъществена. В тази част решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта за увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 13, чл. 14 и 15 ЗКПО (отм.) за 2004 г. - 2006 г. и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата на ревизираното лице против РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 7790,19 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,