Решение № 9433 от 14.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14726/2014 г.

Решение № 9433 от 14.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14726/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, Изпълнителния директор на МБАЛ "Д-р Стамен Илиев", АД. Монтана/МБАЛ/, срещу решение № 7511/23.09.2014 г. по адм. дело № 6795/2013 г. на Административен съд - София -град в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против решение № П-6101/2012 от 17.06.2013 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваната част от решението е неправилна - необоснована и материално правно незаконосъобразна, иска отмяната. Ответникът по касационна жалба - Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процес. представител, експерт Вададжийски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Ответника - Борислава Георгиева Тодорова -редовно призована, не взема становище Ответниците- Министерство на здравеопазването и Център за медицинска помощ- Монтана, чрез процесуалните си представители- първия оспорва касационната жалба като неоснователна, а втория намира същата за основателна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. Първоинстанционният съд е приел в оспорената от МБАЛ част на решението, че предвид безспорно установеното неправомерно предоставяне на личните данни на заинтересованата страна /Борислава Тодорова, съдържащи се в медицинска експертиза, изготвена от здравното заведение/ на трето лице-Емил Христов, което е представило в открито съдебно заседание на 5.11.2012 г. по гр. дело № 560/2012 г. по описа на РС. Монтана - оригинал на епикриза за здравословното състояние на Тодорова. Съдът е приел за правилна преценката на КЗЛД, че нарушението на администратора на личните данни се състои в неадекватността и неефикасността на взетите от него мерки за защита на личните данни при преценката им в съответствие с чл. 23, ал. 3 от ЗЗЛД, поради което правилно е ангажирана отговорността на администратора на лични данни по чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД. АССГ е преценил, че имуществената санкция следва да бъде в максималния размер по този текст, доколкото са засегнати права на лице, което не е в състояние само да се грижи в защита на интересите си. Решението е правилно в обжалваната част. АССГ правилно е преценил, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на администратора на лични данни, тъй като нивото на защитата им към момента на неправомерното обработване не е отговаряло на изискванията на чл. 23, ал. 3 от ЗЗЛД, изискващ техническите и организационни мерки за защитата им да са съобразени със съвременните технологични постижения и да осигуряват ниво на защита, което съответства на рисковете, свързани с обработването, и на естеството на данните, които трябва да бъдат защитени. Правилна е преценката на съда, че са ирелевантни фактите, че самото здравословно състояние на Тодорова е било известно на лицето Емил Христов и начинът по който последния се е снабдил с оригинала на епикризата, след като няма спор същия да я е получил лично от Тодорова. Неправилен е обаче извода на съда, че размера на глобата е съобразен с тежестта на нарушението, с оглед характера на изнесените данни, начина на обработването им от администратора. Необосновано, отчитайки, че се касае за единствено нарушение, което е първо за администратора, на последния е наложена глоба, в максимален размер. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че с оглед тежестта на нарушението и предвид факта, че по делото не са установени предходни нарушения, обуславящи налагане на наказание по чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД, то следва на администраторът на лични данни да се определи имуществена санкция в минималния размер, а именно 1000 лв., като обжалваното решение в тази му част следва да се измени. С оглед изхода на спора разноски на страните не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,