Решение № 2431 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12152/2011 г.

Решение № 2431 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12152/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Надежда Спасова Връцкова против решение по адм. д. № 7985/2010 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и нарушения на процесуалните правила. Твърди, че претърпените вреди не са във връзка с последващи процесуални действия от нейна страна или от страна на административния орган, а във връзка с отменен административен акт. Съдът е нарушил съдопроизводствените правила като е допуснал само експертиза с вещо лице кардиолог и то с "некоректна задача", като по този начин делото е останало неизяснено за причинно-следствената връзка. Не са коментирани събраните гласни доказателства, а те доказват, че състоянието е резултат от стрес след 2009 г. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав и изслушване на съдебно-медицинска експертиза със задача по исковата молба. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна Столична община оспорва касационната жалба. Отмяната на мълчаливия отказ не е извършен със съдебен акт, с който да са дадени задължителни указания.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е по чл. 1 от ЗОДОВ с предявени искове за присъждане на 25 лева като имуществени вреди от направени разноски по адм. д. № 1491/2009 г. по описа на АС-София град и 4000 лв. неимуществени вреди от негативни изживявания, отрицателни емоции, психическо напрежение, напрегнатост, безсъние, стрес и влошено здравословно състояние от отменен мълчалив отказ за определяне на нова оценка на отчуждена наследствена част от имот.

Със съдебното решение съдът отхвърлил исковете като неоснователни.

1. Правилно е решението в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на 25 лева от платени държавни такси по адм. д. № 1491/2009 г. по описа на АССГ и пред касационния съд по адм. д. № 14099/2009 г. по описа на ВАС, II отделение, по което е разгледана и уважена жалбата на Надежда С. Връцкова срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община за извършване на нова оценка на отчуждената 1/2 ид. ч. на Цветко Спасов Иванов от имот пл. № 65, кв. 403 по плана на гр. София, отчуждена със заповед № РД-40/5.09.1994 г. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, когато закон е предвидил специален начин за обезщетение, този закон не се прилага. В производство по обжалване на административен акт е предвиден ред за присъждане на направени разноски по делото, поради което ЗОДОВ е неприложим.

2. Правилно е решението на съда в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иска за присъждане на обезщетение от 4000 лева за претърпени неимуществени вреди поради липсата на елемент от фактическия състав по чл. 4 вр. с чл. 1 от ЗОДОВ - причинна връзка между отменения административен акт и заболяванията.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда при събиране на относимите за спора доказателства по делото. Съдът е отказал назначаване на вещо лице по въпроси, които са с правен характер. Видно от изслушаната еднолична съдебно-медицинска експертиза, която е изготвена на базата на медицинска документация, ищцата е имала заболявания преди 2009 г., т. е. отпреди мълчаливия отказ на кмета на общината да се произнесе по молбата й. И тези заболявания не са лекувани. Трайно лечение е започнало едва през 2009 г., през която е установено огнище на исхемия, което вероятно е стар субкортикален исхемичен инцидент, което дори ТЕЛК приема, че е израз на преживян исхемичен мозъчен инцидент Поради липсата на медицинска документация не можело да се установи давността на инцидента. Приложен е амбулаторен лист от 17.02.2011 г. за хипертонична болест на сърцето последици от мозъчносъдова болест и стенокардия, в която има изрично посочване за непостоянна прекордиална болка от около 5 - 6 години, т. е. оплакванията от повишено кръвно налягане са от период преди започване на административното производство с молбата от 12.01.2009 г.

Съгласно чл. 154 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, като относно заболяванията следва да се представят медицинска документация, каквато по делото е представена за периода след 2009 г. Но предвид данните в нея и направените от експерта заключения не може да се направи извод, че стрес и отрицателни емоции от мълчалив отказ за увеличаване на оценка за отчужден имот са в причинна връзка с определената инвалидност с ЕР № 2721/25.11.2009 г. на ТЕЛК. Водещата диагноза в това решение е атеросклероза с придружаващи заболявания състояние след ИМИ в БЛСМА мозъчна атрофия, ХВБН, дискоординационен с-м АХ III ИБС СН-III ф к по НИХА, деф спондилоза, двустранна коксартроза и гонартроза - начална. Освен това свидетелката Силва Връцкова - дъщеря на ищцата, заявява, че притесненията на Надежда Връцкова са били свързани с това да не бъде обявена за нищожна заповедта за отчуждаване, тъй като ВАС се произнесъл, че тя няма правен интерес. Свидетелства и за преживени от майка й микроинсулти през 2008 г., поради което адвоката на ищцата се отказва от искането за психиатрична експертиза и поддържа само доказателствено искане за изслушване на експерт-кардиолог. Такъв е допуснат и експертизата е допусната като доказателство, приобщена по делото и обсъдена от съда.

При тези факти, обосновано и след събиране на относимите към предмета на спора доказателства правилно съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. предвид чл. 4 от ЗОДОВ вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. от отменения мълчалив отказ на кмета на Столична община. Такава причинна връзка липсва. Данните по делото сочат за използване на реда на чл. 1 от ЗОДОВ за предявяване на претенция за обезщетяване на заболявания настъпили преди административното производство с цел да бъдат набавени средства за лечение на ищцата.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането за присъждане на разноски в полза на касационната жалбоподателка. Останалите въпроси относно изпълнението на влязло в сила съдебно решение са без значение за настоящия спор.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение