Решение № 15001 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6624/2011 г.

Решение № 15001 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6624/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Минка Накова Накова от гр. Айдемир, против решение № 24/8.04.2011 г., постановено по адм. дело № 28/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Силистра, с което е отхвърлена жалбата й против решение № Ра-384/28.01.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Силистра. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважено искането й до административния орган за отпускане на пенсия. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Силистра, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Силистра е отхвърлена жалбата на Минка Накова Накова против решение № Ра-384/28.01.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Силистра, с което е потвърдено разпореждане № Ра-14/3.01.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", отказващо отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същата. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативно предвидените изисквания по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно условието да има сбор от осигурителен стаж и възраст - 94, съгласно чл. 68 КСО. Съдът е приел, че общият осигурителен стаж приравнен към трета категория е 35 години, 11 месеца и 17 дни, който прибавен към навършената възраст прави сбор от 92 години, 10 месеца и 12 дни; посочил е също, че необходимият сбор по чл. 68 КСО не се постига и при зачитане на допълнителен стаж от 1 месец в хипотезата на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО и отчитане на променената възраст към датата на съдебното заседание по същество - 9.03.2011 г. В решението е прието, че не е доказано твърдението на жалбоподателката за осигурителен стаж от една календарна година, освен стажа, приет за установен от административния орган. В тази връзка съдът е посочил, че не е доказано твърдението на жалбоподателката за наличие на осигурителен стаж през периодите 1999 г., 2001 г., 2002 г. и 2003 г., когато е била регистрирана като социално слаба и е получавала социални помощи от Агенцията за социално подпомагане, както поради липсата на доказателства за това, така и поради обстоятелството, че съгласно действащата през тези периоди разпоредба на чл. 12 ППЗСП участието в поне 5 дни в организираните от общинската администрация програми посочени в тази разпоредба не формира осигурителен стаж, а представлява само условие за получаване на социална помощ. Наред с това съдът е посочил, че наличието на твърдяния осигурителен стаж не е доказано чрез документите, посочени в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания против първоинстанционното решение, а само общи твърдения за наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В обжалваното съдебно решение съдът е изложил установената фактическа обстановка ясно и последователно и в съответствие със събраните доказателства по делото, при правилна преценка на доказателствена сила на документите. Доводите на жалбоподателката, доколкото същите могат да бъдат изведени от съдържанието на жалбата й до първоинстанционния съд и от допълнително подадената молба, са обсъдени от съда и изводите, до които същият е достигнал, са правилни и се споделят от настоящата инстанция. При проверката, която настоящият състав направи по реда на чл. 218, ал. 2 АПК не се констатираха основания за отмяна на решението. От фактическа страна по делото е безспорно, че административното производство, в рамките на което е постановено разпореждане № Ра-14/13.01.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", потвърдено с оспореното пред съда решение, е започнало въз основа на заявление вх. № МП-12427/22.12.2010 г., подадено от Минка Накова Накова за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Безспорно е също, че жалбоподателката има осигурителен стаж от втора категория през периода 9.10.1972 г. до 29.01.1996 г. при условията на т. 56 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) с продължителност 23 години, 3 месеца и 20 дни, който превърнат към трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 КСО е 29 години, 1 месец и 18 дни, както и че същата има друг осигурителен стаж от трета категория с продължителност 6 години, 9 месеца и 29 дни, или общият осигурителен стаж от трета категория е 35 години, 11 месеца и 17 дни. Пред настоящата инстанция не се оспорва изчислението на стажа от трета категория, който е придобит в предприятията ЕТ "Юноша спорът", Община Силистра, Кметство с. Айдемир, и ПМГ "Св. Кл. Охридски", при които жалбоподателката е работила на непълно работно време от 6 часа. Въпреки това, следва изрично да се отбележи, че тези изчисления са правилни, като са съобразени с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1, предложение второ КСО, която установява, че когато лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 са работили при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Спорът по делото е свързан с твърдението на жалбоподателката за наличие на друг осигурителен стаж, формиран през периодите, през които същата е била регистрирана като социално слаба и е получавала социални помощи от Агенцията за социално подпомагане (в молбата от 2.03.2011 г. и в съдебните заседания на 2.03.2011 г. и 9.03.2011 г. се твърдят различни периоди - от 1999 г. до 2003 г.). На първо място, за осигурителен стаж през посочените периоди не са представени никакви доказателства от вида на посочените в чл. 40, ал. 1 НПОС - трудова, служебна или осигурителна книжка или документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, съдържащи данните по чл. 5, ал. 4 КСО, които да са издадени въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Участието в дейностите, визирани в чл. 12, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, в приложимите редакции през посочените периоди - организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места, не формира осигурителен стаж. Участието в посочените дейности представлява само условие за получаване на социална помощ, което недвусмислено е посочено в самата разпоредба, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Твърденията в касационната жалба, че на жалбоподателката е била отпусната пенсия през 2006 г., както и че част от нея е била получена (изтеглена) от друго лице, не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е направил извода, че жалбоподателката не отговаря на изискването за необходимия сбор точки по чл. 68 КСО и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сала. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,