Решение № 13564 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2020 г.

Решение № 13564 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ИД на ДФ3/, чрез процесуален представител, срещу решение № 100 от 19.02.2020 г., по адм. д. № 1325/2019 г. на Административен съд Пазарджик /АС-Пазарджик/, с което по оспорване на "Хербс Индъстри" ООД, е обявена за нищожна Заповед № 03-РД/3246#1/25.09.2019 г. на ИД на ДФЗ в оспорената и част по т. II, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане, в частта му, която надвишава одобрените разходи по т. I от оспорената заповед, и преписката е върната на ИД на ДФЗ за произнасяне в едномесечен срок, при спазване на дадените от Върховен административен съд указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът - "Хербс Индъстри" ООД чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че "Хербс Индъстри" ООД е подало заявление за подпомагане с УИН 13.18.1215/84961 по подмярка 4. 2. "Инвестиции за развитие на селските райони 2014-2020 г." за проект "Предприятие за преработка на билки и черупкови плодове". Със Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на ИД на ДФЗ частично е отказано финансиране, като в т. II т. 1 от същата е формиран отказ за ремонтно оборудване в размер 8810 лв. Заявените разходи в общ размер на 1505550. 71 лв. за финансиране –СМР на подобект "Изграждане на предприятие за преработка на билки и черупкови плодове-производствен корпус, приемане на суровини и санитарен блок", са отказани в размер на 471227. 97 лв., в който размер е включено и финансиране на 28. 68 лв., представляваща сумарна грешка при разделяне на количествено-стойностната сметка. Отказано е финансиране на разходи за подобект" Ажурна ограда с портал" в размер на 73395. 26 лв. при общ заявен размер за подобекта от 109107. 50 лв.. Отказите са мотивирани с прилагане на референтните цени и на осн. чл. и на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. /Наредбата/. Отказано е финансиране на разходи за подобект КПП на стойност 2695. 50 лв. с мотив липса на представени три независими оферти от лица, които не са в обвързаност по между си. Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. е обжалвана от ЗП, като с решение № 213/10.04.2018 г. по адм. Д. № 347/2017 г. на АС-Пазарджик жалбата е отхвърлена. С решение № 7560/21.05.2019 г. по адм. д. № 7248/2018 г. на ВАС-четвърто отделение, е отменено посоченото решение на АС-Пазарджик и вместо него е постановена отмяна на заповедта в оспорената й част, а делото е върнато на административния орган за произнасяне в едномесечен срок, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. В последствие е издадена Заповед № 03-РД/3246#1/25.09.2019 г. на ИД на ДФ3/предмет на оспорване пред първоинстанционния съд/, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК и чл. 20, ал. 2 ЗПЗП, е изменена Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г., с променен текст на т. II от тази заповед, с изрично посочване, че всички останали текстове на заповедта/ Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. / не се променят. От правна страна АС-Пазарджик е приел, че при издаване на оспорената заповед, административния орган/А0 се е позовал на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК, но в настоящия случай материалноправните предпоставки за приложение на посочената разпоредба не са налице. Съдът е счел, че с издаването на нарочна заповед, с която изменя отменената Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на ИД на ДФЗ, по реда на чл. 91, ал. 1 АПК, АО неправилно е упражнил правото си на преразглеждане на оспорения административен акт /АА/. Според съда преразглеждането на отменен по съдебен ред АА е недопустимо процесуално действие, поради което само на това основание повторно постановеният АА е нищожен. Съдът е посочил, че при постановяване на оспорената заповед АО не се е съобразил с указанията на ВАС, а от мотивите на заповедта не става ясно процесния списък кога е публикуван на страницата на РА, какви са референтните цени, съгласувани с министъра на земеделието и храните, каква част от тях не съответства на заявените за финансиране разходи, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Решението е правилно. Служебно известно на настоящия състав е, че с решение № 7560/21.05.2019 г. по адм. д. № 7248/2018 г. на ВАС-четвърто отделение, по жалба на "Хербс Индъстри" ООД, съдът: -отменя Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на ИД на ДФЗ, в частта по т. II, с която е отказано финансиране на заявени разходи за ремонтно оборудване в размер на 8810 лв., заявени за финансиране разходи СМР на подобект "Изграждане на предприятие за преработка на билки и черупкови плодове-производствен корпус, приемане на суровини и санитарен блок" - в размер на 471227. 97 лв., заявени за финансиране разходи за подобект "Ажурна ограда с портал" в размер на 73359. 26 лв., заявени разходи за подобект КПП на стойност 2695. 50 лв.; -връща преписката на ИД на ДФЗ за произнасяне в едномесечен срок, при спазване дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. При тези факти, предвид възприетото от АО правно основание за издаване на оспорената заповед, а именно чл. 91, ал. 1 АПК, правилен е крайният извод на съда, че оспорения акт е нищожен. Процесната Заповед № 03-РД/3246#1/25.09.2019 г. на ИД на ДФЗ е отзив по смисъла на чл. 91 от АПК. Правото на отзив е упражнено от ИД на ДФЗ, който от формална страна е компетентен орган, но произнасянето му е сторено извън допустимия времеви интервал по чл. 91, ал. 1 АПК за преразглеждане на акта, при липса на материалноправните предпоставки за прилагане от органа на тази разпоредба. Съгласно чл. 91, ал. 1 АПК В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. От почита на текста е видно, че предвидената от законодателя възможност за оттегляне на оспорения акт изисква редовно подадена жалба, пораждаща деволутивен и суспензивен ефект, която в случая е жалбата на ЗП срещу Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на ИД на ДФЗ, но произнасянето на едноличния административен оран е на 25.09.2019 г. т. е. далеч след визирания в ал. 1 на чл. 91 АПК преклузивен седмодневен срок. При погасено право за преразглеждане на акта, оспорената пред първостепенния съд заповед е постановена извън рамките на времевата компетентност на административния орган, а липсата на компетентност на органа по време е съществен порок на административния акт, имащ за последица неговата нищожност. Предвид горното законосъобразен е извода на АС-Пазарджик, че постановеният повторно административен акт в конкретния казус е нищожен. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съобразно изхода на спора на "Хербс Индъстри" ООД следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600 лв. -част от заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.10.2020 г. с адвокат Л. Кръстев, при отразена платена сума в договора от 2000 лв. и уважено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото пред настоящата инстанция и минималния предвиден размер по чл. 9, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,