Решение № 10536 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2018 г.

Решение № 10536 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 175 във връзка с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДР на ДОПК). Образувано е по молба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при Централното управление на Национална агенция по приходите, чрез юриск. М. Григорова, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 3306 от 07.03.2019 г., постановено по адм. дело № 11773/2018 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС). В молбата се твърди, че в горепосоченото решение е допусната грешка в пресмятането, изразяваща се в това, че при отмяна на ревизионния акт в частта на допълнително определения данък добавена стойност (ДДС) в размера на 25 825, 80 лв. – главница, не е изчислена прилежащата за тази сума лихва, доколкото посочената в решението лихва в размер на 4 818, 83 лв. е изчислена и за отказаното право на данъчен кредит в размер на 7 225, 10 лв., в която част решението на първоинстанционният съд, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице, е оставено в сила. Ответникът по молбата – "ЕМ ОЙЛ" ЕООД, ЕИК 115947999, редовно уведомен, не депозира писмено възражение в указания срок. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, намира молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка за допустима, като предявено от надлежна страна в производството, а разгледано по същество - за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. По смисъла на цитираната разпоредба под очевидна фактическа грешка следва да се разбира грешка в пресмятането или други подобни очевидни неточности в чисто технически смисъл, които не са свързани с волята на съда по съществото на спора. Настоящият съдебен състав, след като провери ревизионния акт и решението на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, намира, че в процесния случай не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК. Видно от посочените актове, със същите е установено данъчно задължение и изрично е посочено, че по отношение на ревизираното дружество "допълнително е начислен ДДС 25 825, 80 лв. с прилежащи лихви 4 818, 83 лв. ", тоест не е направено разграничение така посочената лихва да е определена и за размера на отказания данъчен кредит. При така твърдяното от приходните органи за друг размер на прилежащата лихва са налице данни за явна фактическа грешка в ревизионния акт, отстраняването на която обаче е предмет на друго производство по ДОПК. Предвид изложеното искането за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 175, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,