Решение № 173 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10550/2016 г.

Решение № 173 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10550/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. М. В., В. М. В. и Д. М. В. подадена, чрез упълномощения процесуален представител адв. Т. Р. срещу Решение № 1540 от 11.07.2016 г., постановено по адм. дело № 818/2016 г. на Административен съд- гр. В. (АС В.). В жалбата се посочва, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че при преценка на установените факти, съдът е направил необосновани правни изводи, които водят до неправилност на обжалваното решение. Намира, че адм. акт, с който е одобрено от администрацията да заплати на основание § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ сумата от 3540 лева е взет в нарушение на ЗСПЗЗ. Твърди, че в следствие на бездействие на администрацията в предвидения в чл. 102, ал. 1 АПК тримесечен срок ищците са ощетени със сумата от 3540 лева. Счита, че незаконосъобразно издадената Заповед № 519/03.10.2012 г. и бездействието на администрацията да я отмени с издаване в законния срок на втора заповед е довело до ощетяване на ищците със сумата от 3540 лева. Моли за отмяна на съдебния акт и вместо него да се постанови решение, с което се уважат предявените искове. О. О. В. не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че същата следва да се остави без уважение, като постановеният в производството по чл. 203 и сл. АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съдебен акт не е засегнат от пороци. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: АС В. е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, подаден от Г. М. В., В. М. В. и Д. М. В. срещу О. В., с изразена претенция за сума в размер на 3540 лева, причинени имуществени вреди. Според ищците вредата произтича от незаконосъобразното бездействие на Кмета на Район "Приморски", изразяващо се в неизпълнение на задължението да издаде в срок изричен акт, с който да отмени Заповед № 519/03.10.2012 г. С Решение № 1540 от 11.07.2016 г., постановено по адм. дело № 818/2016 г. на Административен съд - гр. В. е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения иск от Г. М. В., В. М. В. и Д. М. В., с който е предявена искова претенция за осъждане на О. В. да заплати сумата в размер на 3540 лева, представляваща размера на вредата, която са понесли ищците от незаконосъобразни действия и бездействия на Кмета на Район "Приморски"- О. В., състоящи се в издаване на Заповед № 519/03.10.2012 г. и неиздаване в законоустановения срок на Заповед № 133/14.02.2013 г. и двете на Кмета на Район "Приморски" - О. В., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. За да достигне до този резултат, АС В. намира, че от събраните по делото доказателства не се установява ищците да са претърпели имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия. Съдът приема, че предявената искова претенция е недоказана и неоснователна. Посочено е, че събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин наличието на бездействия, годни да бъдат преценявани като основание за ангажиране имуществена отговорност по реда на Глава единадесета от АПК. Намира, че не са установени конкретни незаконосъобразни действия и бездействия, извършени при или по повод осъществяване на административна дейност от страна на Кмета на Район "Приморски"- О. В., довели до вредоносен за ищците резултат. Счита, че не е налице пряка връзка между действия и бездействия на общинската администрация и загубите, които ищците търпят от заплащането на 3540 лева, платени въз основа на Заповед № 519/03.10.2012 г. на Кмета на Район "Приморски". Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за неоснователна. Касационната жалба въпреки, че сочи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК не съдържа аргументи за тяхното наличие, а възпроизвежда фактите и доводите от исковата молба. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС В. е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Правилно с оглед представените по делото доказателства административният съд е приел, че исковата молба е неоснователна. Не е налице твърдяното в касационната жалба противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност на общината, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно касаторите считат, че ответникът, чрез Кмета на Район "Приморски", е бил длъжен по силата на закона, след като установи, че Заповед № 519/03.10.2012 г. е издадена при съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност да издаде в тримесечния срок заповед за нейната отмяна, а издаването й след този срок определят като "бездействие". Не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди- чл. 4 ЗОДОВ. Неоснователно от ищеца се определя, като незаконосъобразно установеното в съдържанието на Заповед № 519/03.10.2012 г. Правилно административният съд приема, че по делото няма доказателства и не се твърди Заповед № 519/03.10.2012 г. да е била предмет на обжалване, т. е. е влязла в сила. Същата представлява адм. акт, които подлежи на обжалване - чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 145 от АПК. Развитите доводи на касационния жалбоподател относно неговата незаконосъобразност са ирелевантни, тъй като иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред- чл. 204, ал. 1 АПК. В случая не е налице незаконосъобразен акт на административен орган, който да е отменен по надлежния ред. Визираните в исковата молба разходи са определени в резултат на адм. акт, който не е отменен и съответно е законосъобразен. Одобрената в този акт на основание § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ от администрацията сума от 3540 лева е еквивалентна на придобитата собственост. Обоснован е изводът на решаващия съд, че не е осъществена хипотезата на бездействие, по смисъла на чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ при издаване на отменителната Заповед № 133/14.02.2013 г. със закъснение, над три месеца. Понятията "действия" и "бездействия" законодателят е дефинирал в чл. 250 и чл. 256 АПК. В случая не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на общинската администрация. Обосновано решаващият съд приема, че издаването на Заповед № 133/14.02.2013 г. за отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт притежава всички характеристики на изрично волеизявление на административен орган, т. е. на административен акт- чл. 21, ал. 1 АПК, а не представлява извършване на фактическо действие от органа - чл. 256 от АПК. По тези съображения, неиздаването на такава заповед в посочения в разпоредбата на чл. 102, ал. 1 АПК срок не представлява фактическо бездействие на ответника да изпълни вменено му със закон задължение. С това не е налице неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона. Анализът на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, води до извод за недоказаност на хипотезата на чл. 256 от АПК, тъй като не е установено твърдяното незаконно бездействие на административния орган. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд-трето отделение,