Решение № 13760 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12797/2010 г.

Решение № 13760 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12797/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета - чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Крум Георгиев Ангелов като пълномощник на Георги Димитров Обецанов против решение № 418 от 26.07.2010 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело № 518/2010 г. С него се отхвърля жалбата подадена от Георги Димитров Обецанов срещу Заповед № 01-65/23.03.2009 г. на Кмета на Община Банско. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му и разрешаване на спора по същество като имота се определели изцяло като незастроен. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че имота предмет на спора е собственост на жалбоподателя по силата на решение на Общинска служба земеделие (ОСЗ), свободен е от застрояване и от него може да се обособи парцел съгласно техническите норми. Твърди се, че няма извършено строителство в имота, тъй като не е реализирано мероприятието по регулационното му отреждане. Съществуващите елементи на парково строителство не могат да доведат до извода изведен от съда, че има мероприятие и то е осъществено изцяло. Твърди се и необоснованост в изводите на съда относно квалификацията на озеленяването и относимостта му към елементите на градина или парково строителство, което в случая е от значение дали е било действително реализирано мероприятието. При тези необосновани изводи съдът е постановил решение в нарушение на материалния закон. Доводите в касационната жалба се поддържат и развиват в същия смисъл пред съда и в представената писмена защита. Ответникът, Кметът на Община Банско не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни, Марин Георгиев Рупчин и Недялка Георгиева Рупчина не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е собственик на имота с оглед характера на производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Неоснователни са и възраженията, че имотът е свободен от застрояване, тъй като от заключение на СТЕ се установява, че мероприятието по регулационното отреждане е реализирано и поради качеството, че е комплексно изграждането на отделни елементи от него е достатъчно имотът да бъде определен по смисъла на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ като застроен, а състоянието в което се намира сега е без правно значение за спора. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е проведено съдебно производство по реда на чл. 226 АПК след отмяна на предходно решение с указания по тълкуването и прилагането на закона. Производството пред съда е образувано по жалба на касатора срещу Заповед № 01-65/23.03.2009 г. на кмета на Община Банско, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. С нея се определя изцяло като застроен бивш имот № 1291 по плана на гр. Банско от 1958 г., м. "Улевиница ", попадащ в кв. 187 по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Банско от 1990 г. В заповедта е посочено, че целият имот е с отреждане за "градина - ресторант" и мероприятието е реализирано. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й, със съображения за липса на мотиви и необоснована на доказателствата и действителното положение фактическа обстановка относно застрояването в имота. Съдът е разгледал по същество така подадената жалба, като от фактическа страна е прието за установено от доказателствата по делото и заключение на Съдебно техническа експертиза, че имотът според регулационното си отреждане попада в границите на УПИ I, кв. 187 по регулационния план на гр. Банско, отреден за "градина - ресторант" като градината е изпълнена и функционира, като са проведени паркови елементи, алеи, езеро, парково осветление, дървета и затревена площ. При тези фактически констатации е изведен правен извод за застрояване на имота в хипотезата на § 1в ДР ППЗСПЗЗ при осъществено комплексно мероприятие. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че има значение отделните елементи дали са относими към мероприятията парк или градина, тъй като с разпоредбите на ЗУТ се определя режимът на озеленените и залесени площи, а устройството им се определя в Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и по правната си характеристика са мероприятия и дейности които не позволяват възстановяването на собствеността. При изложеното от фактическа страна е констатирано, че няма нарушения при издаването на обжалвания акт и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Съдебното производство е образувано по жалба срещу административен акт, издаден по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В него се определя застрояването в имот, намиращ се в границите на урбанизирана територия, за който по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяването на собствеността. В настоящия случай е налице решение на ПК, сега ОСЗ за процесния имот върху който се признава правото на възстановяване на собствеността в реални, възстановими стари реални граници. Това решение е първото от реституционната процедура с което се признава право, но следва да бъде издадено последващо, по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ с което се определи имота в граници и площ според действащ регулационен план, ако не е застроен и е в хипотезите по чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Ако имотът е изцяло застроен, то се присъжда обезщетение, тъй като не е възможно възстановяване на собствеността върху имот в реални граници. По изложените съображения доводите поддържани пред административния съд и в касационната, жалба, че собствеността е възстановена върху имота в реални граници са неоснователни. Обратното, поради предстоящо провеждане на процедурата по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ се определя застрояването в границите на бившия имот и което определя производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ като предварително и междинно на производството по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Смесването на производствата по реституционната процедура по ЗСПЗЗ, както и прилагането на материални предпоставки по други реституционни закони от касатора водят до неоснователност на поддържаните доводи за нарушения относно фактическото застрояване в имота. В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се определя застрояването според разпоредбата на строителните правила и норми на Наредба № 7/2003 г. което е частен случай на строителство, строителни дейности и мероприятия, неизчерпателно изброени в § 1в ППЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяване на собствеността. Дали имотът е застроен в съответствие с регулационното си отреждане или в отклонение от него, дали има строителни книжа или не, е без значение за правилното решаване на спора, поради което са без значение и спорните факти дали мероприятието е изпълнено точно или в цялост и дали строителните дейности или елементите му са относими към градина или парк. Назначената по делото съдебно техническа експертиза е установила по безспорен начин изпълнението на елементите от инфраструктурата на парково строителство поради което изводите от фактическата страна в мотивите към обжалваното решение са обосновани на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон, правилно приложен от съда. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2,пр. 1 АПК, Върховният административен съд Четвърто отделение,