Решение № 6470 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13233/2018 г.

Решение № 6470 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13233/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Ш., чрез проц. му представител юрисконсулт И. К., против решение № 85/13.10.2017 г., постановено по адм. д. № 213/2017 г. по описа на Административен съд Ш.. С доводи за недопустимост се иска обезсилване на решението, ведно със законните последици. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Н. Д.. Настоящото производство е образувано след като с решение № 12952/25.10.2018 г. на петчленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 10141/2018 г. е отменено, по реда на чл. 239, т. 1 АПК, решение на тричленен състав на ВАС, второ отделение, постановено по адм. д. № 13394/2017 г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане, от друг състав, на касационната жалба против решение № 85/13.10.2017 г., постановено по адм. д. № 213/2017 г. по описа на Административен съд Ш.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Д. против заповед № РД-25-2165 от 01.12.2009 г на кмета на Община Ш.. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и критична преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Изготвеният съдебен акт показва задълбочени познания на решаващият съдия на законовите норми и тълкувателната практика, грамотност и правна култура. С процесната заповед се одобрява проект за изменение на Подробен устройствен план – Работен устройствен план за част от УПИ I – "озеленяване, КОО, търговия, услуги, газстанция /бензиностанция/" от кв. 574 б по ПРЗ на гр. Ш. във връзка с констатирано наличие на подземна инфраструктура – ел кабели, като се изменя конфигурацията на сградите (пет броя ателиета) със запазване на фасадите по действащия ПУП – ПРЗ и РУП, одобрени със заповед № РД-25-1649/16.09.2009 г. Административният съд е приел, че е налице надлежно оспорване, тъй като жалбоподателката Дякова притежава учредено право на строеж върху обект – ателие № 2 "за стъкларски услуги" с РЗП 49 кв. м. в общински УПИ I в кв. 574 б - предмет на плана и същата е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Прието е и, че процесната заповед не е съобщавана на оспорващата, а също и на нейния праводател «Йомо Стар» ООД, както и на неговия праводател «Ем ДИ ЕС» ЕООД, придобил правото на строеж след проведен търг. Възраженията на ответника - кмета на Община Ш., за погасено към момента на оспорването право на строеж са възприети като неоснователни, тъй като учреденото право на строеж с Договор от 18.12.2008 г. на «Ем ДИ ЕС» ЕООД не се погасява автоматично с изтичане на 5 годишният срок, който е давностен, но започва да тече от момента, в който е възможно реализирането на правото на строеж. Безспорно установено, че е този момент е настъпил в по-късен момент - след реализиране от общината на проекти за изграждане на уличен водопровод и канализация през 2014 г. Предвид това и позовавайки се на ТР № 3/16.04.2013 г. на ОС на ВАС по т. д. № 1/2012 г., административният съд е приел, че жалбоподателката има непосредствен, личен и пряк интерес от оспорване на заповедта и образуваното съдебно производство е допустимо. По същество е прието, че заповедта е валиден административен акт, но незаконосъобразен, поради съществено нарушение на изискванията за форма, визирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липсват мотиви от фактическа и правна страна. Установено е нарушение и на изискването по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Относно допустимостта на жалбата в решение № 12952/25.10.2018 г. на петчленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 10141/2018 г. са изложени мотиви, задължителни по своя характер и които този съд споделя. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че Н. Д. е активно легитимирана да оспори процесния административен акт, тъй като същата притежава учредено право на строеж за обект – ателие за стъкларски услуги с РЗП 49 кв. м. в процесния общински урегулиран поземлен имот - предмет на плана, поради което се явява заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ, доколкото оспорената заповед не е била съобщена надлежно на нито едни от предходните праводатели и правото не е погасено по давност, с оглед началния момент - реализиране от общината на проекти за изграждане на уличен водопровод и канализация през 2014 г. Съдът е извършил правилна преценка на доказателствата и в съответствие с процесуалните правила е установил съществено нарушение на чл. 135, ал. 3 и 4 ЗУТ. По делото безусловно липсва заповед на кмета на Община Ш. за допускане изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ, което е задължителна фаза, предхождаща изработването и одобряването на този ПУП. Нарушението е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Като е възприел тези нарушения за съществени и е отменил заповедта като незаконосъобразна, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - в касационната жалба, на ответницата Н. Д. следва да се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 720 лв. доказани по своя размер. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав