Решение № 14056 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3105/2009 г.

Решение № 14056 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3105/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йонко Тончев в качеството му на началник сектор "Пътна полиция" при ОДП на МВР - Бургас срещу решение № 1155 от 29.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1494/2008 г. от АС - Бургас. В жалбата подробно се мотивират съображения за неправилност на решението по основанията на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - Станимир Томов Мидюров, чрез пълномощника си адв. С. Каров, в писмени бележки застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С оспореното решение АС-Бургас е отменил, като незаконосъобразна, заповед рег. № ЗК-112 от 10.09.2008 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДП на МВР - Бургас, с която на осн. чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР на Станимир Мидюров е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния орган неправилно е приложил материалния закон. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е във връзка с възраженията на страните, с нормите на закона и подзаконовите нормативни актове и въз основа на това е направил изводи, които съответстват напълно на установеното. Касаторът счита, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и е дал неправилно тълкуване на материалния закон, тъй като не е взел под внимание нормативните документи, свързани с патрулно-постовата дейност (ППД) и по-конкретно нормата на чл. 109, ал. 2, т. 17 от Инструкцията за ППД на МВР, утвърдена със заповед № Iз-2295 от 08.12.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Възражението е неоснователно. Съгласно посоченият текст служителите от ППД уведомяват ОДЦ (ОДЧ) при констатиране на данни за извършено престъпление, при получен сигнал за извършено или извършващо се престъпление, като установяват самоличността на подалия информацията, предприемат действия за запазване на местопроизшествието, установяване на свидетели и задържане на извършителите. Но текста на чл. 109, ал. 1 от същата Инструкция задължава нарядите да осигуряват опазването на обществения ред и да противодействат на престъпността в границите на разпоредената им за обслужване територия. В конкретния случай служителите от пътна полиция са били сигнализирани за евентуално извършено престъпление извън границите на разпоредената им територия, за което те са сигнализирали незабавно прекия си ръководител и са извършили разпоредените им от него действия. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, утвърдена със заповед рег. № Iз-1015 от 04.07.2006 г. от министъра на вътрешните работи заповедите и разпорежданията на началниците са задължителни за подчинените им служители. Ето защо всякакви други действия, извън разпоредените от Иван Гюлев, в конкретния случай биха били извършени от служителите на ПП самоволно и в разрез с разпорежданията на прекия ръководител, за което също между впрочем биха носили дисциплинарна отговорност. Нещо повече, съгласно чл. 3, ал. 2 от Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, нарушение на служебната дисциплина е това противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР, ППЗМВР или КТ. Това изброяване е изчерпателно, а в случая не се касае до нарушение на текстове от посочените нормативни актове. Ето защо, като е отменил оспорения пред него административен акт, съдът от първата инстанция е постановил правилно решение, което ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,