Решение № 1607 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на ГОСТОСО ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя Е. Иванова, чрез представител по пълномощие адв. К. Коцопулос от Софийска адвокатска колегия против Решение 4224/26.06.2023 год., постановено по административно дело 7590/2022 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Заявено е твърдение, че в оспореното съдебно решение, АССГ неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необосновано е приел, че жалбата срещу Заповед З-ЦУ-781/11.05.2022 год. на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, в частта относно искането за прогласяване на нищожността й, е неоснователна. Развити са доводи, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че новото произнасяне на административния орган, обективирано в Заповед З-ЦУ-781/11.05.2022 год. не противоречи на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Решение 3022/31.03.2022 год. по адм. дело 10880/2021 год. по описа на ВАС, VІІ отделение. Заявено е несъгласие и с извода на съда, че ако административния орган е постановил акта, без да се съобрази с дадените от съда указания, то неговия акт ще бъде материално незаконосъобразен, но не и нищожен. По повод тези изводи на съда, оспорващия се позовава на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, като приема разпоредбата за приложима, доколкото счита, че постановения от административния орган нов административен акт е в противоречие с влязло в сила решение на съда, поради което се явява нищожен. В подкрепа на този правен извод, в касационната жалба са развити подробни доводи и аргументи, в подкрепа на които са цитирани различни абзаци от отменителното решение на ВАС. Сочи, че с цитираното решение, ВАС е отменил отказа на компетентния орган и е върнал преписката за ново произнасяне с указанието, административният орган да извърши проверка, дали дейността на кандидата е ограничена в резултат на Заповеди РД-01-626/27.10.2020 год., РД-01-655/13.11.2020 год., РД-01-677/25.11.2020 год., РД-01-718/18.12.2020 год., РД-01-20/15.01.2021 год., РД-01-52/26.01.2021 год. и РД-01-132/26.02.2021 год. на министъра на здравеопазването. В мотивите на постановения нов административен акт, административният орган е приел, че не е изпълнено условието дейността на обекта да е преустановена и/или ограничена в резултат на посочените заповеди на министъра на здравеопазването, поради което отново е отказал предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на ГОСТОСО ЕООД, несъобразявайки се с тълкуванието на съда, направено по отношение израза ограничаване на дейността. Заявено е също, че в мотивите на административния акт са цитирани изводите на ВАС, че дейността на дружеството е била ограничена и е налице спад в оборота на обекта, видно от приложените по делото доказателства, но независимо от това, както и обстоятелството, че при повторното административно производство не са ангажирани и събрани допълнителни доказателства, т.е. фактическата обстановка е идентична на предходно установената такава, административният орган отново е приел, че с посочените заповеди не е преустановена и/или ограничена дейността по приготвяне и доставка на храна. В оспорения административен акт са развити обстойни доводи, които са мотивирали органа да приеме липсата на ограничаване на дейността, които според оспорващия са в пълно противоречие с дадените от ВАС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В заключение е заявено, че оспорената пред АССГ заповед е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, като издадена в противоречие с Решение 3022/31.03.2022 год. по адм. дело 10880/2021 год. по описа на ВАС, VІІ отделение. В тази смисъл, като е достигнал до противния извод, АССГ е постановил неправилен, в противоречие с материалния закон и необоснован съдебен акт. В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, по силата на което да се прогласи нищожността на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител адв. Коцопулос поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, като заявява искане за отмяна на оспорения съдебен акт и присъждане на разноски. Ответникът - Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Е. Митева оспорва касационната жалба, като развива доводи за законосъобразност и обоснованост на оспорения съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице заявените пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага, съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, като мотивите в подкрепа на този извод са следните: С оспореното решение, състав на Административен съд София-град е отхвърлил искането на ГОСТОСО ЕООД за прогласяване на Заповед З-ЦУ-781/11.05.2022 год. на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите за нищожна. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Със Заповед З-ЦУ-1853/23.12.2020 год., Изпълнителният директор на Националната агенция по приходите (НАП) е одобрил Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки, със срок за подаване на проектите 20.01.2021 год., 16. 30 часа. В т. 11.1 Критерии за допустимост на кандидатите, подточка 4 от Условията за кандидатстване, е указано, че кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с РД-01-626/27.10.2020 год., РД-01-655/13.11.2020 год., РД-01-677/25.11.2020 год., РД-01-718/18.12.2020 год., РД-01-20/15.01.2021 год., РД-01-52/26.01.2021 год. и РД-01-132/26.02.2021 год. на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа, и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност (съгласно данни за 2019 г.) в един от посочените в условието кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности (КИД 2008 Приложение 3 към настоящите Условия), между които е и код 56 Ресторантьорство. Във връзка с горното, дружеството ГОСТОСО ЕООД е подало проектно предложение BG16RFOP002-2.095-5391 с дата 14.01.2021 год. По повод подаденото проектно предложение и след извършена служебна проверка, на 25.02.2021 год. до дружеството-кандидат е изпратено уведомление, в което са констатирани несъответствия по заявлението за подкрепа. Посочено е, че в резултат на проверката е установено, че посоченият оборот в т. 5 Е-Декларации на формуляра за кандидатстване, не съответства на данните, налични в НАП. В тази връзка, от ГОСТОСО ЕООД е изискано предоставяне на справка по месеци и видове дейности за отчетените продажби, за периода от 28.11.2019 год. до 31.01.2020 год., доказващи посочения от кандидата оборот за референтния период на преустановяване на дейността с код 56.29 Други дейности по приготвяне и доставяне на храна, в изпълнение на заповеди на министъра на здравеопазването, която да послужи за определяне размера на помощта съгласно т. 9.1 от Условията. В изпълнение на така даденото указание, дружеството е предоставило отговор, по отношение на осъществяваната дейност, като е заявило, че приготвя готвена храна за заведения за бързо хранене и ресторанти и кетъринг. Посочено е също, че дейността е пряко свързана с дейността на ресторанти и заведения и затварянето и ограничаването на дейността им рефлектира и върху дейността на дружеството, т.е. я ограничава. Твърди, че дейността на дружеството е продължила в периодите на действие на заповедите на МЗ. В подкрепа на така заявеното са представени справка за реализирания оборот за периода 28.11.2019 год. - 16.12.2019 год. и копия от месечни отчети за ноември и декември 2019 год. и януари 2020 год. Като е приел така дадените разяснения за недостатъчни, с уведомление от 19.03.2021 год., административният орган е указал на ГОСТОСО ЕООД наличието на несъответствие между данните в заявлението и данните, налични в НАП. Посочено е, че след анализ на декларираните от кандидата данни за референтния период 28.11.2019 год. - 16.12.2019 год. и данните подадени в справка-декларация по ЗДДС обхващащи същия период е установено, че няма намаление на реализираните приходи от дружеството и същото е продължило дейността си. С оглед тази констатация е предоставена възможност на дружеството да оттегли заявлението си. По повод така изпратеното уведомление, дружеството-кандидат е предоставило отговор, съгласно който, за периода 28.11.2019 год. 16.12.2019 год. не е било регистрирано по ЗДДС, поради което не е декларирало оборотите си в справката-декларация по ЗДДС и размерът на реализирания оборот за този период е доказан в изпратената с предходния отговор справка за реализираните обороти и отчети от фискално устройство. Оборотът деклариран в справката-декларация по ЗДДС е за периода 17.12.2019 год. 31.01.2020 год. Сочи се, че заявените обороти са декларирани в Годишната данъчна декларация на дружеството за 2019 год. като счита за доказан спад в оборота за периода 28.11.2020 год. 31.01.2021 год. с около 27%. Във връзка с така установеното, Изпълнителният директор на НАП е постановил Заповед З-ЦУ-937/05.04.2021 год., с която на дружеството ГОСТОСО ЕООД е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подаденото проектно предложение, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и 18 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), чл. 26б от ЗМДВИППП и Решение 947 от 18.12.2020 г. на Министерски съвет на Република България. Отказът е мотивиран с т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване. Недоволен от така постановения отказ, дружеството-кандидат е оспорило същия пред АССГ, където е образувано адм. дело 4362/2021 год. по описа на съда. С Решение 4501 от 06.07.2021 год., постановено по адм. дело 4362/2021 год., състав на АССГ е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановения съдебен акт е бил оспорен пред ВАС, който с Решение 3022/31.03.2022 год., постановено по адм. дело 10880/2021 год. по описа на съда е отменил Решение 4501 от 06.07.2021 год. по адм. дело 4362/2021 год. на АССГ и вместо него е отменил Заповед З-ЦУ-937/05.04.2021 год. на Изпълнителния директор на НАП. Със съдебния акт на ВАС е указано преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на отменителното решение на ВАС е прието, че въведените с т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване критерии за допустимост, изискват кандидатите да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа. В оспорения акт, административният орган не отрича този спад в оборота, а единствено констатира липса на преустановяване на дейността. В случая дружеството не твърди преустановяване на дейността, а ограничаването й, в каквато насока административният орган не е изложил мотиви в обжалвания административен акт. Именно поради липсата на мотиви по отношение на заявеното от кандидата ограничаване на дейността му, съдът е отменил акта и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Указано е, при новото разглеждане на заявлението, административният орган да извърши проверка дали дейността на кандидата е ограничена в резултат на Заповеди с РД-01-626/27.10.2020 год., РД-01-655/13.11.2020 год., РД-01-677/25.11.2020 год., РД-01-718/18.12.2020 год., РД-01-20/15.01.2021 год., РД-01-52/26.01.2021 год. и РД-01-132/26.02.2021 год. на министъра на здравеопазването В изпълнение на съдебното решение, административният орган е извършил повторна служебна проверка за допустимост на подаденото заявление с рег. BG16RFOP002-2.095-5391 от ГОСТОСО ЕООД, при което е установено, че за лицето не е изпълнено едно от условията по т. 11.1 Критерии за допустимост на кандидатите. С оглед на това, административният орган е постановил Заповед З-ЦУ-781/11.05.2022 год., с която е отказал да предостави безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки на ГОСТОСО ЕООД с [ЕИК], заявление BG16RFOP002-2.095-5391. В мотивите на административния акт е цитирано отменителното решение на ВАС и дадените с него задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочено е, че в изпълнение на тези указания е извършена повторна служебна проверка, в хода на която са анализирани относимите заповеди на министъра на здравеопазването. В мотивите на акта се твърди, че при повторната проверка, на анализ са подложени и декларирания спад на оборота за периода 28.11.2020 год. 31.01.2021 год., спрямо оборота за референтния период 28.11.2019 год. 31.01.2020 год., при което е установено, че за част от референтния период, дружеството не е било регистрирано по ЗДДС и реализирания оборот през този период включва данъка, което води до неправилно определяне на реализираните обороти, съответно начисляване на спада в оборотите. Тълкувайки разпоредбата на чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год., и за преодоляване на последиците, административният орган е приел, че ограничаването на дейността е свързано с наличие на преустановяване за част от дейността на предприятието, свързано с местоположение или за наложена забрана за извършване на съвкупността от действията, формиращи дейността. Така постановения втори административен акт е бил оспорен от ГОСТОСО ЕООД пред АССГ, по повод което оспорване е образувано адм. дело 7590/2022 год. по описа на съда. В сезиращата съда жалба е заявено твърдение, че оспорената заповед е нищожна, респ. незаконосъобразна, в подкрепа на което са развити подробни доводи. С протоколно Определение от 21.11.2022 год., състав на АССГ е оставил без разглеждане жалбата на ГОСТОСО ЕООД против Заповед З-ЦУ-781/11.05.2022 год. на Изпълнителния директор на НАП и е прекратил производството по делото. При постановяване на този правен резултат, съдът е приел сезиращата жалба за просрочена, доколкото оспорената заповед е обявена чрез системата ИСУН на 13.05.2022 год., от която дата е започнал да тече 14-дневния срок за оспорване. Жалбата до съда е депозирана чрез НАД на 28.07.2022 год., т.е. след изтичане на законоустановения срок, поради което и в съответствие с чл. 159, т. 5 от АПК, същата се явява недопустима за разглеждане. След проведено касационно оспорване, с Определение 1145/02.02.2023 год. по адм. дело 391/2023 год., състав на ВАС е отменил Определение от 21.11.2022 год. на АССГ по адм. дело 7590/2022 год. с което е оставена без разглеждане жалбата на ГОСТОСО ЕООД в частта по предявеното искане за обявяване на нищожност на Заповед З-ЦУ-781/11.05.2022 год. на Изпълнителния директор на НАП и е прекратено производството в тази му част, като делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част. В останалата част, относно твърдението за незаконосъобразност на административния акт, Определението на АССГ е оставено в сила. В изпълнение на дадените указания, след проведено съдебно производство, първоинстанционният административен съд е постановил Решение 4224/26.06.2023 год. по адм. дело 7590/2022 год. по описа на АССГ, с което е отхвърлил искането на ГОСТОСО ЕООД за прогласяване на нищожността на Заповед З-ЦУ-781/11.05.2022 год. на Изпълнителния директор на НАП. При постановяване на този правен резултат, съобразявайки указанията на касационната инстанция, първоинстанционният съд правилно е очертал предмета на спора, а именно наличието на обстоятелства, обосноваващи нищожност на административния акт. При така очертания предмет, съдът е анализирал събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, като е съпоставил същата с въведените от правната теория и съдебната практика 4 критерия за нищожност, а именно: 1) некомпетентността на административния орган, като основание за нищожност; 2) порок във формата, като основание за нищожност; 3) съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като основание за нищожност; 4) нарушения на материалния закон, като основание за нищожност. В резултат на този анализ, съдът е приел, че в случая не е налице нито един от цитираните критерии, който да обоснове нищожността на оспорената заповед. Съдът е приел за неоснователно и обективираното в жалбата твърдение за нищожност на процесната заповед, поради противоречието й със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Решение 3022/31.03.2022 год. по адм. дело 10880/2021 год. по описа на ВАС. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съдът е формирал извод, че Заповед З-ЦУ-781/11.05.2022 год. на Изпълнителния директор на НАП не е постановена в противоречие с дадените задължителни указания в отменителното решение на ВАС. В съответствие с тези мотиви, първоинстанционният административен съд е отхвърлил искането за прогласяване на административния акт за нищожен. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящата инстанция намира за нужно да посочи, че в сезиращата касационна жалба са развити доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, доколкото по мнение на касатора в случая е налице нищожност на административния акт единствено и само в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. От страна на оспорващия липсват твърдения, доводи или аргументи, че Заповед З-ЦУ-781/11.05.2022 год. на Изпълнителния директор на НАП се явява нищожна на основание някой от посочените по-горе 4 критерия за нищожност, въведени от правната теория и съдебната практика. Разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК указва, че Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, поради което, настоящият състав дължи произнасяне единствено по заявеното твърдение за наличието на предпоставката на чл. 177, ал. 2 от АПК, обосноваваща наличието на нищожност на административния акт. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Анализът на така цитираната разпоредба, в светлината на настоящия правен спор, обосновава извод, че за да се приеме, че Заповед З-ЦУ-781/11.05.2022 год. на Изпълнителния директор на НАП е постановена в противоречие с влязлото в сила Решение 3022/31.03.2022 год. по адм. дело 10880/2021 год. по описа на ВАС, е необходимо да се установи какво е постановено с това съдебно решение и какво е постановено с оспорената заповедта. Твърденията на касационния жалбоподател е, че постановения административен акт противоречи на задължителните указания на съда, дадени в съдебното решение. По мнение на настоящия състав, твърдяното в касационната жалба противоречие не е налице. Видно от мотивите на решението на ВАС, съдът е установил, че в предходно постановената заповед, административният орган не е изложил мотиви, относно заявеното от дружеството-кандидат твърдение за ограничаване на дейността му. Именно поради липсата на мотиви относно твърдяното ограничаване на дейността, съдът е отменил акта и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Конкретното указание на ВАС е при новото разглеждане на заявлението, административният орган да извърши проверка дали дейността на кандидата е ограничена в резултат на Заповеди с РД-01-626/27.10.2020 год., РД-01-655/13.11.2020 год., РД-01-677/25.11.2020 год., РД-01-718/18.12.2020 год., РД-01-20/15.01.2021 год., РД-01-52/26.01.2021 год. и РД-01-132/26.02.2021 год. на министъра на здравеопазването. В този смисъл, съдът е установил наличие на допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила липсата на мотиви в постановения отказ по отношение на твърдяното от кандидата ограничаване на дейността, което налага връщане на преписката за извършване на нова проверка и излагане на мотиви в указаната посока. В постановения съдебен акт липсват указания в какъв смисъл следва да бъде новото произнасяне на административния орган, а само указания за извършване на допълнителна проверка и излагане на мотиви в резултат на констатациите от тази проверка. От мотивите на Заповед З-ЦУ-781/11.05.2022 год. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че в изпълнение на указанията на съда, административният орган е извършил допълнителна служебна проверка, фактическите установявания от която също са обективирани в заповедта. На допълнителен анализ са били подложени както относимите заповеди на министъра на здравеопазването, така и декларирания от кандидата спад. В резултат на този допълнителен анализ, както и позовавайки се на разпоредбата на чл. 26б от ЗМДВИП, административният орган е обосновал подробни мотиви, че ограничението на дейността е свързано с наличието на преустановяване на част от дейността на предприятието, свързано с местоположение или наложена забрана за извършване на съвкупност от действия, формиращи дейността. Въз основа на тези фактически установявания и в съответствие с изложените мотиви, относно ограничението на дейността, административният орган е обосновал извод, че въпреки представените и приети по делото доказателства, свързани със спад на оборота на търговския обект и независимо, че същото може би е в резултат най-общо от въведените противоепидемични мерки, дейността на търговския обект не е нито ограничена, нито преустановена със заповед на министъра на здравеопазването и в този смисъл, кандидатът не подлежи на подпомагане по програмата. Предвид горните фактически обстоятелства се обосновава извод, че административният орган е изпълнил задължителните указания на съда, дадени по тълкуването и прилагането на закона, а именно, извършил е допълнително указаните проверки и е развил подробни мотиви, относно заявеното от кандидата ограничаване на дейността му. В този смисъл не е налице твърдяното в касационната жалба противоречие между постановения административен акт и влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК. Като е достигнал до идентичен правен извод и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,