Решение № 5322 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1295/2021 г.
ВАСV отделение27.04.2021 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5219 от 8 октомври 2020 г. постановено по адм. дело № 5916 от 2020 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪДЖДА Агенция Митници, да заплати на К. К. [ЕГН], сумата от 600/шестстотин/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5322 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1295/2021 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез пълномощника му главен юрисконсулт В. А., срещу решение № 5219 от 8 октомври 2020 г. постановено по адм. дело № 5916 от 2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 3402 от 8 юни 2019 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът – К. К., чрез пълномощника му адвокат Л. Ц. оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на К. К., в качеството му на държавен служител – инспектор в ТД на Агенция "Митница", ТД "Югозападна", МП "Калотина", с ранг II-ри младши, срещу заповед № 3402 от 08 юни 2020 г. на директора на Агенция "Митница", с която на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение без предизвестие, като на осн. чл. 108, ал. 2 от ЗДСл, същият не запазва придобития ранг на държавна служба, за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от същия закон. От фактическа страна инстанцията по същество е установила, че дисциплинарното производство е водено срещу девет държавни служители, сред които е К. К., за това, че от началото на месец януари 2019 г. до 6 февруари 2020 г. на територията на Република България, повече от три лица, включително длъжностни лица – полицейски органи и служители на Агенция "Митници", участват в организирана група – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 302 от НК и чл. 301 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 2 от НК. Със заповед № 3 АМ-489/32-84532 от 20 март 2019 г. директорът на Агенция "Митници" е назначил дисциплинарен съвет за срок от 3 (три) години, с определен поименен състав, а със заповед № 3 АМ-610/32-107869 от 08 април 2020 г. директорът на Агенция "Митници" е наредил на същия дисциплинарен съвет да образува дисциплинарно дело срещу деветимата държавни служители, сред които и К. за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, описани в докладна записка от ръководителя на Инспектората на Агенция "Митници", рег. № 32-107771 от 08 април 2020 г. и след като разгледа дисциплинарното дело да предостави на директора свое решение, в законоустановените срокове. С докладна записка от 10 април 2020 г. председателят на дисциплинарния съвет е уведомил директора на Агенция "Митници" за проведено заседание на дисциплинарния съвет на 10 април 2020 г. по дисциплинарно дело № 11 от 2020 г. В т. 6 от същото е обективирано становище на дисциплинарния съвет, прието с четири гласа "за", че митническият служител е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, за което може да му се наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Същото становище е изразено и по отношение на останалите 8 (осем) служителя. На 21 април 2020 г. К. се е запознал със заключението на комисията за нарушение на етичните норми за поведение, регламентирани в разпоредбите на т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ, на чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 1 и ал. 3, чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 28 от ЗДСл, както и т. V. 23, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика, връчена му на 28 май 2018 г., респ. т. V. 27, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика, връчена му на 05 март 2019 г., във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, за което е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Мотивирано е, че в качеството му на служител на Агенция "Митници" е привлечен като обвиняем за участие в корупционни прояви, като е заподозрян в получаване на облаги, които не му се следват и е допринесъл да бъде задържан от компетентните органи, и да му бъде повдигнато обвинение, във връзка с изпълнение на служебните му задължения, а също така с действията си е накърнил престижа на Агенция "Митници", доверието в институцията в борба с организираната престъпност, и това, че не може да му се разчита, както и от това, че с действията си е дал повод и е допринесъл за широкото отразяване в медийното пространство на противоправното му поведение. С писмо от 21 април 2020 г. служителят е поканен на 22 април 2020 г. да се яви в Инспектората в Агенция "Митници" да даде писмени обяснения и да бъде изслушан от директора на агенцията. За проведеното изслушване е съставен протокол № П-43/32-118276 от 22 април 2020 г. като в дадения му срок до 23 април 2020 г. К. К. е депозирал писмени обяснения, в които е посочил, че при изпълнение на служебните си задължения винаги е спазвал правилата и нормите на ЗМ, длъжностната му характеристика и Етичния кодекс на митническите служители в Агенция "Митници" като през трудовия му стаж в агенцията е награждаван за изпълнение на служебните му задължения, носител е на "Сребърна значка – Митничар на годината". Заявил е, че е необяснимо за него привличането му като обвиняем по ДП № 101/2019 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 1042 от 2019 г., както и че никога не е участвал в организирана престъпна група и корупционни практики. В административната преписка са приложени 2 броя експертни решения на ТЕЛК, установяващи, че К. боледува от неинсулинозависим захарен диабет, което заболяване попада в списъка към Наредба № 5 от 20 февруари 1987 г. за болестите, при които работещите боледуващите от тях имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. На 08 юни 2020 г. директорът на Агенция "Митници" е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прекратяване на служебното правоотношение на К. К. От правна страна административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на Агенция "Митници", с оглед нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл и чл. 108, ал. 1 от същия закон, но в нарушение на предписаната от закона форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е нарушение на императивното изискване на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл. Според съда дисциплинарния съвет не е изяснил фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, а е пренесено в заповедта, възпроизвеждаща фактите и обстоятелствата по същото, което е нарушение на формата на акта в нейната част по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл – описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Направени са изводи за осъществен състав на нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, без да са изложени конкретно установени факти в хода на дисциплинарното разследване, а е възпроизведена информацията, съдържаща се в писмо на специализираната прокуратура и изпратените материали за привличането на жалбоподателя като обвиняем. Също така е посочил, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел. Определеното наказание е най-тежкото и административният орган не е извършил анализ на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, според която наказанието следва да е съразмерно на описаните в заповедта нарушения. Съдът като е преценил, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, е постановил обжалваното отменително решение. Решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е достигнал до законосъобразни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. В разглеждания случай правилно съдът е преценил, че наложеното дисциплинарно наказание на К. К. е по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл за нарушение на т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ, на чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 1 и ал. 3, чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 28 от ЗДСл, както и т. V. 23, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика, връчена му на 28 май 2018 г., респ. т. V. 27, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика, връчена му на 05 март 2019 г., във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, за което е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. С оглед заключението на дисциплинарно-разследващия орган, дисциплинарните нарушения са извършени чрез действия, изразяващи се в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1, предл. първо и второ от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, за което митническият служител е привлечен като обвиняем и по ДП № 101/2019 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 1042 от 2019 г. и му е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 5000 (пет хиляди) лева, но наказателното производство не е приключило с влязла в сила законна присъда. Обосновано съдът е счел, че по отношение на изпълнителното деяние на приетото за извършено от държавния служител нарушение на служебните му задължения и на изискванията за етично поведение, дисциплинарно – наказващият орган не е описал поведението на служителя, за което е наложено дисциплинарното наказание. Не са изложени факти, нито в протокола на дисциплинарния съвет, нито в заповедта за уволнение на К., които да сочат действията и обстоятелствата са извършени неправомерно от лицето, за да се стигне до налагане на процесното наказание. В становището на дисциплинарно-наказващия съвет единствено е посочено, че в резултат на проведена специализирана операция на ГКПП "Калотина" от Специализирана прокуратура са задържани митнически служители, които от началото на месец януари 2019 г. до 06 февруари 2020 г. на територията на Република България, повече от 3 (три) лица, включително и служители от Агенция "Митница", участват в организирана престъпна група с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 302 от НК и по чл. 301 от НК. Това са единствените факти, описващи извършеното нарушение. Същите нямат конкретно съдържание, сочещо описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателства, които го потвърждават, което нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Правилно първостепенният съд е приел, че нарушението е от категорията на съществените, тъй като същото води до невъзможност да се установи кога и какви дисциплинарни нарушения е извършил ответникът по касация и за кои от тях може да се ангажира дисциплинарната отговорност, в качеството му на държавен служител в Агенция "Митници". В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание също не се съдържат мотивите, изискуеми от закона, а изложеното в становището на дисциплинарния съвет е възпроизведено в нея. Това е довело до нарушение на формата на заповедта, което е изискване за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на индивидуален административен акт и е рефлектирало върху правилното приложение на материалния закон и целта на закона. Доводът, изложен в касационната жалба, че по случая е предоставен медиен клипинг общо 262 публикации в медийното пространство, не опровергава изводите на административния съд за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, а напротив обосновава отново липсата на факти и обстоятелства, при които е извършено дисциплинарно нарушение и за което следва да се наложи наказание. Преповтарят се оплаквания, които вече са разгледани от инстанцията по същество и не сочат, че е провеждано самостоятелно дисциплинарно производство, в рамките, на което да са доказани определени действия, респ. бездействия на митническия служител, които могат да се определят като дисциплинарно нарушение. Дисциплинарният орган е приел съпричастност на служителя в извършване на престъпление – участие в организирана престъпна група, без образуваното наказателно производство да е приключило с влязла в сила присъда, което е нарушение на презумпцията за невиновност, прогласена от чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 16 от НК и чл. 6, ал. 2 от ЕКПЧОС. Привличането като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения и на правилата на етичните кодекси, както се твърди в касационната жалба. Не може да се приеме, че огласяването на специализираната акция на прокуратурата и привличането като обвиняем на К. е действие на този служител, което уронва престижа на службата и на Митница Калотина. Административният орган не е установил конкретно поведение, което да бъде свързано с неизпълнение на конкретни служебни задължения или етични правила, за да бъде квалифицирано като нарушение на същите. Дисциплинарният съвет не е извършил самостоятелно изследване на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение на служебни задължения или етичните правила за поведение. В обобщение- правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в оспорената заповед липсва посочване на конкретни факти и обстоятелства относно извършени нарушения от страна на К. и не са направени относимите изводи, касаещи етичното му поведение като държавен служител в Агенция "Митници" и сочещи конкретно установени нарушения на служебните задължения, както и че административния орган не е доказал извършено дисциплинарно нарушение, за което да се наложи предвиденото най-тежко дисциплинарно наказание. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Противно на тезата на касатора, не е съществено процесуално нарушение неизискването от съда на информация от специализирана прокуратура във вр. с образувано досъдебно производство № 101/2019 г. и пр. пр. 1042/2019 г. Законосъобразно искането на жалбоподателя не е било уважено от първоинстанционния съд защото предмет на изследване от съда са фактите, установени в хода на дисциплинарното производство във вр. с правните основания за налагане на дисциплинарното наказание, при което исканите доказателства правилно са възприети от съда като установяващи факти, неотносими към конкретния казус. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не се установяват посочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на К. К. следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор от 09.02.2021 г. за правна защита и съдействие с адвокат Л. Ц., при уважено възражение за прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото и минималния размер на предвиденото възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 107, ал. 1