Решение № 2727 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7885/2019 г.
ВАСIII отделение20.02.2020 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/30.04.2019 г. по адм. дело № 207/2019 г. по описа на Административен съд – Русе. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2727 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7885/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Общински съвет – Ценово (ОбС), представлявано от председателя Г. Георгиева, чрез пълномощника си адв. Рафаилова, против решение № 25/30.04.2019 г. по адм. дело № 207/2019 г. по описа на Административен съд – Русе. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, като счита, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, подадена срещу решение на Общински съвет - Ценово, което не подлежи на обжалване. Моли съда да го обезсили. Алтернативно се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По тези съображения иска отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесното решение на Общински съвет - Ценово. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се представлява. В постъпила по делото молба от процесуалния представител адв. Рафаилова, се моли за даване на ход на делото по същество и се поддържа касационната жалба. Ответната страна - Областен управител на Област с административен център - Русе, в постъпил по делото отговор твърди, че касационната жалба на Общински съвет - Ценово е неоснователна. Излага доводи по същество на спора и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура твърди, че жалбата е неоснователна, а оспореното първоинстанционно решение е допустимо и правилно. Излага доводи по същество. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по оспорване на Областен управител на Област с административен център - Русе, срещу Решение № 381/11.02.2019 г. на Общински съвет – Ценово. С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд – Русе е отменил Решение № 381/11.02.2019 г. на Общински съвет – Ценово, прието с Протокол № 60 от заседание на 11.02.2019 г. на ОбС – Ценово. За да постанови това решение, съдът е приел, че общинският съвет няма правомощие да предоставя право на председателя си да сключва договори от облигационен характер, включая и такава за текуща правна помощ на колективния орган, какъвто се явява настоящият случай. По отношение обслужването на колективния орган е изложил подробни мотиви, че чл. 29а от ЗМСМА урежда правомощия на председателя на съвета по отношение: ръководството на "... самостоятелно звено, което подпомага работата на общинския съвет и на неговите комисии и осъществява организационно-техническото и административно обслужване на тяхната дейност. Звеното е на пряко подчинение на председателя на общинския съвет" (чл. 29, ал. 1 от закона). Направил е извод, че при необходимост от правно обслужване на ОбС няма пречка в това звено да бъде включено, респ. назначено лице с необходимите образование и професионална квалификация, което да подпомага правно работата на органа и при необходимост да го представлява в съдебни производства. По тези съображения и след подробен анализ на практиката на ВАС, решаващият съд е счел, че оспорваното решение на ОбС - Ценово в т. 1 е материално незаконосъобразно. Приел е също, че доколкото решението по т. 2 е производно от това по т. 1, то също се явява незаконосъобразно, тъй като вменява задължения на изпълнителния орган на общината - кмета по изпълнение на взетото в противоречие на закона решение по т. 1. В заключение съдът е счел, че разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 и чл. 23 от ЗМСМА регламентира правомощието на ОбС да решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Посочил е, че процесното решение не е от такова естество, тъй като то не касае въпроси от значение за общността, а правното обслужване и подпомагане на самия орган за местното самоуправление. Въз основа на тези изводи административният съд е приел, че е налице и съществено нарушение на изискването за формата на акта по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е отменил процесното решение на Общински съвет - Ценово. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА Общинският съвет избира и освобождава своя председател. Сред лимитативното изброяване не е включено правомощие за общинския съвет да предоставя право на председателя си да сключва каквито и да било договори от облигационен характер. Всички решения на общинския съвет, за чието изпълнение е необходимо възникване на гражданскоправни отношения, се изпълняват от кмета на общината, който встъпва в тях като неин представител. Що се отнася до председателя на общинския съвет, той има правата по чл. 25 от ЗМСМА. Визираното в т. 6 на цитираната норма правомощие на председателя на ОбС да го представлява пред външни лица и организации, посочено сред основанията за вземане на процесното решение, не включва права за сключване на облигационни съглашения, в какъвто смисъл е решението по т. 1. Общинският съвет е орган на местното самоуправление, но няма гражданска правосубектност - не е юридическо лице, не е и физическо лице. Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, касаещо правното обслужване на общинския съвет, в случая е налице възможността в звеното по чл. 29а от ЗМСМА да бъде назначено лице с необходимите образование и професионална квалификация, което да подпомага правно работата на този орган и при необходимост да го представлява в съдебни производства. Като орган на местно самоуправление общинският съвет не може самостоятелно и неконтролирано да участва в гражданския оборот като страна в едно гражданско правоотношение, свързано със задоволяване на нужди на населението или с осъществяване на дейност по управление на имуществото на общината. Участник в гражданския оборот от името и за сметка на общината може да бъде единствено и само кметът на общината, след санкция на общинския съвет при необходимост, както и определените от съвета второстепенни разпоредители с бюджетни средства, имащи качеството на самостоятелни субекти с юридическа обособеност. ЗМСМА не урежда и възможност общината да встъпва в граждански правоотношения чрез председателя на общинския съвет. Съотносим към дадения случай е доводът, че оспореното решение касае дейност по подпомагане работата на общинския съвет, но по силата на цитираната разпоредба, общинската администрация е натоварена с извършването й, като разпоредител с бюджетните средства е кметът на общината. Именно последният отговаря за разходването на средствата, постъпили както от републиканския бюджет, така и от собствени приходи на общината. Ето защо, първоинстанционният съд като е приел, че председателят на общинския съвет няма право да сключи договор с гражданскоправен характер за осъществяване на обслужваща дейност, макар и в защита интересите на общината, както и че общинският съвет няма самостоятелна гражданска правосубектност, различна от тази на общината е постановил едно правилно решение което следва да се потвърди. В хода на първоинстанционното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила или на приложимото материално право, което да води до неправилност на оспорения съдебен акт. При този изход на спора не следва да се присъждат разноски на касационния жалбоподател. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,