Решение № 6425 от 15.6.2023 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение15.06.2023 г.докладчик Мария Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1144 от 19.10.2022 г., постановено по адм. д. 1247/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Бургас, в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение 1144 от 19.10.2022г., постановено по адм. д. 1247/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-66-1304586/07.07.2022 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Национална агенция по приходите, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване за 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б.а от ЗДДС във връзка с чл. 187 ал. 1 от ЗДДС на търговски обект, стопанисван от Агенция А ЕООД, като незаконосъобразна. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършеното нарушение, а при издаването на заповедта са спазени всички процесуалноправни разпоредби на закона. Наведени са доводи за неоснователност на твърденията на съда за непълнота на разпоредителната част на заповедта. Твърди се, че при липса на деклариран търговски обект се счита, че търговската дейност се осъществява от седалището на дружеството. Въз основа на горното се иска отмяна на решението и потвърждаване на ЗПАМ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Агенция А ЕООД с [ЕИК], чрез управителя С. Журавлева, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 02.06.2022 г. в 10:23 часа от служител на ТД на НАП гр. Бургас е извършена контролна поръчка/покупка от онлайн магазин www.bonbonkids.bg на един летен комплект Teto за момиче, на стойност 16.90 лв., подробно описана в приложения ПИП 1304586/02.06.2022 г. На 03.06.2022 г. в 14:00 часа служителите на НАП посетили адреса за доставка на поръчката - гр. Бургас, ж.к. Братя Миладинови, ул. Марица 135, офис на "Еконт Експрес", където получили и заплатили посочената в поръчката стока. Установено е, че за покупката не била издадена касова бележка от въведено в експлоатация фискално устройство. При допълнителна проверка контролните органи установили, че сайтът за онлайн търговия се стопанисва от дружеството Агенция А ЕООД както и че дружество има регистрирани в НАП две фискални устройства и два адреса за осъществяване на дейността. На 03.06.2022 г. контролните органи посетили регистрираните адреси на дейност на дружеството и установили, че на тях физически не е наличен търговски обект, стопанисван от Агенция А ЕООД. Установеното нарушение се потвърждава от Протокол за извършена проверка 1304586/02.06.2022 г., протокол 1304588/03.06.2022 г. и протокол 0094545/03.06.2022 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но не е спазено изискването за съдържание на заповедта, отнасящо се до нейната разпоредителна част. Счетено е, че в разпоредителната част на заповедта органът е посочил, че налага принудителна административна мярка запечатване на търговски обект, но не е посочил кой търговски обект следва да бъде запечатан. Съдът е съобразил и, че в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че при извършените проверки на регистрираните от търговеца адреси на дейност контролните органи са установили, че "физически не е наличен търговски обект", стопанисван от Агенция А ЕООД и на двата адреса. Според административният съд препращането към посоченият в заповедта протокол е недопустимо и не санира липсата на посочване в заповедта на обекта, подлежащ на запечатване. Така мотивиран съдът е отменил ЗПАМ ФК-66-1304586/07.07.2022 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, като незаконосъобразна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират налагане на ПАМ при неспазване реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС, които са доразвити в Наредба Н-18/2006 г. Процесната заповед за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на един "Teto " летен комплект за момиче, на стойност 16.90 лв., от онлайн магазин www.bonbonkids.bg. Настоящият състав споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които съществува порок във формата на административният акт, тъй като неопределеността на търговския обект засяга разпоредителната част на заповедта /чл. 59, ал. 1, т. 5 АПК/ и я прави неизпълняема, поради неяснота в разпоредената правна промяна. Правилно е съобразено от първоинстанционният съд, че в оспорената заповед административният орган не е посочил кой търговски обект подлежи на запечатване. На следващо място препращането към протоколите за извършени проверка в разпоредителната част на заповедта е недопустимо. Още повече в протоколите, към които препраща ЗПАМ са посочени три адреса един, представляващ седалище и адрес на управление на дружеството и два, на които са регистрирани фискалните устройства. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение