Решение № 7736 от 21.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3853/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Р. И. от гр. София срещу Решение 43 от 03.01.2024 г. на Административен съд София град по адм. дело 8009/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. 2290-19884/30.07.2023 г. на ВПД началник на 05 Районно управление (РУ) СДВР за издаване на разрешение за съхранение,носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие и са присъдени разноски за юрсисконсулт. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба ВПД началник на 05 Районно управление СДВР, не представя отговор по касационната жалба.В съдебно заседание се представлява от юрк. Страхинов,който моли съда за отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави също така и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Е. Р. И. срещу отказ рег. 2290-19884/30.07.2023 г. на ВПД началник на 05 Районно управление (РУ) СДВР за издаване на разрешение за съхранение,носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие и са присъдени разноски за юрсисконсулт. Отказът е издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е установил, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ урежда дейностите, които се включват в приложението на огнестрелни оръжия за граждански цели, както следва самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Редът и необходимите документи за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси са установени от законодателя в чл. 76 ЗОБВВПИ. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 от с. з. (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за лицето административен акт. В конкретния случай при безспорно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен извод, че лицето не установява основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. На заявителя е предоставена възможност да представи доказателства в подкрепа на искането си. В административното производство на заявителя е предоставена такава възможност, като е изпратено писмо на адреса, посочен в заявлението. В съдебното производство също е предоставена такава възможност на жалбоподателя с разпореждане от 29.08.2023 г. Доказателства в подкрепа на искането за издаване на разрешение не са представени. Не променя този извод и представеното пред касационната инстанция писмено доказателство,в което на практика липсва обосноваване на факти,свързани с необходимостта касатора да притежава огнестрелно оръжие за самоотбрана. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.143 АПК вр. чл.24 НзПрПщ в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,