Решение № 7840 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4459/2013 г.

Решение № 7840 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4459/2013 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Николай Георгиев Златарски обжалва решение № 3/09.01.2013 г. постановено по адм. д. № 156/2012 г. на Административен съд гр. Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването срещу Заповед № ДК-02- ЮЗР- 165/25.04.2012 г. на началника на РДНСК ЮЗР. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът началника на РДНСК ЮЗР счита решението за правилно и претендира направените по делото разноски. Представителят на върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по жалба на Николай Георгиев Златарски срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-165/25.04.2012 г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "пристройка към съществуваща едноетажна жилищна сграда", намиращ се в ПИ с идентификатор 68789.29.396. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил жалбата на Николай Георгиев Златарски. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесната сграда е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съдът намира строежа за незаконен, тъй като е изграден без изискващите се строителни книжа съгласно разпоредбите на чл. чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Съдът е установил, че строителството не е било допустимо по действащите правила и норми към момента на извършването му, нито съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което не е търпим строеж. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и този строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките на § 16 ЗУТ. Съгласно цитираната норма строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. В случая от назначената СТЕ става ясно, че процесният строеж е новоизграден, което е достатъчно основание да се приеме липсата на търпимост на строежа. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени вл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. Жалбоподателката следва да заплати на ответната страна разноски за тази инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на минимално адвокатско възнаграждение от 150 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение