Решение № 15528 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1037/2020 г.

Решение № 15528 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1037/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и по касационен протест от Софийска градска прокуратура против решение № 6885 от 14.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6295/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, с което комисията е осъдена да заплати на [фирма] /предишно наименование [фирма]/ сумата от 2712 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с отмяната на наказателно постановление № НП-332/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2015 г., както и съдебни разноски в размер на 446 лв. Касаторът Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че [фирма] разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административно-наказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. Твърди, че не били налице и безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. При условията на евентуалност сочи, че съдът правилно е отчел установените по делото обстоятелства, довели до обоснования му извод за намаляване на сумата, присъдена като обезщетение заради платеното адвокатско възнаграждение. Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума с ДДС, тъй като за дружеството е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете инстанции. Касаторът Софийска градска прокуратура твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението, алтернативно моли да бъде намалено присъденото обезщетението като прекомерно съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ. Ответникът [фирма] /предишно наименование [фирма]/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и касационния протест. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба и протест са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са частично основателни. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на [фирма] /предишно наименование [фирма]/ сумата от 1356, 00 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 332/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 523/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1356, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд. № 234/2015 г. по описа на Административен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху главницата от 1356, 00 лева, считано от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са и съдебни разноски за сумата от 446 лева. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР. Пред първоинстанционния съд е установено, а и страните не са спорели, че с НП, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е оспорено и въз основа на жалбата е образувано нахд № 523/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово. В производството пред районния съд е представено пълномощно за процесуално представителство по образувани съдебни производства, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са представени и договори за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. за всяка инстанция. За сумите от адвокатското дружество са издадени два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет "правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лева с ДДС, всяка от тях, са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване на съответното дело. С решение № 409 от 20.07.2015 г. по нахд № 523/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, наказателното постановление е отменено. Решението е оставено в сила с Решение № 245 от 27.11.2015 г. по кнахд № 234/2015 г. по описа на Административен съд – Габрово. Съдът е изложил изрични съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна помощ и изплатения хонорар се установява от посочените по-горе писмени доказателства – фактура, платежно нареждане за банков превод и отчет по сметка от Първа инвестиционна банка, както и с датата на подаване на жалбата срещу оспореното НП. Поради това съдът е счел, че макар и да не са били представени в производството пред районния съд и АС, договорите за правна защита и съдействие касаят именно тези производства. По доводите на ответника за намаляване на размера на обезщетението, АССГ е счел, че те са неоснователни, тъй като претендираният размер отговаря на изискванията за справедливост. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/. Правилно съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството пред районния съд и пред административния съд, договорите за правна защита и съдействие касаят именно това производство. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договорите, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по повод отмяната на наказателното постановление. Настоящият състав обаче счита за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради и което решението в тази му част следва да бъде частично отменено. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - справедлив и обоснован. Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), в редакцията му към момента на съставяне на договора, а и в настоящата редакция, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена санкция. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. Изводите на съда, че обезщетението по ЗОДОВ следва да включва и начисления върху адвокатското възнаграждение ДДС са правилни. Доводите на касатора КЕВР, че за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит, първо, не са подкрепени с доказателства и второ, са неотносими, тъй като при формиране размера на обезщетението за имуществени загуби съдът преценява реално настъпилата имуществена липса в патримониума на увредения. Настъпили след осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ обстоятелства не са от естество да прекъснат вече развилата се причинно-следствена верига. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на [фирма] /предишно наименование [фирма]/ сума над 300 лв. за разликата до 1356 лв., като в посочената сума се включва и ДДС, така и в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на [фирма] /предишно наименование [фирма]/ сума над 300 лв. за разликата до 1356 лв., като в посочената сума се включва и ДДС. С обжалваното решение АССГ е осъдил КЕВР да заплати на [фирма] /предишно наименование [фирма]/ съдебни разноски в размер на 446 лв. С оглед изхода от настоящия спор, съдебното решение, в частта му, с която в полза на [фирма] са присъдени съдебни разноски за процесуално представителство пред АССГ в размер на 446 лв. следва да се отмени за разликата над 80 лв., включително ДДС, до пълния присъден размер. В частта за присъдената държавна такса от 50 лв. решението е правилно или общият размер на дължимите разноски за първата инстанция е 130 лв. Посоченият размер на разноските е съобразен, както с възражението за прекомерност и тежестта на делото, така и с приложимата редакция на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На ответника по касация се дължат разноски съобразно представения списък и съразмерно на съответния материален интерес, при направено възражение за прекомерност, в размер на 87, 61 лв. с включен ДДС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която са отхвърлени касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране и касационния протест на прокурор при Софийската градска прокуратура срещу решение № 6885/14.11.2019 г. по адм. дело № 6295/2019 г. по описа на Административния съд-София град в частта за осъждането на комисията да заплати на [фирма] обезщетение, общо в размер на 600 лева, за имуществена вреда, причинена вследствие на издаденото от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наказателно постановление № НП-332/17.12.2014 г. ведно със законната лихва. Намирам за основателно възражението на касационния жалбоподател, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление № НП-332/17.12.2014 г. По делото са представени доказателства, че през 2015 година ищецът е разполагал с осем юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателното постановление на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на много еднотипни дела без правна и фактическа сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуална защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел [фирма] да се представлява по всички делата от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираният от [фирма] като имуществена вреда разход за адвокатско възнаграждение, който не би могъл да се окачестви като неизбежен и обективно необходим за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт. В НАХД № 523/2015 г. по описа на Районния съд - Габрово, образувано по жалбата на [фирма] (предишно търговско наименование на [фирма]) срещу наказателно постановление № НП-332/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е представено общо пълномощно на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с адрес на кантората в [населено място]. Приложено е пълномощно, с което Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" преупълномощава адвокат И. Лясков от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява [фирма] по административнонаказателното дело. Впоследствие с друго пълномощно адвокат Лясков преупълномощава адвокат И. Андреев от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява [фирма] в производството по НАХД № 523/2015 г. по описа на Районния съд-Габрово до окончателното му приключване. Видно от съдебните протоколи, адвокат Андреев е защитавал дружеството пред Районния съд-Габрово и в касационното производство по КНАХ № 234/2015 г. на Административния съд-Габрово [фирма] В кориците на НАХД № 523/2015 г. по описа на Районния съд - Габрово не се съдържа и договор за правна защита и съдействие, сключен с някой от посочените адвокати. В производството по адм. дело № 6295/2019 г. по описа на Административния съд-София град е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между [фирма] и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори ", с които за защита по административнонаказателното дело е договорено възнаграждение в размер на 1356 лева. Възнаграждението е платено на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на [фирма] по делата. Първоинстанционният съд не е отчел това обстоятелство, както и липсата на достоверна дата на договора за правна защита и съдействие. След като разходът е направен в полза на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното представителство на [фирма] пред съда до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление, а в хода на исковото производство не е доказан конкретният принос на това адвокатско дружество за отмяната на постановлението, липсва основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за търсене на имуществена отговорност от държавата. Поради това считам, че административният съд е следвало да отхвърли предявените от [фирма] осъдителни искове против Комисията за енергийно и водно регулиране изцяло. Постановеното в обратния смисъл решение в съответната част е неправилно и подлежи на отмяна. Съдия: /Жанета Петрова/