Решение № 11861 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6292/2009 г.

Решение № 11861 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6292/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 144/04.03.2009 г., постановено по адм. дело № 296/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменен РА № 0304025/22.11.2006 г., потвърден с решение № 1061/18.01.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определени на Красен Христов Керезов от гр. Варна данъчни задължения за 2003 г. на основание чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 16 877, 26 лв. и лихви за забава - 5 469, 29 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че ревизионният акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения поради непосочване на обстоятелство по чл. 122 ДОПК. Касаторът твърди, че ясно и непротиворечиво в ревизионния акт е посочено основанието за издаването на акта - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което е основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В тази връзка касаторът посочва, че съгласно чл. 160 ДОПК съдът е съд по същество и дори да е допуснато горното процесуално нарушение, той е длъжен да се произнесе дължи ли се данък или не. Подробни съображения, обосноваващи тези оплаквания са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на решението, включително и в частта за разноските и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 896, 93 лв. Ответникът по касационната жалба Красен Христов Керезов от гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Георгиева оспорва жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в писмена защита. Иска се присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като неизписването в ревизионния доклад и акт на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, не означава, че липсва произнасяне от административния орган за наличие на основание по посочената правна норма. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени РА № 0304025/22.11.2006 г. за определени на Красен Христов Керезов от гр. Варна данъчни задължения за 2003 г. на основание чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 16 877, 26 лв. и лихви за забава - 5 469, 29 лв., Варненският окръжен съд е приел, че органа по приходите, извършил ревизията е допуснал груби нарушения на процесуалния закон поради непосочване на основанието, въз основа на което ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. Наистина органа по приходите не е посочил правната норма на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, но е изписал съдържанието й, което изрично сочи на приложението на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и основанието, за което редът за извършване на ревизията е по особения ред, предвиден в ДОПК. Не се касае за съществено нарушение на административнопроизводствените роизводствените правила, както е приел първоинстанционният съд. Съдът не се е съобразил със задължението му като съд по същество съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК да се произнесе дължат ли се или не от Красен Керезов определените с ревизионния акт данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. Това задължение на съда като съд по същество означава, че дори да установи, че ревизията е допуснала процесуални нарушения, стига те да не са свързани с основанията за нищожност на ревизионния акт, при всички останали случаи задължение на съда е да се произнесе по съществото на спора - приложението на материалния закон. Такова произнасяне в процесния случай липсва, поради което настоящата касационна инстанция също не може да се произнесе по същество. Изложеното по-горе налага извода за отмяна на обжалваното решение изцяло, включително и в частта за разноските на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, което е постановено при съществени нарушения на съдопороизводствените правила и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по съществото на спора съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК съдът не присъжда разноски на касатора, въпреки че такива са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,