Решение № 12913 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7220/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от от ръководителя на управляващия орган на оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. срещу решение 3713/07.06.2023 г., постановено по адм. д. 2100/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане АПДВ-1/03.11.2021 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба Сладък път ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, доколкото постановеното решение от първоинстанционния съд е недопустимо. С акт за установяване на публично държавно вземане АПДВ-1/03.01.2021 г., издаден от заместник-министър на икономиката и ръководител на управляващия орган на оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане срещу Сладък път ООД в размер на 257 700, 53 лв. по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, представляващо недължимо платени суми, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор BG16RFOP002-3.004-0027-с02/23.11.2018 г. по проект Внедряване на иновативно технологично решение за повишаване на ресурсната ефективност в Сладък път ООД. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, този акт за установяване на публично държавно вземане, е отменен с решение 1262/28.02.2022 г., постановено по адм.д. 11743/2021 г. на Административен съд София град. Страни в това производство са били Сладък път ООД и заместник-министър на икономиката и ръководител на управляващия орган на оперативна програма Иновации и конкелентоспособност 2014 2020 г. С решение 2122/28.02.2023 г., постановено по адм.д. 3940/2022 г., Върховният административен съд е отменил решение 1262/28.02.2022 г., постановено по адм.д. 11743/2021 г. на Административен съд София град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото с определение 1992 от 07.03.2023 г., постановено по адм.д. 2100/2023 г., първоинстанционният съд е конституирал като жалбоподател Сладък път ООД, а като ответник заместник-министър на икономиката и ръководител на управляващия орган на оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд не е променял определението си за конституиране на страните по спора. С решение 3713 от 07.06.2023 г., постановено по адм.д. 2100/2023 г., първоинстанционният съд е отменил акта за установяване на публично държавно вземане, върнал е преписката на ръководителя на управляващия орган на опаративна програма Иновации и конкулентоспособност 2014 -2020 г. за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания. Мотивите, съдържащи се в това решение са напълно идентични с мотивите, съдържащи се в решение 1262 от 28.02.20222 г., постановено по адм.д. 11743 по описа на Административен съд София град за 2021 г. Решението е недопустимо. Акт за установяване на публично държавно вземане АПДВ- 1/03.11.2021 г. е издаден от заместник-министър на икономиката и ръководител на управляващия орган на оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. С определението си за насрочване на делото и конституиране на страните, при второто разглеждане на делото, от 07 март 2023 г., първоинстанционният съд е конституирал като ответник по спора заместник-министър на икономиката и ръководител на управляващия орган на оперативно програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. Всъщност това е бил и издателят на административния акт. Първоинстанционният съд не е съобразил приложимостта на чл. 153, ал. 3 от АПК, съгласно който, когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. Главната дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност е създадена на 1 май 2012 г. в изпълнение на ПМС 80 от 23 април 2012 г. за изменение и допълнение на устройствения правилник на Министерството на икономиката и енергетиката. Съгласно ПМС 20 от 25.02.2022 г. дирекцията е част от структурата на Министерството на иновациите и растежа, като представлява част от специализираната администрация на министерството по чл. 23, т. 4 от устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа. До приемането на устройствения правилик на Министерството на иновациите и растежа, дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност е част от специализираната администрация на Министерството на икономиката. Д този момент, именно заместник-министър на икономиката изпълнява функциите на управляващ орган на оперативна програма Иновации и кннкурентоспособност 2014 2020 г., съгласно заповед РД-16-1347/27.09.2021 г. на министъра на икономиката. Именно заместник-министър на икономиката е управляващ орган на оперативната програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. Впоследствие, след приемането на устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа, функциите на ръководител на управляващия орган на оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. се изпълняват от главния директор на главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност. Именно това е ответникът по спора, който е следвало да бъде конституиран от първоинстанционния съд, а не заместник-министър на икономиката и ръководител на управляващия орган на оператвна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. С определението си за насрочване на делото и конституиране на страните първоинстанционният съд е конституирал като ответник по делото заместник-министър на икономиката и управляващ орган на оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. По делото не е налице определение за конституиране на надлежния ответник по спора. Конституирането на страните е процесуална дейност именно на съда, като съобразно чл. 154, ал. 1 от АПК, съдът конституира страните служебно. Конституирането на страните в процеса не се определя с процесуално поведение на която и да е от страните в процеса, както на албоподателя, така и на ответника. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно без участието на надлежна страна доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения съгласно чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Поради това конституирането на надлежните страни в съдебния процес представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Този процесуален пропуск на първоинстанционния съд се преодолява съобразно чл. 221, ал. 3 от АПК с обезсилване на първоинстанционното съдебно решение, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При съобразяване на порока на решението, а именно, че същото е недопустимо, като обезсилването на съдебното решение е различно правомощие от отмяната му, не е приложимо ограничението по чл. 227, ал. 1 от АПК. При новото разглеждане на делото, преценката за законосъобразността на административния акт следва да се извърши в обхвата на чл. 168 от АПК. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение