Решение № 12733 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2014 г.

Решение № 12733 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Марин Николов Баев от гр. Ракитово, чрез адвокат Веселина Канатова-Бучкова срещу решение № 724 от 21.12.2013 г., постановено по адм. дело № 814/2013 г. на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да обезсили обжалваното решение, алтернативно иска от съда да го отмени и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не сочи нови доказателства. Ответникът - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не изразява становището си по жалбата и не се представлява пред съда в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил иска на Марин Николов Баев против ИА АА, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. В едната си част решението има характер на определение. Тази част от решението не е предмет на касационната жалба, следователно не е предмет на съдебен контрол в това съдебно производство. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС приеха в Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т. д. № 2/2014 г., че "Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието "административна дейност" е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: "Отговорност за дейност на администрацията". Следователно, водещ е видът дейност, осъществяван от административнонаказващия орган при налагане на административни наказания. При това положение и съгласно тълкувателната дейност на ВАС и ВКС ЗОДОВ е приложим за вреди от отменени наказателни постановления, при положение че са налице и останалите кумулативни предпоставки, за да се реализира отговорността на държавата, респективно общините. При разглеждане на исковата претенция, първостепенният съд е изяснил релевантните за съществото на спора обстоятелства предвид хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Установил е, че наказателно постановление № 33-0000532 от 05.12.2011 г., издадено от началника на Областен отдел на КД-ДАИ, гр. Пазарджик е отменено в частта, с която се налагат две административни наказания - глоба на ищеца, съответно в размер на 200 лв. и на 50 лв. за нарушения на Наредба № 34 от 06.12.1999 г. и на Закона за автомобилните превози. В тази част съдът е приел за разглеждане исковата претенция на Баев, тъй като е налице положителната процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 204, ал. 3 от АПК, а именно - отменен акт. Първоинстанционният съд е провел събиране на доказателствата, посочени от ищеца във връзка с настъпили за него вреди от този акт. Върху ищеца е тежестта да докаже настъпването на посочените от него неимуществени вреди. Изказаните в исковата молба твърдения, че е засегнато самочувствието му на мъж и глава на семейството, че с акта си административният орган е допринесъл за влошаване на здравословното му състояние и приемането му в болница, той е следвало да подкрепи с относимите и допустими доказателства. В глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения" е предвидено субсидиарно прилагане на ЗОДОВ само по отношение неуредените въпроси на имуществената отговорност. За събиране на доказателствата и допустимите доказателствени средства, приложим на основание чл. 144 от АПК е Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно доказателствената тежест е за ищеца да докаже с допустимите доказателствени средства настъпването на описаните в исковата молба негативни емоции от отменения незаконосъобразен акт. Във връзка с твърденията си, ищецът е ангажирал гласни доказателства. В обжалваното решение съдът е анализирал свидетелските показания и е достигнал до правилния извод, че всички те са свързани с твърдения за негативни емоции на ищеца не в резултат от отменения незаконосъобразен акт, а от недопустимо поведение на проверяващия служител. Мотивите на първоинстанционното решение изцяло се споделят от настоящия състав. Обосновано е прието от Административен съд - Пазарджик, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на неимуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Не се доказва настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Решението на Административен съд - Пазарджик е правилно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано. Съдът е установил фактите и обстоятелствата по спора въз основа на събраните доказателства и подвеждайки ги през съответните правни норми е обосновал правните си изводи. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение. Решението на Административен съд - Пазарджик е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение