Решение № 13278 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3918/2014 г.

Решение № 13278 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3918/2014 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив, представлявана от кмета Иван Борисов Тотев, подадена чрез гл. юрк. Бойка Паланова против Решение № 251 от 24.01.2014 г. постановено по адм. д. № 3278/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата са наведени оплаквания от които може да се изведе касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че в Решение № 2025 от 27.11.2011 г. постановено по адм. дело № 787/2011 г., по описа на Административен съд - Пловдив, с което е изменена Заповед № 11 ОА 16 от 05.01.2011 г. на кмета на община Пловдив не поражда и не може в бъдеще да породи, предвиденото в закона правно действие. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд - Пловдив и да прогласи за нищожно Решение № 2025 от 27.11.2011 г. постановено по адм. дело № 787/2011 г., по описа на Административен съд - Пловдив. Ответните страни - Иван Костов Михайлов и Татяна Костова Гебрева, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Иван Георгиев Стойчев от Пловдивска адвокатска колегия, който оспорва касационната жалба и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение, като законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски по делото за които представя списък съгл. чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, като при неговото постановяването не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби и на материалния закон. Като правилен намира извода на съда, че не са налице съществени пороци при постановяването на Решение № 2025 от 27.11.2011 г. постановено по адм. дело № 787/2011 г. които да обуславят обявяването му за нищожно. Обосновано е прието, че решението на техническа служба на общината по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както заповедта на кмета на общината с която то се одобрява, а също така и съдебното решение с което се разрешава по същество спора за тяхната валидност и законосъобразност нямат за предмет признаване на правото на възстановяване на собствеността върху конкретен поземлен имот или отричането на това право. Настоящия състав на ВАС - четвърто отделение, след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска, предявен от Община Пловдив, представлявана от кмета Иван Борисов Тотев, с претенция за обявяване нищожност на съдебно на Решение № 2025 от 27.11.2011 г., постановено по адм. дело № 787/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е изменена Заповед № 11 ОА 16 от 5.01.2011 г. на кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 62, ал. 1 и ал. 2 на АПК и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА е допълнена и поправена Заповед № 10 ОА 581 от 22.03.2010 г. на кмета на община Пловдив. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК, тъй като се касае за съдебно решение, постановено по административен спор. С оглед на това в мотивите на обжалваното решение е отразено, че ищецът има правен интерес да търси съдебна защита по исков ред и е преценено, че в случая не е налице нито едно от конкретните нарушения на съдебно решение, които са установени от доктрината и от съдебната практика относно претендираната нищожност на съдебен акт. Първоинстанционният съд е обсъдил различни хипотези на нищожност на съдебно решение и е извел заключение за отхвърляне на иска, тъй като не е допуснат нито един тежък порок на решението който да обуславя неговата нищожност. Настоящият съдебен състав споделя изводите на Административен съд - Пловдив. Обжалваното решение е постановено, съобразно изрично регламентираната в АПК компетентност за произнасяне по искове за нищожност на съдебни решения, които са постановени по административни дела. В случая съдът е бил сезиран с искова молба за прогласяване на нищожност на съдебен акт, постановен от Административен съд - Пловдив в първоинстанционно производство, което не е било обжалвано и е влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК, на административния съд са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност на решения, постановени по административни спорове. В разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 1 - т. 8 от АПК са изброени изрично и изчерпателно видовете съдебни производства, които са родово подсъдни на Върховния административен съд и между тях законодателят не е включил искови производства, образувани по искове за обявяване на нищожност на съдебни решения по административни дела. Следователно се касае за правен спор, който е подсъден на съответния административен съд, съобразно изискванията на чл. 132, ал. 1 от АПК и в случая това е Административен съд - Пловдив, който валидно се е произнесъл по иска за нищожност на съдебно решение, постановено от Административен съд - Пловдив. При така извършената преценка относно компетентността АС-Пловдив следва изводът, че при постановяване на обжалваното решение не са осъществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно приложението на материалния закон, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд точно и законосъобразно е тълкувал и приложил материалноправните норми. В мотивите на обжалваното решение правилно е прието, че искането за обявяване на нищожност на Решение № 2025 от 27.11.2011 г., постановено по адм. дело № 787/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив е неоснователно, тъй като в конкретната хипотеза липсват основания за прогласяване на претендираната нищожност. Първоинстанционният съд се е съобразил със съдебната практика на Върховния административен съд и Върховния касационен съд по тези искове и точно е констатирал, че нищожност на съдебно решение се обявява тогава, когато съдебният акт е произнесен, съответно подписан от лице, което не е на длъжност, даваща му право да го издаде; когато е извън правораздавателната власт на съда; решението не е подписано от мнозинството от съдебния състав; не е изложено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда; при невъзможно изпълнение с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация; относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правен ред. Нещо повече, касационния жалбоподател, както в първоинстанционното производство така и пред настоящата инстанция не е навел нито едно от така посочените основания за обявяване на нищожност на обжалваното решение. В жалбата са изложени съображения които следва да бъдат разгледани в редовният инстанционен контрол по законосъобразността на съдебният акт, което не е сторено от настоящият жалбоподател. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че при постановяване на Решение № 2025 от 27.11.2011 г., постановено по адм. дело № 787/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив не са осъществени нарушения, при което за допускането на което и да е от тях обуславя нищожност на постановения съдебен акт, поради което е изведено вярно и обосновано заключение, че визираното съдебно решение е валидно и не е нищожно. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответните страни претендираното за всяка от тях възнаграждение в размер на 450 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,