Решение № 8100 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 745/2020 г.

Решение № 8100 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 745/2020 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Интернешънъл Карънси Иксчейнч /България/" ЕООД със седалище в град София против решение № 5969 от 15.10.2019 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 68 състав по адм. дело № 4749/2019 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Заявява искане за присъждане на разноски за производството. Ответникът "Летище София" ЕАД, с представен писмен отговор по касационната жалба излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Ответникът "Глобал Финанс Грейд" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Интернешънъл Карънси Иксчейнч /България/" ЕООД против заповед № 3-280 от 05.04.2019 г. на изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД, с която е открита процедура за провеждане на търг за предоставяне под наем на обект / публична държавна собственост/ - част от сграда на Терминал 2 на Летище София, ниво "+1", реално обособена зона с референтен № СА02. 1, с площ от 3 кв. м., с предназначение "Обмяна на валута и плащане на битови сметки". Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазена е формата по чл. 59, ал. 1 от АПК, като са посочени както фактическите, така и правните основания за издаване на заповедта, като част от тях се съдържат в одобрената тръжна документация. Според изводите на решаващия съд не са допуснати съществени нарушения за административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. В тази връзка е разгледал конкретно оспорените изисквания към участниците, предвидени в т. 10.1.2, т. 10.1.3, т. 10.1.4 и т. 10.1.5. На първо място, съдът приема, че нормативната рамка – чл. 13, ал. 2, т. 6 и чл. 43, ал. 1, т. 6 от ППЗДС допуска предвиждането на специални изисквания към участниците, когато това са налага от вида и предназначението на имота. Изискванията следва да са свързани с предназначението на имота и не следва да ограничават правото на участие в тръжната процедура. В тази правна рамка са разгледани конкретните възражения. По отношение на изискването предвидено в т. 10.1.2, съдът приема, че то е съобразено с предназначението на обекта – за обмяна на валута и плащане на битови сметки. Според съда поставеното условие кандидата да притежава издаден лиценз от БНБ за доставчик на платежна услуга не противоречи на целта, за която помещението се отдава под наем. Съдът приема, че изискванията, предвидени в т. 10.1.3, т. 10.1.4 и т. 10.1.5 са съобразени, както с предназначението на обекта, така и с целта на възложителя да предостави услуги с високо качество, което е постижимо с поставяне на завишени изисквания към икономическите оператори. Що се касае до възражението за икономическа необоснованост на изискването по т. 10.1.5, съдът приема, че преценката за това как ще бъде извършвана услугата, както и по отношение на срока на търговския опит е по целесъобразност, като в случая е мотивирано от необходимостта за най-пълно задоволяване на интересите на пътниците, като осигурява обслужване през цялото денонощие. По тези съображения, съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че от 2019 г. търговското дружество е било наемател на процесния обект по силата на сключен наемен договор с тригодишен срок. Към този момент търговското предназначение на обекта е било единствено "бюро за обмен на валута". През 2018 г. предназначението е променено, като наред с обмена на валута, е включено още и плащането на битови сметки. Идеята на промяната, отразена и в т. 10 от оспорената заповед, е продължаване на съществуващата тенденция за разширяване на предоставяните на пътниците услуги, както и на всички лица, които осъществяват дейност на територията на Терминал 2 на Летище София. Предназначението на обекта, който ще се отдава под наем е в рамките на дискреционната преценка на наемодателя, като в случая промяната на предназначението, с включване на допълнителна услуга е мотивирано в т. 10 от оспорената заповед, противно на твърденията на касационния жалбоподател. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за въвеждане на ограничаващи правото на участие изисквания. Предоставената възможност на лицата да плащат своите сметки е специфична услуга, която покрива съдържанието на нормативното понятие за платежни услуги, дадено в чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПУПС - изпълнение на налични парични преводи - и съответно попада в правната регулация на този закон. Това обстоятелство на свой ред е наложило въвеждане на специфични изисквания за правоспособност за нейното извършване, когато те се отличават от тези за извършване на обмен на валута от лица, извършващи дейност, като обменни бюра. При това е съобразена и спецификата при правоспособността за извършване на едната и на другата дейност. Съгласно правилата на Наредба № 4/2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, режимът е уведомителен. Съответствието с изискването се установява съгласно т. 4. 7 от Приложение А: Условия на търга с копие на удостоверение за вписване в специалния регистър. За разлика от него, редът за извършване на платежни услуги е лицензионен. Ето защо наред с дефинираното в т. 10.1.1 специфично изискване за представяне на удостоверение за вписване в регистъра на лицата, извършващи дейност, като обменни бюра е предвидено самостоятелно изискване по т. 10.1.2. – да са притежатели на правото да извършват разплащане с битови сметки и платежни услуги на територията на Република България, като удостоверят обстоятелството с документ. Видът на документа е определен в т. 4. 8 от Приложение А. Анализът на текста показва, че в него е уредена възможността за представяне на два различни типа документи: Първият е копие от лиценз, издаден от БНБ, от който да е видно, че участникът има право да предоставя платежни услуги по чл. 4, ал. 6 ЗПУПС. Понятието "платежна институция" е дефинирано обобщено в чл. 5 от закона, като юридическо лице, установено в държава членка, което е получило от компетентния орган на държавата членка по произход лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги по чл. 4, т. 1 - т. 7 в Европейския съюз. Видно от това определение, основният елемент, който придава статут на юридическото лице на платежна институция е лицензирането от национален орган по произход. За лица, които имат седалище в Република България, лицензът се издава от БНБ, определена, като компетентен орган в чл. 6 ЗПУПС. Поради това и първата категория документи, изискуеми в т. 4. 8 е представянето на копие от този лиценз от получателите със седалище в страната. Законът предвижда изрично възможността за извършване на дейност на територията на страната от платежни институции, лицензирани в държава членка. Отчитайки спецификата на такава хипотеза, второто предложение на т. 4. 8 от тръжната документация предвижда възможност за представяне на копие от друг / т. е. различен от лиценз, издаден от БНБ/ официален писмен документ, от който да е видно, че участникът е клон или представител на доставчик на платежни услуги в допустимите от закона случаи. Представянето на подобни документи е опция с адресат - платежни институции, които са лицензирани в друга държава членка по седалището си. Те са допуснати по силата на националния ни закон да извършват дейност на платежна институция. Задължението им в тези случаи е да изпълнят процедурата по чл. 33 от закона за оценка на представените документи и информация. Тогава те ще разполагат и с официален документ, който им позволява да изпълняват функции на платежна институция в страната и който да представят за доказване изискването по т. 10.1.2 от заповедта за откриване на търга. Така извършеният анализ на конкретно заложеното специфично изискване в контекста на приложимия закон, води до извод за обоснованост и законосъобразност на правния извод на решаващия съд за липса на дискриминационно условие по отношение на потенциалните участници в тръжната процедура. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за въвеждане на изискване за доказване на професионален опит, което ограничава правото на участие на икономически оператори, регистрирани и осъществяващи дейност извън страната. Противно на изложеното от касационния жалбоподател това изискване е мотивирано в т. 10 от оспорената заповед. Изрично е посочено, че съгласно препоръки на ИКАО / Международна организация за гражданска авиация/, че неавиационните дейности, които не са свойствени за летищните оператори следва да се предоставят на оператори, утвърдени в съответната област. В съответствие с изложените мотиви е предвидено и изискването за доказване на опит за извършване на дейностите, включени в предназначението на обекта. Изискванията, които наемодателят предвижда при откриване на тръжната процедура са в рамките на предоставена оперативна самостоятелност. При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 169 от АПК обхвата на съдебния контрол е относно установяване на предоставената на органа оперативна самостоятелност и спазване на изискването за законосъобразност на административния акт. С разпоредбите на чл. чл. 13, ал. 2, т. 6 и чл. 43, ал. 1, т. 6 от ППЗДС се допуска предвиждане на специални изисквания към участниците, когато това се налага от вида и предназначението на имота. В рамките на предоставената оперативна самостоятелност наемодателя е предвидил изисквания за доказване на професионален опит за осъществяване на дейностите по предназначение на обекта от икономическите оператори, които ще участват в тръжната процедура. Обстоятелството, че такъв опит се изисква за оператори на обекти със сходна дейност на територията на страната не ограничава възможността за участие, както се твърди от касационния жалбоподател. Тръжните условия – т. 8 от Приложение А, дават възможност участник в процедурата да е обединение на физически и/или юридически лица и в този случай преценката за съответствие с изискванията за допускане, е по отношение на обединението, участващо в процедурата, а не по отношение на всяко от физическите или юридическите лица, участници в обединението. Що се касае до срокът, който е предвиден от наемодателя за доказване на опит, то следва да се отбележи, че срокът е напълно съобразен със срока на договора и не е ограничаващ правото на участие. В заключение следва да се отбележи, че по отношение на обявената тръжна процедура за отдаване под наем на обекта, наемодателят е определил изискванията и условията за участие в търга, като такива, които да осигурят участие на икономически оператори с доказан опит и репутация в дейностите, за които е предназначен обекта, като в същото време не е допуснато ограничаване на конкуренцията. Оспорените специфични изисквания не са такива, които да ограничават правото на участие, а са в пълно съответствие с предназначението на обекта – за обмяна на валута и плащане на битови сметки. С оглед на тези съображения, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, при което трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в редакцията й след изменението, обнародвано в "Държавен вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело ще трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 200/двеста/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение