Решение № 13587 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5555/2018 г.

Решение № 13587 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5555/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при О. Б., чрез процесуален представител юрк. М., срещу решение № 568/26.03.2018 г. по адм. д. № 2158/2017 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №ФП57440-1/18.05.2017 г., издаден по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от главен експерт при Дирекцията, потвърден с Решение № 94-01-12571/6/11.07.2017 г. на Директора на Дирекцията, за установени на С. К. от [населено място] по ЗМДТ такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 2015 г. и за 2016 г. общо в размер на 632, 07 лева, както и дължимите лихви за тях общо в размер на 709, 96 лева, определени към датата на издаване на административния акт – 18.05.2017 г. Поддържани са съображения, че неправилно съдът е приел, че актът е издаден при отсъствие на мотиви, досежно входящ номер на декларацията. Облагането е на база подадена декларация. Позовавайки се на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВКС, касаторът твърди, че липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлава съществено нарушение на закона, а в случая, по-горния административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, от правна и фактическа страна, които позволяват да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Счита, че решението противоречи на т. 4 от ТР № 5/14.07.2004 г. по т. д. № 7/2004 г. След като лицето е собственик на имот има качеството на данъчно задължено лице. Иска отмяна на решението, потвърждаване на АУЗД и присъждане на съдебни разноски в това число и възнаграждение за юрисконсулт за две инстанции.

Ответната страна - С. К. от [населено място] не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по съществото, е неоснователна.

Съгласно издадения акт задълженията са за такса битови отпадъци за периода 2015 г. и за 2016 г. общо в размер на 632, 07 лева, както и лихви в размер на 709, 96 лева, относно имот с адрес: гр. Б., ул. "Г. И." .№... – част от сграда, построена през 1981 г., за притежавана 1/2 ид. ч. от имот с РЗП общо 192 кв. м., съответно на база данъчна оценка - 90 030, 15 лева, представляваща 1/2 ид. ч. от общата данъчна оценка в размер от 180 060, 30 лева. Актът е обоснован с подадена от С. К. декларация по чл. 14 ЗМДТ през 1998 г. Декларацията от 1998 г. като изискана от съда, не е била представена от административния орган с обяснение, че такава декларация липсва в архива на службата в О. Б.. С. е приел, че непредставянето на посочената декларация, послужила като фактическо основание за определяне на размера на дължимите задължения, препятства реализирането на съдебен контрол за законосъобразност, като са изложени и допълнителни аргументи за отмяна на АУЗД, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е извел извод за допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при издаване на акта и непреодоляването им с потвърдителното решение на горестоящия административен орган - решение № 94-01-12571/6/11.07.2017 г.

Задължението за такса битови отпадъци на основание чл. 64 ЗМДТ е във връзка с чл. 11 ЗМДТ, като съдът е направил последовател анализ на всички доказателства, относими към възстановената реална собственост върху обекти от новопостроена сграда през 1981 г. върху недвижим имот на наследодателя И. Й., баща на С. К., относно съществувала негова сграда, одържавена, впоследствие съборена и на нейно място построена през 1981 г. сграда, за която наследниците - С. К. и Т. П. са претендирали право на собственост на основание чл. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета.

Налице е заявление от С. К. с дата 04.02.2002 г., в което е посочено, че същото се подава на основание чл. 27 от ЗМДТ към данъчна декларация за облагане с годишен данък върху новопридобит имот и е заявено искане за освобождаване от данък върху новопридобития имот като се излагат мотиви, че:

• собствеността върху имота е възстановена по ЗОСОИ;

• придобитият имот е възстановен в идеални части;

• останалата част от имота е собственост на държавата и търговски дружества;

• за разпределението на реалното ползване и за делбата се водят съдебни производства, неприключили.

Излага се твърдение, че данъкът е дължим от ползвателите по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 17 от ЗМДТ и се иска административният орган да съобрази доказателствата, приложени към предходна молба за освобождаване от данък. Във връзка с искането за освобождаване от ДНИ и ТБО, по делото са представени две писма, с един и същ изх. № 63-11-137/20.01.2003 г., подписани от териториалния данъчен директор на Териториална данъчна дирекция – Б., които в мотивната си част са идентични, като данъчният орган стига до извода, че С. К. и Т. П. следва да бъдат освободени от заплащане на ДНИ и ТБО за декларираните обекти, като в първото писмо срокът е за всяка от петте години поотделно, започващо от 2002 г., а във второто писмо освобождаването касае периода от 1998 г. до 2002 г., включително.

Съдът е съобразил всички доказателства, събрани по делото и предимно съдебни актове постановени в продължителни съдебни производства, във връзка с реституирани права на собственост на лицата С. К. и Т. Петрова, които като наследници на И. Й., от който е бил одържавен имот, са претендирали право на собственост на основание чл. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, върху новопостроената сграда през 1981 г. в гр. Б., ул. "Г. И." .№..., върху дворното място, където е бил одържавения имот на наследодателя И. Й.

Признато е първоначално право на собственост на наследниците С. К. и Т. П., но върху идеални части от новопостроената сграда.

С Решение № 6/16.03.2011 г. по гр. д. 925/2011 г. на Върховния касационен съд е било отменено решение на Окръжен съд Б. и вместо него е разпределено реалното ползване на административната сграда и са предоставени обекти посочени в дял 5 по заключение на вещо лице за реално ползване от С. К., вместо признатите идеални части от сградата.

Това решение на ВКС не е било изпълнено, тъй като възстановената на лицата реална собственост е оспорена от "Б. Х."АД, във връзка с което е образувано гр. д. № 4481/2012 г. в Районен съд Б.. С решение по това дело е било прието, че С. К. и Т. П. не са собственици на идеални части от сградата, като решението е потвърдено с решение по гр. д. № 1209/15 г. на Окръжен съд Б..

П. решения на Районен съд Б. и Окръжен съд Б. са били обезсилени с постановено окончателно решение № 167/16/06.02.2017 г. по гр. д. № 535/2016 г. от Върховният касационен съд и е прекратено производството поради недопустимост на иска на "Б. Х." АД.

След така постановеното решение от ВКС, относно признатото право на собственост на С. К. и Т. П. върху реални обекти от процесната сграда, е приведено в изпълнение влязлото в сила Решение № 6/16.03.2011 г. по гр. д. 925/2011 г. на Върховния касационен съд. В полза на С. К. и Т. П. е издаден изпълнителен лист № 2437/01.03.2017 г., във връзка с постановеното разпределение на реалното ползване на процесния недвижим имот, и сезиран от молителките, частен съдебен изпълнител с молба № 20177030400377/03.04.2017 г. за предприемане на действия по изпълнение на разпределението на реалното ползване на имота, с Протокол от 12.05.2017 г. по изпълнително дело № 20177030400377, С. К. и Т. П. са въведени във владение на имотите, определени им с влязло в сила Решение № 6/16.03.2011 г. по гр. д. 925/2011 г. на ВКС.

Д. постановяване на съдебно Решение № 167/06.02.2017 г. по гр. д. № 535/2016 г. на Върховния касационен съд и до изпълнение на Решение № 6/16.03.2011 г. по гр. д. 925/2011 г. на Върховния касационен съд, и до въвеждането на Колева във владение на признатите й от съда части от съсобствения имот - въвод във владение осъществен от частен съдия изпълнител, същата не е могла, да се легитимира, както като реален собственик, така и като ползвател на имота, във връзка с което основателно е възражението й, че не да дължи такса битови отпадъци за имота посочен в АУЗД.

При така установените безспорни данни, като е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно, обосновано и мотивирано решение, което следва да бъде оставено в сила.

От ответната страна няма направени разноски за касационната инстанция, като такива не са и заявени, за което не се дължи присъждане на разноски на ответната страна.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение